История на Александър Велики Македонски

Руф Квинт Курций

Царят почувствува, че той протяга ръцете си към него. Възмутен, призова изоставящия го вече дух и го прободе в гърдите. Около царя лежаха труповете на трима, а другите стояха далеч вцепенени. За да умре в бой, след като не му оставаха вече никакви сили да се пази, той се опита да се повдигне и хвана клоните, които висяха над него. Макар вече съвсем без сили, на колене, с ръка приканваше неприятеля да се осмели да се приближи.

Най-после на помощ на царя се притече Певцест 460 , който си беше пробил път в града откъм другата му страна. Александър го видя и сметна, че той идва повече да го утеши в последния му час, а не да го спасява. Той отпусна умореното си тяло върху щита. Дойде и Тимей 461 , след него Леонат 462 , а след това и Аристон 463 .

460

Певцест — военачалник.

461

Тимей —

военачалник.

462

Леонат — управител на област.

463

Аристон — управител на област.

Разбрали, че царят е в града, индите се спуснаха към него и се трупаха около тези, които го защищаваха. Тимей получи много рани и падна мъртъв, след като се бе сражавал славно. Певцест, ранен на три места, защищаваше с щита си не само себе си, но и царя. Леонат падна, тежко ударен във врата, пред краката на царя, докато отблъскваше устремилите се към него. Певцест, изтощен от раните, беше изпуснал щита. Последната надежда беше в Аристон. Но и той, тежко ранен, едва се държеше на крака, притиснат от многобройните неприятели. Сред македонците се разпространи слух, че царят е убит. Тази вест би изплашила други, но този слух само увеличи смелостта им. Забравили за всякаква опасност, с кирки започнаха да разбиват стената и отваряха проходи, нахлуваха в града и избиваха бягащите инди, които бяха изоставили защитата му. Не пощадиха нито старците, нито жените, нито децата. Който и да им се изпречеше, смятаха, че точно той е ранил царя.

След като избиха много неприятели, справедливият им гняв беше удовлетворен. Писателите Клитарх и Тимаген 464 , които описват подвизите на Александър, пишат, че Птоломей 465 , който по-късно стана цар на Египет, не е участвувал в това сражение. Той сам разказва, че бил изпратен в разузнаване може би за да не му бъде засенчена славата. Така древните са записвали делата си било поради небрежност, било поради равния на нея порок — доверчивостта.

464

Клитарх, Тимаген и др. — имена на писатели историци, за които или нищо не се знае, или се знаят само заглавията на загубените им съчинения.

465

Птоломей — по-късно цар на Египет. Писал е спомени за Александър, които са важен исторически източник.

След като занесоха царя в шатрата, лечителите отстраниха стеблото на стрелата, забита в тялото му, но така, че да не раздвижат върха й. След като го съблякоха, забелязаха, че стрелата има куки и не може да се измъкне по друг начин освен чрез разрез. Страхуваха се обаче да не би при разреза да причинят кръвоизлив. Виждаше се ясно, че стрелата е проникнала много навътре.

Критобул, най-опитният от лечителите, се страхуваше да направи разреза, защото, ако не успееше, вината щеше да падне върху него. А царят, втренчил поглед в почти разплакания, обхванат от голяма тревога и останал без сили лечител, каза: „Защо и какво чакаш, а не ме освободиш поне накрая от тези мъки? Или се страхуваш да не би ти да излезеш виновник за това, че аз съм получил неизлечима рана?“ Критобул може би бе преодолял страха си или се престори, че го е преодолял, и започна да обяснява на Александър, че трябва да го вържат, докато се измъкне върхът, че дори и най-лекото движение на тялото ще бъде опасно. Царят каза, че не е нужно да го връзват, но все пак се съгласи.

Извършиха разреза и измъкнаха острието. Затече изобилна кръв. Пред очите на царя притъмня, той загуби съзнание и се опъна като мъртъв. Понеже лекарствата не можаха да спрат кръвоизлива, надигнаха се олелия и плач отвсякъде. Мислеха, че умира. Най-после кръвта спря. Постепенно съзнанието му се възвърна и започна да разпознава хората около себе си. Въоръжени войници обграждаха през целия ден и пред следващата нощ шатрата, съзнавайки, че ще живеят всички, ако оживее той. Не се оттеглиха, преди да разберат, че се е унесъл в здрав сън. Оттук разнесоха по целия лагер вестта за неговото оздравяване.

