Изповедта на един македонски четник
Шрифт:
Г-н Сониксен дохожда и вчера да ме види и да ми съобщи, че днес тайно заминава за България, отгдето имал намерение да отиде в Англия и Америка. Той престоял тука, в Битоля, около 15 дни, без да бъде ни най-малко заподозрян."
66. Дур, тур. – стой.
67. Вж. бел. 23.
68. Пандо Кляшев – роден през 1882 г. в с. Смърдеш, Костурско. През 1900 г. завършва Битолската българска гимназия и една година е учител в родното си село. От юли 1901 г. е четник в четата на Марко Лерински, а след това става войвода. Участвува активно във въстанието от 1903 г. След него отново е войвода на чета в Костурско. През 1906 г. е избран за член на Витолския окръжен революционен комитет. Загива на 31 юли 1907 г. в сражение
69. Димитър Пандуров (Панджаров) – Митре Влаха, роден в с. Кономлади, Костурско. Дългогодишен войвода и активен участник във въстанието и в борбата срешу гръцката въоръжена пропаганда. Убит в сражение с турска войска през март 1907 година.
70. Лазар Поптрайков – роден през 1876 г. в с. Дъмбени, Костурско. Посветен в революционното дело още като ученик в Солунската българска мъжка гимназия и основава първите комитети в Костурско. Участвува във въстанието като член на ръководното тяло в района. През септември 1903 г., ранен, попада в ръцете на ренегата Коте, който обещал да го излекува, но го убива и предава главата му на костурския гръцки владика Каравангелис.
Самият Коте е заловен от турските власти през лятото на 1904 г., осъден е на смърт и е обесен през 1905 г. в Битоля.
71. Вероятно с. Сборско, Воденско.
72. В същност Лука Иванов е предаден от каракачаните, при които нощувал с четата си. По-подробно за убийството му вж. Хр. Силянов, Освободителните борби на Македония, т. 2, С, 1943, с. 175– 176.
73. Това е т. нар. Мацанова афера. През юли 1906 г. в ръцете на солунската полиция попада дневникът на учителя Кочо Мацанов, в който той записвал разни сведения за дейците на революционната организация сред колегите му учители. Арестувани са много учители и обикновени граждани. Мацанов обаче се умопобърква в затвора и това улеснява обвиняемите. От 24 души подсъдими в началото на март 1907 г. са осъдени само 6 души, а останалите са оправдани и освободени. Самият Мацанов е изпратен на лечение в болница и по-късно е осъден на три години затвор.
74. Става дума за аферата "Мис Стоун", т. е. пленяването за откуп на американската протестантска мисионерка Елена М. Стоун и българката Катерина Стефанова – Цилка. Пленяването е извършено на 21 август 1901 г. на пътя от Банско за Горна Джумая (дн. Благоевград) от чета, ръководена от Яне Сандански, Христо Чернопеев и Кръстьо Асенов. Двете жени, са държани в плен близо шест месеца, през което време четата се сблъсква с големи трудности, преследвана от турски потери и върховистки чети. Положението се усложнява от това, че К. Цилка. била бременна и ражда по време на пленничеството. Революционерите обаче устояват на трудностите и довеждат акцията докрай. Откупът от 14 500 турски лири е получен на 20 януари 1902 г. в Банско, а жените са освободени на 10 февруари 1902 г. край с. Градошорци, Струмишко.
Акцията добива широка известност не само в България и Америка, но и в много други страни, като допринася за популяризиране делото на революционната организация. Самата мис Стоун, въпреки преживените страхове и несгоди по време на пленничеството, след завръщането си в САЩ изнася беседи и пише статии, в които осъжда турския режим и подкрепя борбата на поробените българи.
