История на Александър Велики Македонски

Руф Квинт Курций

И тъй, гръцките войници приготвиха оръжието с намерение да убият Бикон, ако им се удаде случай. Обаче предводителите им ги укротиха.

Против очакванията му, Бикон остана жив. Малко по-късно, избягнал опасността, той реши да убие спасителите си. След като разбраха за измяната му, те заловиха и него, и Бокс. Решиха Бокс да бъде убит веднага, а Бикон да бъде умъртвен след изтезания.

Вече придвижиха уредите за измъчване до него, когато гърците — не се знае точно по каква причина — като обезумели грабнаха оръжие. Когато чуха глъчката, мъчителите му го изоставиха и не посмяха да го убият. Както беше гол, той избяга при гърците. Злочестият му вид внезапно промени настроението на тези, които бяха решили да го наказват. Получи се заповед да му простят. Така два пъти отървал се от наказание, той се завърна в отечеството си заедно с тези, които напуснаха определените им от царя области. Това стана около Бактра и земите на скитите.

Междувременно сто пратеници от двете племена, за които споменахме, дойдоха при царя. Всички се возеха в колесници. Бяха едри мъже, облечени в ленени дрехи с

втъкано в тях злато и пурпур. Те му казаха, че му предават градовете заедно със земите край тях и че за първи път предават в негова власт непокътнатата им през толкова векове държава. Казаха, че правят това по внушение на боговете, а не от страх, защото го приемат със запазени бойни сили. Царят свика съвет и ги прие за съюзници. Наложи им данък в такъв размер, в какъвто двете племена са плащали на арахозите. Изиска още две хиляди и петстотин конници. Варварите изпълниха всичко най-покорно. Покани пратениците и царете на племената и заповяда да подготвят угощение.

Сто позлатени легла бяха наредени на еднакво разстояние, около леглата бяха застлани пурпурни килими, блестящи от вшитото в тях злато. Всичко порочно, което вече беше остаряло за персите, а ново за македонците, беше показано на това угощение. Тук се сляха пороците и на двата народа. На угощението присъствуваше и атинянинът Диоксип 470 , известен юмручен борец, отличаващ се сред мъжете с храбростта си. Той беше много близък на царя. Завистници и зли езици говореха, било сериозно, било на шега, че безполезното животно върви след войската във военна униформа и когато те влизат в бой, той подготвя търбуха си за угощения. Тук присъствуваше и един македонец на име Корат 471 . Вече пиян, той започна да осмива Диоксип и да настоява, ако е истински мъж, на следващия ден да излезе да се пребори с него с оръжие. Царят прецени както безразсъдството на единия, така и завистта на другия. Диоксип презря войнишката му дързост и прие предложението. На следващия ден, след като Корат настояваше да се бият, царят не можа да се противопостави и разреши борбата да се проведе.

470

Диоксип — грък, атинянин, борец.

471

Корат — македонец.

Събраха се голям брой войници, между тях и гърците, които бяха на страната на Диоксип. Македонецът взе полагаемото му се оръжие — меден щит и дълго копие, наричано „сариса“, като го държеше в лявата си ръка, а в дясната взе обикновено копие. Препаса и меч, като че ли едновременно щеше да се сражава с няколко души. Диоксип, намазан със зехтин, държеше в лявата си ръка финикийска дреха, в дясната — здрав възлест прът. Това предизвика голям интерес у всички. Виждаше им се лудост, а не необмислена постъпка да излезе беззащитен срещу въоръжен.

Македонецът изпрати копието в Диоксип, уверен, че ще го улучи отдалеч. Диоксип го отбягна само с лек наклон на грамадното си тяло. И преди още онзи да прехвърли в дясната си ръка другото копие, той скочи и го строши с пръта си точно по средата. Загубил и двете си копия, македонецът започна да измъква меча, когато внезапно Диоксип го сграбчи между краката си и го повали на земята. Започна да го удря, отне му меча, постави на врата му крак и го заплаши, че ще го смаже. Но беше спрян от царя.

Краят на тази борба беше неприятен не само за македонците, но и за царя, тъй като присъствуваха много варвари. Опасяваше се, че прочутата македонска храброст ще стане за подигравка. Царят започна да обръща по-голямо внимание на приказките на завистливите. След няколко дена, по време на угощение, както беше уговорено, изчезна златна чаша. Слугите, които бяха извършили това, дойдоха при царя уплашени, като че ли те са я загубили.

Често силният човек е по-малко устойчив, когато изпитва срам, отколкото ако наистина е виновен. Обстрелван от погледи, които го обвиняваха като крадец, Диоксип не можа да го понесе. Излезе от угощението, написа писмо, отправено до царя, и се закла с меча си. Царят бе наскърбен от неговата смърт и прецени, че тя е показател за негодувание, а не за разкаяние. Защото и след обвинението му в кражба Диоксип не достави никакво удовлетворение на завистливите.

