Игра на часове
Шрифт:
15
— Трябва да се извиня заради Савана — каза Реми. — Обичам я, но в някои дни ми е трудно да повярвам, че между нас има кръвна или впрочем каквато и да било друга връзка.
— Няма нищо, мисис Батъл, та тя е още дете — каза Мишел. — На тази възраст всички правят щуротии.
— Не е дете — отсече Реми. — Вече е на двайсет и две! Завърши един от най-добрите колежи по Източното крайбрежие. Халки на корема и татуировки на задника! Не съм пратила това момиче в колежа, за да оглупее съвсем, по дяволите!
Мишел се озърна за подкрепа към Кинг.
— Ъъъ…
— Състоянието му си остава критично — отговори Реми със същия рязък тон, после плъзна ръка към сбръчканото си чело и добави малко по-сдържано: — Извинявайте. Оплаквам се от Савана, а самата аз не се представям като гостоприемна домакиня. Просто много ми се струпа напоследък. — Тя помълча и бавно изрече: — Боби лежа в кома много дълго, а проклетите доктори не знаеха кога ще излезе от нея и дали изобщо има надежда. Но той се свести. Дори му махнаха системата за командно дишане. Преди две вечери проговори за пръв път.
— Това навярно е добра новина — каза Кинг.
— Би трябвало, нали? Само че не беше на себе си. Сипеше име след име и дрънкаше пълни безсмислици. По дяволите, лекарите дори не са сигурни дали не е изпаднал отново в кома.
— Сигурно им е трудно да определят.
— При хонорарите, които вземат, би трябвало да ходят по вода и да имат пряка връзка с Господ — гневно избълва Реми.
— А ние можем ли да помогнем с нещо?
— В момента две — три молитви няма да са му излишни.
Мейсън се появи отново, носейки поднос със сервиз за кафе. Той наля чашка на Реми и предложи на Мишел и Кинг — двамата единодушно отказаха, — после пак се оттегли.
— Няма нищо по-успокояващо от чашка кафе следобед. — Реми отпи голяма глътка, после се облегна назад. — Хари Карик е страшно добър адвокат и Джуниър има късмет, че го е ангажирал. — Тя помълча, отпи още една глътка и добави: — Но Джуниър е виновен. Знам, все едно съм го видяла с очите си.
Кинг не пропусна възможността да възрази.
— Там е работата, Реми, че не си го видяла. Никой не го е видял.
Тя отхвърли аргумента му с махване на ръка, което напомни на Мишел за жеста на Савана преди малко.
— Доказателствата са категорични.
— Точно така, прекалено категорични. Може да са го натопили.
Реми погледна Кинг така, сякаш й говореше на чужд език.
— Кой нормален човек би си направил труда да натопи нещастник като Джуниър Дийвър?
— Същият, който наистина се е вмъкнал в дома ти и е откраднал всички онези ценности — отговори Кинг. — И нима си представяш наистина как Джуниър Дийвър пласира на черно банкови облигации и скъпи бижута?
— Той не знаеше какво има вътре — възрази Реми. — Освен това е откраднал и пари. Не трябва да си гений, за да харчиш пари в брой, нали?
— Искаме само да огледаме и да поговорим с някои хора. Макар че работим за Хари и Джуниър, ти навярно желаеш виновникът да бъде заловен.
Реми се усмихна, но в очите й блеснаха заплашителни искрици.
— Правилно предполагате, мистър Кинг, макар че виновникът вече е заловен. — Изведнъж тя се разкрещя и започна
Мишел забеляза, че провлеченият й южняшки акцент става по-подчертан, когато е ядосана, и че за разлика от дъщеря си тя не го демонстрира нарочно. Остави чашата си, защото едва не я бе изтървала при избухването на Реми. Мълчаливо благодари на Бога, че Ремингтън Батъл не е нейна майка.
Кинг отговори невъзмутимо:
— Ще го имам предвид, Реми. А сега можем ли да огледаме?
Реми се вторачи в него. Устните й потрепваха, явно се мъчеше да овладее гнева си. За момент Мишел си помисли, че е готова да замери Кинг с кафената чаша. Май ще е по-добре да преминеш на кафе без кофеин, помисли си тя.
Накрая Реми стана от стола и им кимна да я последват.
— Какво пък, по дяволите. Сама ще ви разведа.
16
Реми Батъл въведе Кинг и Мишел в къщата. По централното стълбище се изкачиха на третия етаж. Мишел забеляза, че сградата изглежда достроявана с времето — встрани от старинното централно здание се разпростираха нови крила.
Реми явно прочете мислите й, защото каза:
— Строителните работи в тази къща се водиха десетилетия наред. Мнозина наши приятели имат по няколко красиви имения из разни краища на света, но ние с Боби не искахме друго. На места е същински архитектурен миш-маш и някои коридори завършват със стена, но аз — тя побърза да се поправи… — ние си го харесваме.
Реми отвори една врата и ги въведе в просторна и добре обзаведена стая с редица прозорци, боядисана в меки тонове. Един от прозорците изглеждаше по-нов. Реми го посочи.
— Оттук е влязъл. Полицаите казаха, че използвал лост. След дълги уговорки ми разрешиха да поправя прозореца.
Кинг се вгледа в пукнатата рамка за портрет върху едно от нощните шкафчета. Стъклото липсваше. Той взе рамката.
— Какво й се е случило?
Реми се навъси.
— Тази рамка беше на масата до прозореца. Счупила се е при влизането на Джуниър. Още не съм я поправила.
Кинг и Мишел се вгледаха в портрета на юноша. Беше разкъсан точно по средата.
— Кой е това? — попита Кинг.
— Портрет на Боби — младши. Никога няма да простя на Джуниър, че го съсипа.
Кинг върна рамката на място.
— Чух, че в гардероба ти имало тайно шкафче.
Реми кимна и им направи знак да я последват. Гардеробът й беше покрит с махагонови орнаменти, а дрехите, чантите, обувките шапките и другите аксесоари бяха подредени безупречно.
Кинг огледа вътрешността с нескрито възхищение. Той самият поддържаше вещите си в съвършен ред, както бе добре известно на Мишел. Доволното му изражение явно не остана незабелязано за нея, защото, докато Реми се бе извърнала настрани, Мишел потупа Кинг по рамото, демонстрира тръпка на оргазъм и след това се престори, че пали блажено цигара.