Чтение онлайн

на главную - закладки

Жанры

Игра на богове
Шрифт:

Александър си пое дълбоко въздух и бавно кимна.

— И са подкупили съдията…

— Няма гръцки съдия, който да може да бъде подкупен — обяви Караманлис решително.

— Всеки може да бъде подкупен — настоя Александър.

— Дори ти ли?

— Да, но съм доста скъп. Както би ти казала госпожа Райън, ако можеше да говори…

Караманлис го погледна смаяно.

— Ти…

— Знам къде е, докторе — увери го Александър все още с блеснали очи. — Знам всичко.

Изправи се и закрачи из стаята като бесен.

Мередит се молеше наум Караманлис да

не го предизвиква. Александър бе опасно близо до мисълта да посегне на възрастния мъж. Караманлис кимна.

— След като й съобщиха, че си мъртъв, нещо в мозъка й прещрака. Съпругът й я отведе в атинска болница. Казаха му, че мястото й е в психиатрична клиника, където ще се грижат за нея както трябва. Той направи няколко дискретни проучвания и се спря на клиниката в Лозана — една от най-добрите в Европа. Предпочитал да я остави в Европа, за да я спаси от интереса на медиите, които нямало да я оставят на мира, ако я върне в Америка. Това бе най-милостивото нещо, което можеше да направи за нея.

— Милостиво? — Александър не вярваше на ушите си. — За каква милост говориш, след като самият ти си участвал в унищожаването й?

— Александър…

— Но Константин Киракис ви е купил всички и всъщност не сте имали избор, нали?

Тонът на Александър бе необичайно рязък.

— Трябва да проумееш… — подхвана Караманлис безпомощно.

— Няма да проумея, докторе! Никога няма да проумея как ти — как всички вие — сте допуснали да откраднат дете от родителите му, как сте наблюдавали какво става с майка му, без да изпитате капка съжаление!

Сега Александър стоеше до прозорците с оловни стъкла, гърбом към двамата. Лекарят поклати глава.

— Съжалявахме. Но след известно време човек свиква да живее с това. На всички ни беше ясно, че връщане назад няма. Трябваше да се примирим. — Гласът на Караманлис бе пълен с тъга. — Всички живяхме дълги години с чувство за вина, колкото и да ти е трудно да си го представиш.

— Дали ми е трудно? Да, доста ми е трудно…

Александър продължи да се взира в спокойните води на Егейско море.

— Мелина се тревожеше, защото паметта ти така и не се възстанови. Силно се притесняваше от кошмарите ти. Разговаряли сме многократно и тя споделяше, че е готова да ти каже истината, но Константин не позволяваше. Това бе единствената тема на раздор помежду им. — Караманлис замълча. — Дори на смъртния си одър Мелина го умоляваше да ти каже истината. Да освободи душата ти, както тя се изрази.

Александър се замисли за миг.

— В нощта, когато почина, той се опита да ми каже нещо. Да не би да се е канел да ми разкрие истината?

Обърна се и погледна Караманлис въпросително. Караманлис кимна.

— Спомена ми, че все още не е изпълнил обещанието, дадено пред Мелина, и трябва да ти каже, преди да стане прекалено късно. За жалост изпитваше невероятни болки и се налагаше да го държат под въздействието на силни опиати, но това ти е добре известно.

— Да, помня — Александър замълча. — Ала дори след като почина, никой не е сметнал за редно да ми каже.

— Прекалено дълго всички живеехме с лъжата, Александър.

Бяхме започнали да я приемаме. А когато баща ти се спомина… Ти придоби мощ в ръцете си. Тогава беше гневен, изпълнен с горчивина и се налагаше да се съобразяваме. Представа нямах как ще реагираш, ако ти съобщя. След като го бяхме отлагали толкова дълго, реших, че не е добра идея да ти го кажем.

— Естествено. Колко от хората, посветени в тайната, все още са живи? — попита Александър.

Караманлис се поколеба за миг.

— Малцина. От онези, които бяха в Йоанина тогава, само двама. Георг Дамос, съдията, и един друг — май се казваше Паперсенос. Чиновникът, който издаде документа за осиновяване, загина при самолетна катастрофа през 1957 година. Останалите са прекалено възрастни и повечето страдат от типични за старостта разстройства.

— Този Дамос къде е сега? — попита Александър.

— Живее, струва ми се, в Трикала. Твоите хора ще го открият.

Александър кимна мълчаливо и прибра документите в куфарчето.

— Александър, може ли да ти задам един личен въпрос?

— Да, но не е задължително да отговоря.

Караманлис го разбра.

