Хайдамаци
Шрифт:
и не му се трае.
«Свръзка съм на пана Гонта,
но той там играе...
Та го чакам...»
«Сега, Лейба, друго ще дочакаш!»
«Пази Боже! Какъв Лейба?
Виж ме — хайдамака!
На, копейката... На, виж я...
Нима ти не знаеш!»
«Зная, зная» — и ножа му
във нощта сияе.
«Казвай бърже, мръсно куче,
къде е Оксана?» И замахна.
«Пази Боже! ...
В палата... у пана...
цяла в злато...»
«В
чуваш ли, спаси я!»
«Добре, добре!... Виж какъв си...
виж какви сте вие...
Чакай, чакай де — отивам!
Пар? ще играе,
но ще я измъкна, после...»
«Добре, добре, зная.
Хайде, бързай!»
«Ей сегичка! Гонта забавлявай
до среднощ, а после...
после — какво ще да прави!....
А къде да я откарам?»
«В Лебедин. И живо!»
«Мигом, мигом...»
И Галайда при Гонта отива...
Железняк кобзата взима:
«Поиграй, кобзарю,
аз ще свиря.»
И слепецът скача по пазара,
ту излита, ту пък кляка,
думите не чакат:
«Във бостана пащърнак, пащърнак;
или аз не съм казак, ех, казак?
Дали аз не те обичам, е-ха-ха!
Няма ли да те обличам, и-ха-ха!
Ще ти купя, черновежда,
и ботушки, и одежда.
Хопа-хоп, тропа-троп!
Ще те любя аз до гроб!»
«Тропай, тропай гопак!
Тя обикна казак —
стар, плешив,
едва жив,
но късмет е, няма как.
Потъни, късмете, в яма,
и теб, старче, да те няма!
А аз в кръчмата ще ида,
ще си пийна от обида —
една чашка, втора, трета,
пета... шеста... Сладко, вкусно!
Булката във танц се впусна,
а след нея — чер врабец
излети се,
завърти се.
Чер врабец, луд врабец!
Старец булка съблазнява,
булчицата гръб му дава:
«Ти си женен, сатана!
Храни своята жена!
По децата цял ден тичам,
да ги гледам и обличам,
та на хора да приличат.
А ти, старче, не греши,
ти на печката лежи
и не шавай, и мълчи.»
«Ех, когато бях аз млада преподобница,
по цял ден седях и шиех на прозореца.
Който мине — не отмине,
тоз намигне, оня кимне.
А пък аз си шия клета
и поглеждам тез момчета:
Семьоновци,
Ивановци,
я се, мили, облечете,
па да идем на разходка,
па да си попеем кротко...»
«Вкарай квачката в барачката,
пилците —-в яхъра...
И...ха!
Вий бащата дъга,
майката седлото прави,
завържи го, дъще, здраво!»
«Май че стига...»
«Още, още!
Сами
«Ей, лей квас на нас,
донеси ни гъби:
веселят се
дядо с баба,
много са си скъпи.
Ей, лей квас на нас,
донеси солчица:
Ей, лей квас на нас,
па хрян донеси ни;
Донеси водица бързо —
брод да търсим, брод да търсим...
«Стойте, стойте! — вика Гонга.
Огънят ни тлее.
Разпалете го!... А Лейба,
кучето, къде е?
Да се найде и обеси!
Ха, дечица, давай! —
Газеничето казашко
нещо примижава. .
А Галайда: «Атамане,
виж — гори пожара,
гори всичко, като ден е
край нас на пазара.
Хайде, тато, да играем!»
«Вие си играйте,
аз не искам. Ей, момчета!
Топовете дайте!
Ударете ги — да видят,
че не се шегувам!»
Скачат мигом момчетата,
щом гласа му чуват.
През реката те минават
и рушат огради.
А Галайда вика: «Тате!
Чакайте... Пропадам...
Там е моята Оксана!
Не палете, братя!
Чакайте да я измъкна
някак от палата!»
«Добре, добре... Ей, Максиме,
хората повеждай!
А ти, момко, ще си найдеш
друга черновежда.»
Зареваха планините,
страшен гръм удари.
Литна замъкът. И мигом
лумнаха пожари.
«Ей, Галайда! Де си, сине?»
Железняк се мята.
Той го търси, но Галайда
пропадна в земята.. .
Доде момците поиграха,
Ярема с Лейба се добраха
до замъка... Вред всичко светна...
Ярема милата прихвана
и полетя той с Оксана
към Лебедин...
Лебедин
«Сираче съм от Олшана,
сираче съм слабо.
Татко ляхите убиха,
а мене... ох, бабо,
страх ме е и да си спомня...
Взеха ме насила.
За това, кое претеглих,
не ме питай, мила.
Аз и плаках, и ги молих,
със сълзи ридаех,
а сърце разбито стина...
Ох, поне да знаех,
че отново ще го срещна,
щях да съм готова
трижди повече да тегля
за едничко слово!
Ти прости ми! Може, мила,
да съм съгрешила,
може Бог да ме наказва,
че тъй съм любила,
че обичам тоя снажен
стан, очите черни,
че се молих аз, горката,