История на Александър Велики Македонски
Шрифт:
Александър заповяда да бъдат избити всички освен тези, които се бяха укрили в храмовете, и да се подпалят къщите. Това беше разгласено чрез глашатаи. Никой не търсеше вече помощ от боговете. Момчета и девойки изпълваха храмовете. Мъжете стояха всеки в преддверието на своето жилище, готови да посрещнат смъртта от свирепия враг. Мнозина бяха спасени от сидонците, които се сражаваха сред частите на македонската армия. Те влязоха в града заедно с победителите. Помнейки, че и двата града бяха основани от един и същ праотец, те отведоха тайно много от жителите на Тир на своите кораби, а след това ги откараха в Сидон. Така петнадесет хиляди души бяха спасени от страшна смърт.
Проляха се потоци кръв. Само между двете стени на града бяха изклани шест хиляди войници. След това гневът на царя стана причина за още по-печално зрелище. Две хиляди души, за избиването на които яростта не беше достигнала, приковани на кръстове, увиснаха по протежение на цялото крайбрежие. Пратениците от Картаген Александър пощади, но ги заплаши с война, която засега отложи.
Тир, град, който заслужава да се запомни от поколенията заради древния произход и променливостта на съдбата му, падна на седмия месец от началото на обсадата. Основан от Агенор, дълго време той е владеел не само околното море, но и моретата, до които са достигнали неговите кораби. Ако може да се вярва на мълвата, този град или пръв е измислил писмото, или пръв е започнал да го разпространява. Неговите колонии
140
Гадес — финикийска колония в Испания (дн. гр. Кадикс).
Превземането на Газа
По това време пристигна писмо от Дарий, отправено най-после до Александър като до цар. Дарий му предлагаше да се ожени за дъщеря му Сатира. Добавяше, че ще й даде като зестра цялата област, разположена между Хелеспонт и река Халид 141 , и да се задоволи с тези земи в Азия. И да не се колебае да приеме това, което му се предлага, защото щастието е изменчиво. Дарий пишеше, че хората, колкото и да са щастливи, един ден привличат завистта на боговете; че той се страхува да не би Александър като птиците, които се издигат чак до звездите, да се увлече от безразсъдна младежка смелост; че няма нищо по-рисковано от това на неговата възраст да получи толкова голямо щастие; че той и сега има много земи и че невинаги ще може да се справя с трудностите: предстои му да премине реките Ефрат и Тигър, Аракс 142 и, Хоасп 143 — прегради, защищавали персийското царство; че ще стигне в земи, където ще се срамува от малочислеността на войската си — Мидия 144 , Хиркания 145 , Бактра. А кога смята да достигне до индите и до жителите на океанското крайбрежие, до зогдианите, арахозите 146 и останалите племена в Кавказ и край река Танаис 147 . Та той ще остарее, преди да обходи толкова много земи дори и без да се сражава. И нека престане да го кани при себе си, защото дойде ли той, това ще бъде гибелно за Александър.
141
Халид — река в Азия между областите Левкосира и Пафлагония. Влива се в Черно море.
142
Аракс — река в Армения.
143
Хоасп — река в Персия. Със същото име има и река в Индия.
144
Мидия — най-плодородната област в Азия.
145
Хиркания — област между Мидия, Персида и Каспийско море.
146
Арахози — жители на областта Арахозия в Азия.
147
Танаис — река в Скития, сега река Дон в Европейската част на СССР.
Александър отговори на Дарий чрез пратеници, че той му предлага чужди неща и че иска да разделя с него онова, което е загубил; че му дава като награда Лидия, йонийските градове, Еолида, брега на Хелеспонт — а това той вече владее като победител, защото законите на войната гласят, че условията се диктуват от победителите, а се приемат от победените; че той е преминал морето не за да завладее Киликия и Лидия. Твърде малка е придобивката за понесените жертви във войната, но е решил да завземе Персепол, столицата на персийското царство, и след това Бактра, Екбатана и бреговете на Ориента; че където и да избяга, той ще го преследва; да престане да заплашва с реки този, за когото знае, че е преминал морета.
Такива писма си размениха царете. Междувременно родосците предадоха своя град и пристанището му на Александър. Той беше поверил Киликия на Сократ, а на Филота 148 беше заповядал да охранява областта около Тир. Парменион предаде на Андромах 149 Сирия, наричана Целесирия 150 , а сам той щеше да продължи да участвува в предстоящите сражения. Царят заповяда на Хефестион да охранява с флот брега на Киликия и с цялата си войска пристигна в град Газа.
148
Филота — наместник на Александър в град Тир и околността му.
149
Андромах — управител на Целесирия.
150
Целесирия — тази част на Сирия, която граничи с Финикия (Асирия).
