История на Александър Велики Македонски
Шрифт:
От предварително изпратения Балакър Александър разбра, че индите напускат в безредие възвишението. Той заповяда всички едновременно да нададат боен вик. Това причини у бягащите ужас. Мнозина, сякаш ги беше настигнал врагът, падаха стремглаво по хлъзгавите камъни и непроходимите пътеки, търкаляха се надолу и повечето със счупени крака и ръце бяха изоставени от здравите. Царят, победител повече на празно пространство, отколкото над хора, все пак даде вид, че победата е голяма, и чрез жертвоприношение отдаде почитта на божествата. На възвишението поставиха жертвеници на Минерва и Виктория. На водачите по пътя, по който вървяха леко въоръжените войници, макар да бяха направили по-малко, отколкото бяха обещали, даде награда за верността. Защитата на възвишението и областта около нея предостави на Сизокост 428 .
428
Сизокост —
Оттук Александър се отправи за Екболима 429 . След като узна, че проходите са заети от двадесет хиляди въоръжени начело с някой си Ерик 430 , възложи на Кен да води тежковъоръжената част от войската през по-достъпни пътища, без да бърза, а той с прашкарите и стрелците излезе напред. Изгони варварите от гората и разчисти пътя за идващата след него войска. Било от недоволство от своя вожд или пък от желание да измолят милост от победителя, индите настигнали бягащия Ерик и го убили. Отрязали главата му и я донесли на Александър заедно с оръжието му. Той им даде възможност да се оттеглят безнаказано, но за назидание не ги награди.
429
Екболима — град в Индия.
430
Ерик — индийски племенен вожд.
Оттук за шестнадесет дена стигна до река Инд и намери всичко за преминаването й, подготвено от Хефестион така, както му беше заповядал.
В тази област управляваше Омфис 431 , който още преди беше склонил собствения си баща да предаде властта на Александър. Сега, след смъртта на бащата, той изпращаше пратеници, които да попитат царя дали му позволява да управлява царството, или да очаква като обикновен гражданин неговото пристигане. Въпреки че получи позволение, не се реши да си присвои даденото му право. Прие благосклонно Хефестион и безплатно отпусна храна за войските. Не отиде при него, тъй като искаше да се срещне лично с царя.
431
Омфис — цар в Индия.
Омфис се отправи към Александър с войска, в която пристъпваха и бойни слонове. Отначало Александър мислеше, че идва не съюзник, а неприятел. Той заповяда пехотинците да вземат оръжието си и конниците да се наредят в полукръг, готови за бой. Индът разбра заблуждението на македонците и заповяда другите да останат. Сам пришпори коня си. Същото направи и Александър, без да е сигурен дали насреща му идва приятел или враг, като разчиташе било на своята храброст, било на думата на Омфис. Срещнаха се като приятели и това личеше на лицата и на двамата. Обаче без преводач те не можеха да започнат разговор. Извикаха преводач. Варваринът каза, че той идва на срещата с войската си, за да му предаде царството си, и че предоставя живота си и царството си на този, за когото знае, че воюва само за слава и не се страхува от нищо друго повече, отколкото от вероломство.
Зарадван, от скромността на варварина, царят му подаде десницата си, залог за вярност, и му възвърна властта.
Слоновете, които Омфис предаде на Александър, бяха петдесет и шест. Предаде и много добитък, и то изключително едър, и бикове около три хиляди, високо ценени в тази страна и любими на царете. Александър го запита какво има повече в Индия — земеделци или войници. Омфис отговори, че той воюва с двама царе и има нужда повече от войници. Двамата царе били Абизар 432 и Пор 433 , но силата на Пор била по-голяма. И двамата управлявали области отвъд река Хидасп 434 и били решили да опитат щастието си във война, който и да им я обяви.
432
Абизар — цар в Индия.
433
Пор — цар в Индия.
434
Хидасп — река в Индия (дн. р. Бхат или
С разрешение на Александър Омфис прие и отличията на царската власт и според обичая на неговия народ — името на баща си. Народът го нарече Таксил — това име се даваше на всички, които се възкачват на престола.
Александър беше гост на Омфис три дена. На четвъртия Омфис му каза колко храна беше дал за войската на Хефестион и изпрати златни венци на царя и на всичките му приближени. Изпрати в дар още осемдесет таланта сребро. Александър беше изключително зарадван от неговата щедрост, но му върна обратно всичко. Прати му хиляда таланта от плячката, която караше, много съдове и покъщнина от злато и сребро, много персийски дрехи, тридесет коня от своите с хамута, който им надяваха, когато сам царят яздеше.
Тази щедрост привърза варварина, но засегна приятелите на царя. Мелеагър 435 пил малко повече от изобилното вино по време на угощението, подметна на Александър, че едва в Индия царят им е намерил човек, който струва хиляда таланта. Незабравил още колко тежко беше понесъл убийството на Клит поради безразсъдството и дързостта на езика му, Александър въздържа гнева си и му каза, че завистливите хора сами си навличат неприятности.
435
Мелеагър — управител на област при Александър. След смъртта на Александър подстрекава войниците и довежда на престола Архидей, брат на Александър. Убит е по нареждане на Пердика.
Пор
Пратеници на Абизар посетиха царя и както им беше поръчано, му предадоха властта. След взаимните уверения във вярност те се върнаха при своя цар.
Александър смяташе, че уплашен от голямата му слава, и Пор може да склони да се предаде. Изпрати при него Клеохар 436 да му извести, че Пор е длъжен да му плати данък и да посрещне царя на границата на царството си. А Пор му отговори, че само едно от тези изисквания ще бъде изпълнено: той ще посрещне навлизащия в страната му цар, но ще направи това с оръжие в ръка.
436
Клеохар — военачалник при Александър.
Александър беше решил вече да преминава река Хидасп, когато му доведоха в окови Барзент 437 , който беше подбудил към бунт арахозите. Караха пленени и тридесет бойни слона, навременна помощ във войната срещу индите. Силата на индите беше в тези животни. На тях те възлагаха повече надежда, отколкото на войската. Доведен беше в окови и Дамаракс 438 , цар на една малка област в Индия, който се беше присъединил към Барзент. И тъй, с беглеца принц под стража, след като изпрати слоновете на Таксил, Александър пристигна при река Хидасп. На отсрещния й бряг се беше разположил Пор с намерение да попречи на неприятеля да премине реката. Разполагаше с осемдесет и пет изключително големи бойни слона. Освен тях имаше триста колесници и около тридесет хиляди пехота, в която влизаха стрелци с такива тежки стрели, че им беше трудно да се прицелват. Пор се намираше върху боен слон, по-висок от останалите. Оръжието му, украсено със злато и сребро, правеше по-величествена и без това едрата фигура на царя. Духът му съответствуваше на физическата сила. Беше умен, доколкото могат да бъдат умни диваците.
437
Барзент — сатрап на дрангите.
438
Дамаракс — индийски цар.
Не само видът на противника, но и големината на реката, която трябваше да преминат, плашеше македонците — четири стадия широка, разлята в дълбоко корито. Тъй като никъде не се виждаше брод, тя им приличаше на море. Течението й не беше бавно, както при широко разлелите се реки. Тя течеше бързо и пенливо, сякаш между тесни брегове. Войниците настъпваха бавно. Откриваха и подводни скали. Но по-страшен беше видът на хората и конете, изпълнили отсрещния бряг. Там стояха и чудовищно големите слонове. Нарочно раздразвани, те заглушаваха всичко със страшния си рев. Отсам — реката, а оттатък противника внасяше смут в душите им. Закалени вече в трудностите, все пак изпитваха страх, защото виждаха, че саловете са нестабилни и не можеха дори да ги насочат към отсрещния бряг. Не вярваха, че лесно ще могат да го приближат.