Въпреки големите грижи цели седем дена раната не заздравя напълно. Александър, чу, че у варварите се е разнесъл слух, че е умрял. Заповяда да поставят на два съединени кораба шатрата му, за да им се покаже. Така отне всякаква надежда у неприятеля. След това отплува на известно разстояние надолу по реката и се отдалечи от останалия флот, та ударите на веслата да не смущават почивката му, все още необходима за оздравяването му.

На четвъртия ден, откакто отплуваха, пристигнаха в област, изоставена от населението и богата с храни и добитък. Това място му хареса за почивка както за него, така и за войниците.

Обичай беше най-близките му приятели и телохранители да стоят на стража пред шатрата на царя винаги когато беше застрашен животът му. И сега този обичай трябваше да бъде спазен. Всички се отправиха към шатрата. Уплашен да не би да се е случило нещо, тъй като идваха всички наведнъж, той попита дали ще му съобщят за ново нападение на противника. Но Кратер, комуто беше възложено да говори от името на всички, каза: „Вярваш ли, че бихме се загрижили повече от появата на неприятелите, които и без туй са вече разгромени, отколкото за твоето здраве? Силата на всички народи да се събере срещу нас, да изпълнят целия свят с оръжие и хора, а моретата с кораби, да използуват във войната диви животни, ти ще ни изведеш непобедими. Но кой от боговете ще ни гарантира, че ти, величието и опората на Македония, ще бъдеш вечен, след като излагаш живота си толкова страстно на явни опасности, забравил, че водиш към гибел толкова хора? Защото кой би пожелал или пък би могъл да те преживее? Оттук никой не ще се върне, ако ти не ни водиш. Стигнахме дотук, като следвахме твоите предвиждания и твоите заповеди. Затова, макар и да си се сражавал смело за персийското царство с цар Дарий, дори и никой да не беше желал това, все пак

никой не може да се възхищава на толкова лекомислената ти дързост при всеки критичен момент. Трябва да знаеш, че там, където опасността и наградата са еднакви, там и наградата от успешните подвизи е по-голяма, а и утешението при неблагоприятен изход е по-голямо. Но сега с цената на живота си да завладееш някакво си неизвестно село, кой ще понесе това не само измежду твоите войници, но и всеки жител на варварското племе, който е чул за тебе? Тръпне душата ни, като си помислим за това, което преживяхме неотдавна. Страхувам се да кажа, че най-недостойни ръце се готвеха да вземат като плячка непобедимото ти тяло, ако милостивата към нас съдба не те бе запазила. Толкова пъти ние ще бъдем предатели, толкова пъти бегълци, колкото пъти не успеем да те последваме. Ти може да упрекнеш цялата войска в безчестие. Никой не ще се осмели да измие позора, след като не е намерил в себе си сили да го предотврати. Ние сме готови, уверявам те, по друг начин да покажем своето подчинение пред тебе. Където и да заповядаш, ще отидем, макар и да ни очакват скрити опасности и тежки сражения. Но ти пази себе си за такива дела, които са достойни за тебе. Бързо овехтява славата в борбата с мръсни и дрипави врагове и нищо не е по-недостойно от това да ти я отнемат там, където не можеш да я покажеш.“

Същото потвърдиха Птоломей и останалите. В един глас го молеха най-после да сложи край на жаждата си за слава и да помисли за своето и за общото спасение.