— Естествено. Това е твое право — съгласи се лекарят. — Исках само да те попитам не беше ли щастлив през всичките тези години.

Александър го изгледа странно. Какво имаш предвид?

— Не беше ли щастлив като син на Константин и Мелина Киракис? Не се ли отнасяха и двамата добре към теб? Не се ли обичахте?

— Отнасяха се изключително добре и ги обичах повече, отколкото някога ще узнаеш — призна Александър.

— Тогава, моля те, не ги мрази. Те платиха за престъплението си. За тях ти беше всичко. Бяха готови да умрат, но да те защитят. Повярвай ми.

Александър го изгледа продължително и изпитателно.

— Доктор Караманлис, в този момент не знам на какво да вярвам.

— Е, сега вече си наясно с истината, Александър — каза Мередит на път към частния им самолет на летище „Елиникон“ в Атина. Вятърът рошеше дългата й коса, а страните й бяха поруменели от декемврийския студ. Вдигна яката на визоновото си палто, за да се предпази. — Не намираш ли за разумно да се откажеш вече, да се приберем вкъщи и да приемеш положението такова, каквото е?

Той поклати глава.

— Преди да се замисля за бъдещето и да реша накъде ще поема от тук нататък, искам да направя още нещо.

Трябва да се отбием на едно място.

— Къде? — попита тя.

Погледна я, преди да отговори.

— В Лозана.

Административният директор на клиниката се учуди искрено от внезапния интерес на Александър да види Елизабет Райън. Гръцкият милиардер Константин Киракис плащаше, наистина, разходите от постъпването й през 1953 година и беше правил значителни дарения на клиниката през годините, но младият Киракис никога не бе проявявал желание за среща с госпожа Райън; дори не бе питал за нея. Администраторът се чудеше каква ли е причината за този обрат.

Поделиться:
Популярные книги

Газлайтер. Том 2

Володин Григорий
2. История Телепата
Фантастика:
попаданцы
альтернативная история
аниме
5.00
рейтинг книги
Газлайтер. Том 2

Сумеречный стрелок

Карелин Сергей Витальевич
1. Сумеречный стрелок
Фантастика:
фэнтези
попаданцы
аниме
5.00
рейтинг книги
Сумеречный стрелок

Системный Алхимик II

Шимуро Павел
2. Алхимик
Фантастика:
рпг
уся
фэнтези
5.00
рейтинг книги
Системный Алхимик II

Имперский Курьер. Том 2

Бо Вова
2. Запечатанный мир
Фантастика:
попаданцы
аниме
фэнтези
5.00
рейтинг книги
Имперский Курьер. Том 2

Возвышение Меркурия. Книга 3

Кронос Александр
3. Меркурий
Фантастика:
попаданцы
аниме
5.00
рейтинг книги
Возвышение Меркурия. Книга 3

Звезда сомнительного счастья

Шах Ольга
Фантастика:
фэнтези
6.00
рейтинг книги
Звезда сомнительного счастья

Газлайтер. Том 18

Володин Григорий Григорьевич
18. История Телепата
Фантастика:
попаданцы
аниме
фэнтези
5.00
рейтинг книги
Газлайтер. Том 18

Гримуар темного лорда IV

Грехов Тимофей
4. Гримуар темного лорда
Фантастика:
фэнтези
боевая фантастика
попаданцы
аниме
5.00
рейтинг книги
Гримуар темного лорда IV

Прогрессор поневоле

Распопов Дмитрий Викторович
2. Фараон
Фантастика:
попаданцы
альтернативная история
5.00
рейтинг книги
Прогрессор поневоле

Двойник Короля 2

Скабер Артемий
2. Двойник Короля
Фантастика:
попаданцы
аниме
фэнтези
фантастика: прочее
5.00
рейтинг книги
Двойник Короля 2

Печать мастера

Лисина Александра
6. Гибрид
Фантастика:
попаданцы
технофэнтези
аниме
фэнтези
6.00
рейтинг книги
Печать мастера

Зауряд-врач

Дроздов Анатолий Федорович
1. Зауряд-врач
Фантастика:
альтернативная история
8.64
рейтинг книги
Зауряд-врач

Призыватель нулевого ранга. Том 3

Дубов Дмитрий
3. Эпоха Гардара
Фантастика:
попаданцы
аниме
фэнтези
фантастика: прочее
5.00
рейтинг книги
Призыватель нулевого ранга. Том 3

Кодекс Охотника. Книга ХХ

Винокуров Юрий
20. Кодекс Охотника
Фантастика:
попаданцы
альтернативная история
аниме
5.00
рейтинг книги
Кодекс Охотника. Книга ХХ