Изпратени по домовете им, индите след няколко дена се върнаха при Александър с богати дарове. Доставиха триста конници, хиляда и тридесет квадриги, значителен брой ленени дрехи, хиляда четвъртити щита — индийски, сто таланта „бяло желязо“ 472 , едри лъвове и тигри, напълно опитомени и укротени, кожи от ягуари и черупки от костенурки.

Флотът потегля към река Инд

Царят заповяда на Кратер да отведе войската си по-близо до реката, по която смяташе да тръгне. Тези, които обикновено го придружаваха, бяха настанени в кораби и при благоприятно течение отплуваха към земите на малите 473 . Оттук, отиде при самбагрите 474 , силно индийско племе, което се управляваше от народа, а не от цар. Имаха шестдесет хиляди пехота, шест хиляди конници и петстотин колесници. Бяха избрали трима пълководци, забележителни с военната си храброст. Тези,

които населяваха земите най-близо до реката, живееха предимно край нейния бряг в малки села. Като видяха, че цялата река е изпълнена с кораби и войската в тях има толкова блестящо оръжие, сметнаха, че идва войска от богове начело с татко Либер, доста известен сред тях. Виковете на войниците, ударите на веслата и разноезичните говори на моряците, насърчаващи се един друг, поразиха варварите. Всички се спуснаха към вождовете си, крещейки, че е безумно да влизат в бой с богове, че не могат да се преброят корабите, които возят такива непобедими мъже. Внесоха такава суматоха сред своите войски, че направо изпратиха пратеници да предадат племето.

472

Сплав, на която не се знае точно съставът й.

473

Мали — индийско племе.

474

Самбагри — индийско племе в земите между реките Ацезина и Инд.

Александър прие за съюзник племето на самбагрите и след четири дена пристигна при други племена. И тук настроението беше същото, както у предишните. Основа град и го нарече Александрия 475 . След това навлезе в земите на племето, наречено музикани 476 . Тук разпита за сатрапа Териол, когото беше поставил начело на парапанисидите. След като те му разказаха, че е извършил много жестокости, той го изобличи и заповяда да го убият. А Оксиарт, управител на бактрианите, не само че беше оправдан, но заради верността му към Александър беше надарен с нови земи. Александър подчини и музиканите и остави гарнизон в града им. Оттук през горите достигнаха до земите на едно от най-войнствените племена в Индия. Цар му беше Портикан 477 . Той се беше затворил в укрепения град със своите привърженици. Александър превзе града на третия ден, откакто беше започнал обсадата. А Портикан, като избяга в крепостта, изпрати пратеници при царя да питат какви са условията за предаване. Преди те да достигнат до царя, две от обсадните кули се сгромолясаха със страшен трясък. През техните развалини македонците се изкачиха на крепостната стена. Крепостта беше превзета. Портикан беше убит по време на боя заедно с малцина от защитниците.

475

Александрия — по всяка вероятност днешният град Мултан.

476

Музикани — индийско племе.

477

Портикан — индийски цар, убит от македонците в сражение.

Разрушиха крепостта до основи и продадоха всички пленници в робство. След това Александър навлезе в земите на цар Самб 478 . Царят сключи съюз с много градове. Превзе чрез подземен подкоп най-големия град на племето. Военното изкуство на македонците се стори на варварите истинско чудо. Македонските войници като че ли изпод земята изскочиха в центъра на града, без да е имало преди това и следа от подкоп. Клитарх пише, че в тази област са паднали осемдесет хиляди инди, а много пленници били отведени в робство. Отново се отцепиха и музиканите. За тяхното усмиряване Александър изпрати Питон 479 , който доведе при царя първенеца на племето, инициатор на отцепването. Царят заповяда да го разпънат на кръст и се върна отново при реката, където беше наредил да го чака флотът. Оттук след четири дена при благоприятно течение достигна до най-вътрешния град в царството на Самб. Царят му вече се беше предал, но жителите защищаваха царството си и бяха заключили вратите. Александър подцени тяхната численост. Той заповяда петстотин войници агриани да отидат под крепостните стени и като ги предизвикат, да ги подмамят извън тях. Ако се опитат да бягат обратно, да ги преследват.

478

Самб — индийски цар.

479

Питон — управител на област. След смъртта на Александър застава начело на Мидия.

Както им беше заповядано, агрианите предизвикаха противника, а после внезапно му обърнаха гръб. Варварите ги подгониха разпръснато и се натъкнаха на другите, между които беше и Александър. Завърза се отново сражение, в което от трите хиляди варвари шестстотин паднаха убити, хиляда бяха пленени, а останалите се намираха в крепостта. Но докато в началото победата беше радостна, не беше такъв краят й. Варварите намазваха стрелите с отрова и ранените направо умираха. Лечителите нямаха време да открият причината за тъй бързата смърт. Дори и леките рани бяха неизлечими. Варварите се надяваха, че ще могат да хванат непредпазливия и безразсъден цар. Макар и да се сражаваше сред най-смелите, той случайно излезе от боя незасегнат.