През тези дни се проведоха традиционните Истмийски игри 151 , за които бяха дошли гости от цяла Гърция. Гърците, които зорко следяха събитията, решиха да изпратят при Александър петнадесет души със златен венец като дар за подвизите, извършени от него за свободата и спасението на Гърция. Малко преди това те бяха усетили полъха на несигурната слава и затова се съобразяваха с капризите на съдбата.
Впрочем, не само Александър влизаше в градове, които все още не признаваха властта му, но и неговите служители и отлични пълководци, които бяха проникнали в Азия: Калан в Пафлагония, Антигон 152 в Ликаония; Балакър 153
151
Истмийски игри — на всеки две години на тесния Коринтски провлак се устройвали игри в чест на бог Посейдон.
152
Антигон — управител На Ликаония.
153
Балакър — управител на Александър в Милет.
154
Хидарн — управител на област при Дарий.
155
Амфотер — командуващ македонския флот.
156
Хегелох — управител на област при Александър.
157
Ахея — област в Пелопонес, има и остров със същото име.
158
Тенедос — остров в Егейско море срещу гр. Троя.
Но Фарнабаз, управител, поставен от Дарий, излови гражданите, които бяха на страната на македонците, и отново предаде града на Аполонид 159 и Атенагор 160 , негови привърженици. Даде им малък отряд войска. Военачалниците на Александър продължиха да обсаждат града, като се надяваха повече на волята на обсадените жители, отколкото на собствените си сили. И надеждата не ги излъга: възникналото разногласие между Аполонид и неговите военачалници стана удобен повод македонците да нахлуят в града. Те разбиха вратата, за да влезе македонската кохорта. Гражданите, които отдавна бяха решени да се предадат, се присъединиха към Амфотер и Хегелох. Избиха войниците от персийския гарнизон предадоха Фарнабаз заедно с Аполонид и Атенагор в окови. Пленени бяха още дванадесет триреми с войниците и кормчиите. Освен тях плениха и тридесет напуснати от екипажите кораба и петдесет пиратски бързоходни кораба, както и три хиляди гърци, наемници на персите. С тях те попълниха своите войски. Пиратите наказаха със смърт, а пленниците откараха на корабите като гребци.
159
Аполонид — управител на област при Дарий.
160
Атенагор — управител на област при Дарий.
Аристоник 161 , тиранин в Метимна 162 , който не беше разбрал какво е станало на остров Хиос, по време на първата нощна стража пристигна с пиратски кораби до затвореното пристанище. Стражите го запитаха кой е. Отвърна им, че е Аристоник и идва при Фарнабаз. Отговориха му, че Фарнабаз вече почива, но го увериха, че пристанището е отворено винаги за съюзници и гости и че на другия ден може да види този, когото търси. Аристоник не се усъмни и сутринта влезе пръв със своя кораб в пристанището. Бързоходните пиратски кораби го последваха, но докато ги привързваха на кея, стражите ги обкръжиха. Никой не се осмели да се съпротивлява. Всички бяха оковани и предадени на Амфотер и Хегелох. Оттук македонците се отправиха към град Митилин. Неотдавна този град беше завзет от Хар 163 , който го държеше в покорство с помощта на две хиляди персийски войници. Той не можа да издържи обсадата и примирен, предаде града, като преди това издействува да му се разреши да се оттегли невредим. Отправи се към остров Имброс 164 . Македонците пощадиха предалите се.
161
Аристоник — тиранин в гр. Метимна на о. Лесбос (Егейско море).
162
Метимна — град на о. Лесбос (Егейско море).
163
Хар — атинянин, военачалник при Дарий.
164
Имброс — остров в Егейско море.
Загубил всякаква надежда за мир, който се надяваше да постигне чрез писмото, Дарий се постара да възстанови силите си, за да поднови позорната война. Заповяда всички военачалници да се съберат във Вавилон, а Бес, управител на бактрианите, да събере колкото може повече войска и да дойде при него. Бактрианите са племе свирепо и диво, чуждо на персийския разкош. Те живеят недалеч от най-войнственото племе — скитите — и свикнали да се препитават от грабеж, са винаги под оръжие. Бес, макар и да заемаше второ място след царя, все пак не се ползуваше с доверието на Дарий, който го подозираше във вероломство. Действително той се стремеше към върховната власт, но предателството, с което единствено можеше да я постигне, го плашеше.
Александър положи големи усилия да издири Дарий, но не можа да узнае накъде се е отправил. Имаше обичай у персите да не издават тайните на царете си. Нито заплахите, нито обещанията можеха да ги съблазнят. Традиционното подчинение беше превърнало в свещено мълчанието за живота на царете. По-тежко се наказваше несдържаността на езика, отколкото каквото и да е друго провинение. Магите 165 вярваха, че не може да се довери нещо важно на този, който не умее да мълчи. А за човек това е най-лесно. Александър, който не знаеше какво става у неприятелите, продължаваше да обсажда град Газа.
165
Маги — персийски жреци.