Игра на богове
Шрифт:
След два часа му предстоеше среща с неколцина банкери. Не я очакваше с нетърпение и му се искаше да я отложи, но щяха да обсъждат твърде важни въпроси и не биваше да се бави дори ден. Пое дълбоко въздух. Е, поне е последният делови ангажимент, преди да заминат за уикенда.
Изжужаването на интеркома наруши потока на мислите му. Наведе се и ядосано щракна лостчето.
— Стейси, казах, че не желая да ме безпокоят!
— Да, сър, но тук един господин настоява да ви види. От Интерпол е — обясни тя
— Интерпол ли? — Какво общо има Интерпол? Поколеба се за миг. — Добре, пусни го.
— Да, сър.
Вратата се отвори и влезе някакъв мъж. Никак не отговаряше на очакванията на Александър: беше нисък, набит, на средна възраст с разрешени коси и бавна, провлечена походка. Прекоси усмихнат кабинета, за да подаде ръка на Александър. Двамата се здрависаха и той се представи:
— Инспектор Адриан Десан от Интерпол. Удобно ли е да ви задам няколко въпроса?
— Относно какво? — попита Александър нетърпеливо.
— За някои… несполуки в дейността на корпорацията ви — отвърна Десан. — Разрешавате ли да седна? На крак съм от сутринта и съм малко уморен.
Александър кимна, но предупреди:
— Не разполагам с много време. След час-два имам среща в града и…
— Няма да ви задържам дълго — увери го Десан и седна. — Знаете, естествено, че един от вашите висши ръководители е арестуван в Берлин по обвинение, че е извършвал незаконни действия, нали?
— Разбира се.
— Бях в Берлин. Говорих надълго и нашироко с него. Кълне се, че е невинен — подхвана Десан. — И съм склонен да му вярвам.
Александър го изгледа изпитателно.
— Защо?
— Защото смятам, че е бил злепоставен преднамерено. Който го е направил, всъщност се е целил във вас, мосю Киракис.
— Интересна хипотеза, инспекторе — отбеляза Александър предпазливо.
— Според мен е напълно очевидно — продължи Десан и изброи всички злополуки, сполетели „Киракис корпорейшън“ през последните няколко години. Показа на Александър компютърните разпечатки и другата събрана информация по време на разследването си. — Излиза, мосю Киракис, че корпорацията ви се крепи на разклатена основа.
— Да, преживяваме известни затруднения — призна Александър. — Но това се случва и на най-солидните компании.
— Възможно е. — Десан направи пауза. — Не ви ли се струва обаче странно, че до 1982 година, когато вие оглавихте борда на директорите, делата на „Киракис корпорейшън“ бяха относително спокойни?
— Накъде точно биете, инспекторе?
— Мен ако питате, някой много държи да ви изхвърли от бизнеса завинаги — изстреля Десан направо.
Александър се усмихна.
— Положително мнозина биха го желали — съгласи се той. — Но е малко вероятно да го постигнат.
— Сигурен ли сте?
Александър го погледна.
— Да — отвърна той решително. — Напълно.
Десан
— Когато арестуваха Курт Бадрут, мосю, в Интерпол се получи запитване дали е свързан с прането на пари. От самото начало нещо в обстоятелствата около арестуването му не беше наред. Бадрут настояваше, че е бил съзнателно натопен, и аз бях склонен да му повярвам още тогава.
— Защо? — попита Александър. — Казахте същото преди малко. Защо му вярвате?
— А вие не му ли вярвате? — контрира го Десан.
— Вярвам му, естествено — отвърна Александър без никакво колебание. — Но аз го познавам от години. Никога не би направил нещата, за които го обвиняват.
— И аз го познавам — увери го Десан и разказа на Александър за проучванията си около Курт Бадрут. — Убеден съм, че е бил само пионка, мосю Киракис. Истинската мишена всъщност сте вие.
— Аз ли? — Александър направи усилие гласът му да прозвучи спокойно.
Десан му разказа какво бе научил за „Киракис корпорейшън“ и приключи със смъртта на Каролин Грейсън в Лондон.
— Според официалната версия е било злополука — завърши той.
— Но вие не вярвате, така ли? — попита Александър бавно.
— Не. — Десан свъси вежди. — Някой е искал да изглежда като злополука и е свършил добра работа да убеди хората, че е така. Но мен не може да ме подведе. — Замълча за момент. — Настъпвал сте интересите на доста хора, откакто поехте активно юздите на „Киракис корпорейшън“, нали?
Александър се усмихна кисело.
— Когато си в бизнеса, инспекторе, не е възможно да постигнеш голям успех, без да си създадеш някой и друг враг по пътя.
— Но съперниците в бизнеса обикновено не прибягват до убийство, за да спечелят — отбеляза Десан. — Не, мосю Киракис, според мен онзи, който действа, има нещо персонално против вас. Тук съм с надеждата да изразите някои предположения кой може да е.
— Списъкът, опасявам се, е доста дълъг — призна Александър. — Личните ми взаимоотношения са създали почти толкова враждебност, колкото и деловите ми сделки. — Направи пауза и погледна часовника си. — Трябва да вървя. Банкерите не обичат да чакат. Времето е пари — това е философията им. Но ако ми оставите координатите си…
Десан написа телефона на хотела, където бе отседнал.
— Ще бъда тук няколко дни — съобщи той.
— Но аз ще отсъствам. Тръгвам утре късно следобед и вероятно ще се върна едва в началото на следващата седмица — обясни Александър.
Французинът посочи картичката, която му бе връчил.
— Телефонът ми в централата на Интерпол в Париж е от другата страна. Ако се сетите за нещо — каквото и да било, — което да е полезно за разследването, моля не се колебайте да се свържете с мен.