Приятна беше на царя любовта на приятелите му към него. Той ги прегърна поотделно, любезно ги подкани да въдворят тишина и заговори: „Благодаря ви, мои мили и честни приятели! Благодаря ви не само че днес предпочетохте моето здраве пред вашето, но защото още от началото на войната не сте пропускали случай да ми засвидетелствувате любовта си. Трябва да призная, че животът никога не ми е бил така скъп, както започна да ми става, за да мога да ви се радвам. Но не мислим еднакво аз и вие, които желаете да умрете за мене. Аз отдавна вече съм преценил, че съм заслужил любовта ви. Вие ми желаете дълготраен, може би и вечен успех, а аз меря себе си не по продължителността на времето, но по славата. Вярно, аз имах възможност, доволен от бащината слава, да очаквам напълно спокоен в границите на Македония една безславна старост. Ленивите не се излагат на несгоди и опасности. Те мислят само за своето лично щастие, но често ги нападат тежки болести. Аз, който броя не годините си, а победите си, ако преброя даровете на щастливата ми съдба, вече съм живял дълго. Тръгнал от Македония, аз получих власт над Гърция, покорих Тракия и Илирия, заповядвам на трибалите и медите, притежавам Азия, която се мие и от Хелеспонта, и от Червено море. И вече не съм далеч от края на света, до който, като стигна, съм решил да разкрия друга природа, друг свят. От Азия 466 аз преминах земите на Европа само за един час. Като победител на двата континента, на деветата година от моята власт и двайсет и осмата година от живота ми, смятате ли, че аз бих могъл в разцвета на славата си да прекратя пътя към нея, след като единствено на нея съм се посветил? Аз не ще се откажа. И където и да се сражавам, ще вярвам, че действувам на сцената на световния театър. Ще прославя безславни досега места, ще разкрия за всички народи земи, които досега природата скриваше от тях. Да умра в такива подвизи за мене би било най-голяма чест.“

466

Грешка в текста. Трябва да бъде „От Европа в Азия“.

„Аз произлизам от такъв род, че трябва да изживея по-скоро богат с дела, отколкото дълъг живот. Заклевам ви, помислете, ние сме достигнали до земи, от които можа да стане прочуто само името на една жена. Какви градове основа Семирамида? Кои народи покори под своя власт? Колко трудности е преодоляла? Ние още не сме се изравнили по слава с една жена, а искате да се наситим на славата си. Нека боговете ни помагат! Чакат ни още по-големи дела. Ние ще постигнем това, което още не сме успели, само ако не пренебрегваме нищо, в което е заложена голяма слава. Вие само ме освободете от безпокойството ми, породено от вътрешните врагове и заговори. Аз без страх ще навляза в полето на Марс. Филип се чувствуваше по-сигурен в бойния строй, отколкото в театъра. Много пъти избягна ръката на врага, но от ръката на своите не можа да избяга. Ако си припомните живота на други царе, ще видите, че повечето от тях са убити от свои, а не от неприятели.“

„Понеже сега ми се случи да разказвам за дела, извършени някога, най-голяма награда за трудностите и подвизите ми ще бъде, ако се обезсмърти майка ми Олимпиада след смъртта й. И ако боговете ми помогнат, аз сам ще й дам това, а ако съдбата ме изпревари, запомнете, че аз съм ви заръчал това.“ И остави приятелите си. Задържа се на лагер тук още няколко дена.

Докато ставаше това в Индия, гръцките войници, наскоро доведени от царя в областта около Бактра, се отцепиха. Те се бяха озлобили не толкова към Александър, колкото поради това, че се страхуваха от наказания заради появилите се между тях разногласия. Те избиха някои от предводителите си и се разбунтуваха. Превзеха крепостта на Бактра, която се смяташе за сигурна и беше пазена небрежно. Привлякоха като съмишленици и варвари. Най-знатен от тях, техният вожд Атенодор 467 си беше присвоил царско име. Не жадуваше толкова за власт, колкото да се върне в отечеството си с тези, които бяха го признали за свой владетел. Друг на име Бикон 468 , от същата народност, негов съперник, замисли да го убие. Покани го на угощение и го уби по време на обяда чрез някой си Бокс 469 — бактрианец. На следващия ден свика събрание и ги уверяваше, че Атенодор е готвел заговор срещу него и срещу тях. Те заподозряха измамата му. Това подозрение постепенно обзе всички.

467

Атенодор — отцепил се от Александър и си присвоил титлата цар на Бактрия.

468

Бикон — грък.

469

Бокс — бактрианец.