Изповедта на един македонски четник
Шрифт:
На следващия ден гръцка чета нападнала българското село Голишани, близо до Негуш, изгорили четири къщи, убила един селянин и ранила друг."
Няколко дни по-късно, на 22 март 1906 г., Грейвс изпраща поверително до О'Конър в Цариград препис от писмо на Сониксен, за когото посочва, че е кореспондент на нюйоркския вестник "Ивнинг пост", че е изчезнал от Воден на 16 февруари, че е прекарал един месец с четата на българския войвода Лука ванов и че е очевидец на опожаряването на с. Ниси. Грейвс подчертава като важна съдържащата се в писмото на Сониксен декларация, че "войводите на българските чети във Воденска и Енидженска околия са решили да изоставят отбранителната тактика, която бяха възприели след Битолското
"До британския консул,
Солун, Турция.
Господине,
Вие вероятно ще познаете в долуподписаното име американския гражданин, който изчезна от Воден на 16 февруари. По този начин ще научите, че аз съм бил с революционерите точно един месец и нека добавя, имах възможност да наблюдавам всички инциденти, станали в това време между македонските революционери от тази околия и въоръжените чети на гръцките владици.
В интерес на делото, което вярвам, че е едно от най-справедливите, за които някога са се борили хората, аз пожелах като вас да събера фактите, всеки от които ще намерите потвърден от безпристрастно проучване, които доведоха до изгарянето на гръцкото село Ниси през нощта на 14 март от революционерите под ръководството на Лука Иванов и Апостол. Аз бях очевидец на повечето от тези събития и имах възможност да ги проуча внимателно. Като американец, вие можете да знаете, че предубежденията, които имам, не са основани на расова или религиозна омраза. Естествено, аз съм предубеден, но моите предубеждения са основани на твърдата увереност в справедливостта на едната страна в тази борба и егоистичните мотиви на ръководителите на другата. Но даже и такова пристрастие не би следвало да повлияе на фактите, които представям.
На 7 февруари (стар стил) селяните от Марина, Караферийска каза, получили писмо от Коста Акритас, войвода на чета от гръцки "войници на Христа", предупреждаващо ги, че ако се оплакват пред европейците или турците от гръцките чети и ако не се обявят веднага за привърженици на гръцката църква, техните къщи ще бъдат изгорени, те, техните жени и деца и целият им род ще бъдат убити и нарязани на малки парчета. Те трябва също да отиват да пазаруват в града Негуш. Селяните отбягваха този град като известно свърталище на гръцките чети.
Писмото веднага беше изпратено на Лука Иванов, революционен ръководител на тази околия, след което аз го изпратих на Лондонския Балкански комитет, заедно с друго подобно.
Никаква бележка не беше взета от тази заплаха. През нощта на 10 март (н. ст.) в селото внезапно нахлула гръцка чета, която влязла в една къща и започнала да насилва обитателите. Някои от селяните, със стари пушки и револвери, заели позиции и открили огън. Гърците отвърнали на огъня и шумът довел на помощ мъже от едно съседно село, които помогнали на тези от Марина да отблъснат гърците. Те отстъпили, като оставили след себе си петима убити. От селяните един бил убит. При лунната светлина гърците били видени да отстъпват едни към Негуш, други към Ниси. В същото време, докато ставало това, турски войници влезли в съседното село Янчиша и тъй като селяните се връщали от сражението в Марина, те уловили един - Леко, и го подложили на мъчения, за да признае къде е скрито оръжието. По-късно аз го видях; гърбът му беше една незараснала рана. На кръста му се виждаше също рана от щик.
Сутринта на 13 март гърците отново нападнали
Лука Иванов и Апостол със своите подвойводи се срещнаха и взеха решение за бърза наказателна мярка срещу Ниси, което беше известно като главен център на гръцката чета. Предния ден те бяха приготвили обръщения към консулите, че след две години на въздържане те не могат повече да търпят гръцките действия и занапред българите трябва да защищават своята кауза пред европейското мнение, което досега не е обръщало внимание на безчислените влашки и български села, изгорени от гръцки чети. Тези документи бяха захвърлени настрана, хората бяха събрани заедно и през нощта се отправиха към Ниси.
Като очевидец на събитието, давам подробности. Иванов с 20 души влезе в горния край на селото, Апостол с 20 – в долния край. Десет души бяха оставени отвън като охрана. Два залпа бяха изстреляни над покривите, за да предупредят жителите да избягат. Тогава къщите в центъра на селото бяха подпалвани една по една, след като първо се проверяваше да не е останало назад някое дете. В няколко къщи, особено в къщата на попа, имаше големи складове от бойни припаси за пушки "гра", които избухнаха, когато огънят стигна до тях.
Бяха давани чести залпове, за да се предупредят евентуално дошлите на помощ, че силите са значителни. За да се подсили това впечатление, вън от селото беше възпламенена връзка динамит. Бяха убити двама албанци и един грък случайно, а друг нарочно, тъй като беше известен като голям шпионин. Дали са пострадали и други, ние не знаем.
Един мъж и жена с две деца бяха останали в селото и бяха взети под личната закрила на Иванов и по-късно им бе дадено писмо, адресирано до кмета на селото, в което се обясняваше защо бе изгорено селото. Нищо не бе ограбено, даже запасът от цървули, намерен в хана, беше оставен да изгори.
Междувременно "войниците на Христа" не бяха далеч и откриха огън от блатата. Отначало революционерите отвърнаха, но след като се видя, че те са вън от обсега и останаха така през цялото време, докато ние бяхме там, повече не им се обърна внимание. Селото беше окупирано два часа, от 3 до 5 (по турски). По-бедните къщи в горния край на селото не бяха изгорени.
От моя опит с по-легално воюване аз прецених, че би могло да има опасност от беззаконие. Но хората на Иванов и Апостол всички до един постъпваха с по-голяма сдържаност и спокойствие, отколкото съм наблюдавал да проявяват американските войски във Филипините. Вие може би знаете от инцидентите от вашата собствена война с бурите, че даже дисциплинирани войници е трудно да се управляват в дела от този род. Всички правила, съблюдавани от цивилизованите армии, бяха спазени в Ниси срещу хора, които от своя страна не постъпват така.
Отсега нататък всяко нападение, извършено от гърци върху непатриаршистко село, ще бъде последвано от наказателна мярка върху патриаршистко село. Това е решението, взето от войводите на тези два района. Друга тактика беше безуспешна следвана от две години; гръцките чети сериозно отказват да се срещат с въоръжени революционери и само тероризират невъоръжени общини и отделни личности. Това съм помолен да ви съобщя с посочените съображения. Подобна декларация е изпратена до каймакама на Караферия. Не се сметна за нужно да се безпокоят другите консули и цивилните агенти, тъй като досега не е имало никакви резултати от оплакванията до тях.