75. Христо Чернопеев – роден през 1868 г. в с. Дерманци, Ловешки окръг. До 1899 г. служи като подофицер в българската армия, след което се включва в македоно-одринското освободително движение. Грврвоначално е войвода на чета в Кукушко. След приключване на аферата "Мис Стоун" участвува в борбата срещу четите на ген. Ив. Цончев. След въстанието е ръководител на Струмишки революционен окръг, а след Младотурската революция участвува в учредяването и ръководството на Народната федеративна партия в Солун. В края на 1909 г. минава в нелегалност и през 1911 г. е включен в ЦК
76. Яне Сандански – роден през 1872 г. в с. Влахи, Мелнишко. Израства в гр. Дупница (дн. Станке Димитров), където семейството му се преселва след Кресненско-Разложкото въстание от 1878 г. Участвува в дейността на легалната организация в България, а от април 1901 г., когато влиза със своя чета в Македония, се отдава изцяло на освободителната борба на поробените. Воюва срещу върховистките чети на ген. Цончев. След въстанието от 1903 г. се утвърждава като ръководител на Серски революционен окръг и на левицата в македоно-одринското движение. Участвува с чета в Балканската война. Убит на 22 април 1915 г. в Пирин от противници в революционното движение.
77. Д-р Хауз – началник на протестантските мисионери в Солун.
78. Кръстьо Асенов – роден през 1877 г. в Сливен, племенник на Хаджи Димитър. Завършва Висшето училище (университета) в София и под влияние на Гоце Делчев се включва в борбата за освобождение на Македония и Одринско. Взема участие в подготовката на въстанието, но непосредствено преди започване на въстаническите действия е убит от противници край с. Корнишор, Ениджевардарско.
79. Сава Михайлов – роден през 1877 г. в с. Мачуково, Гевгелийско. Завършва Солунската българска мъжка гимназия, след което става учител. След пленяването на мис Стоун напуска Горна Джумая, където е учител и районен ръководител, и се присъединява към четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев. От началото на 1903 г. е войвода в Гевгелийско. Загива в сражението на 1 март 1905 г. край с. Смол, Гевгелийско, Вж, бел, 16.
80. Чарлз Дикинсън – генерален консул на САЩ в Цариград, който пристига в София, за да преговаря с представители на ревелюционерите, пленили мис Стоун и Катерина Цилка.
81. Димитър Стефанов – роден през 1872 г. в Бесарабия. Завършва право в Московския университет. През 1897 г. идва в България и работи като съдия и юрисконсулт. Участвува в македоно-одринското освободително движение. През учебната 1900 – 1901 г. е директор на българската мъжка класическа гимназия в Битоля и ръководител на организацията в окръга. От септември 1901 до края на 1902 г. заедно с Туше Делииванов е задграничен представител на ВМОРО в София и води енергична борба срещу привържениците на ген. Ив. Цончев. Участвува във въстаническите действия в Пиринския край през 1903 г. На Рилския конгрес от 1905 г. отново е избран за задграничен представител нв ВМОРО. Привърженик на левицата в освободителното движение. Умира през 1940 г. в Бургас.
До него е адресирано писмото от 4 юли 1904 г., с което А. Сониксен се препоръчва на дейците на освободителното движение в София.
82. Никола Малешевски – роден в с. Берово, Малешевско, дългогодишен пунктов началник на ВМОРО в Дупница (дн. Станке Димитров), близък другар и съратник на Гоце Делчев.
83. Яне Сандански и Христо Чернопеев са ръководители на левицата в македоно-одринското национално-революционно движение. Те посрещат с възторг Младотурската революция, но когато започва младотурската реакция, те се отдръпват – Чернопеев подновява въоръжената революционна борба, а Сандански се оттегля в Мелнишко.
84. През април 1909 г. реакционно настроените среди в Цариград правят опит за контра-преврат. В подкрепа на младотурците към столицата се отправят много дейци на македоно-одринското движение. Начело на отрядите на левицата застава Яне Сандански.
85. Към края на годината се завързва следната преписка по повод на А. Сониксен. На 12 октомври 1906 г. управляващият Българското дипломатическо агентство в Цариград пише "бързо" и "поверително" до Министерството на външните работи в София: