Изповедта на един македонски четник
Шрифт:
30. Бекчия, тур. – пазач в бейски чифлик, доверено лице на бея.
31. Георги Сугарев – роден през 1876 г. в Битоля. Завършва Битолската българска гимназия и известно време учителствува. Четник и по-късно войвода. Участвува във въстанието в Битолски революционен окръг. След въстанието остава сред поробеното население и възстановява разстроената организация. На 23 март 1906 г. попада на турска засада край с. Паралово, Мориховско, и загива с цялата си чета.
32. Македония обхваща части от три вилаета – Солунски, Битолски и Скопски. Освен тях в територията на революционната организация влиза и Одринско. Революционните окръзи са шест –
33. Вероятно с. Борешница, Леринско.
34. По време на борбата за самостоятелна българска църква през ХIХ в. в българските земи проникват чужди религиозни пропаганди – униатска (католишка) и протестантска, подкрепяни от западните държави. Протестантската пропаганда се извършва от американски мисионери. В Македония тя има влияние в Разложко и Битолско. В Битоля съществува девическо училище. Пропагандата на мисионерите сред българите се води на български език. Техният орган в Цариград в. "Зорница" излиза на български и често застава на страната на българите в борбата им срещу Гръцката патриаршия.
35. Пост от държавни служители (колджии), които следят да не се внесат в града необложени с данък определен вид стоки. Приходите от това облагане се използуват за изплащане дълговете на Турция към западните държави-кредитори.
36. Авторът смесва функциите на две институции – Задграничното представителство на ВМОРО, учредено в София в края на 1896 г., и Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК), създаден през 1895 г. и който се избира периодически на конгреси от делегати на македоно-одринските дружества в България. От изложението по-нататък обаче се вижда, че тук той има пред вид Върховния комитет, когато начело на него застава Борис Сарафов.
37. Борис Сарафов – роден през 1872 г. в с. Либяхово, Неврокопско (дн. Илинден, Гоцеделчевско). Завършва Солунската българска мъжка гимназия и Военното училище в София, след което служи като офицер в българската армия. През 1895 г. взема участие в четническата акция на Македонския комитет в Турско, а от 1899 до 1901 г. е председател на ВМОК. През това време между Върховния комитет и Вътрешната организация в лицето на нейните задгранични представители Гоце Делчев и Гьорче Петров се установява тясно сътрудничество, което съдейства за засилване на революционното движение.
През 1903 г. Сарафов участвува в Илинденско-Преображенското въстание като член на Главния щаб в Битолски революционен окръг, заедно с Дамян Груев и Анастас Лозанчев. След въстанието продължава да участвува в революционното движение като ръководител на група т. нар. "сарафисти". Убит е заедно с Иван Гарванов на 28 ноември 1907 г. в София.
Оценката на Сониксен за Б. Сарафов и неговите привърженици е пресилена, в нея личи влиянието на тогавашните борби сред дейците на македоно-одринското движение. Има и отделни фактически неточности. Напр. Сарафов не е журналист, на внасяните от България пушки не фигурира българският държавен герб и пр.
38. Думата е за румънския журналист Стефан Михайляну, куцовлах от Македония, който в своя вестник "Балкански полуостров" издавал тайни на революционната организация. Убит на 22 юли 1900 г. от терорист, изпратен от Върховния комитет. По настояване на Румъния и великите сили през февруари 1901 г. Сарафов и другарите му са арестувани. Начело на комитета като председател застава поетът Стоян Михайловски, а ген. Иван Цончев е избран за председател. В започналата борба срещу привържениците на Цончев
39. Орган на ВМОК е в. "Реформи", който излиза в София от 1899 г.
40. Солунската афера от 1901 г. Вж. бел. 19.
41. Пленяването на американската протестантска мисионерка мис Елена Стоун. Вж. бел. 74.
42. Става дума за представители на отделни революционни окръзи, избирани от съответните окръжни ръководства. Другарят на Б. Сарафов, за когото се споменава тук, е Иван Гарванов, убит заедно с него на 28 ноември 1907 г. в София.
Иван Гарванов е роден през 1896 г. в Стара Загора. Завършва физика и математика в София и след специализация във Виена става учител в Солунската българска мъжка гимназия. През 1897 г. под влияние на Екзархията създава Българско тайно революционно братство, което се противопоставя на революционната организация. След разтурянето на братството е включен е състава на Солунския комитет, а от 1901 г. застава начело на ЦК на ВМОРО. Под негово ръководство през януари 1903 г. в Солун заседава конгресът, който взема решението за въстание. След въстанието се установява в София и продължава да участвува в македоно-одринското движение.
43. Мирабо – поп Търпо Поповски от Костурско, председател на Окръжния революционен комитет в Битоля.
44. Задграничните представители на Вътрешната организация.
45. Петър Котев Лигушев – един от членовете на окръжния комитет в Битоля. По-късно става предател и издава много тайни на революционната организация.
46. Движението нощем по улиците със запален фенер било задължително.
47. Бахчеванджилък, тур. – градинарство.
48. Презвитериянин – протестант. Протестантите и униятите се ползуват с привилегиите на чуждите поданици в Турската империя.
49. Върху развитието на националноосвободителното движение в Македония и Одринско определено влияние оказват и социалистическите идеи. Голяма част от дейците на ВМОРО изпитват благотворното (?) въздействие на тези идеи. Революционните марксисти в свободна България следят с интерес развитието на освободителното движение, а някои от тях вземат непосредствено участие в него. За разпространяване на социалистическите идеи сред емиграцията в България и сред потиснатите във вътрешността в София се създава като част от БРСДП Македонска революционна социалистическа група (МРСГ), която след въстанието се преименува в Македоно-одринска работническа социалдемократическа група (МОРСДГ). Групата издава в. "Революция" (1895 г.) и в. "Политическа свобода" (1698 – 1899 г.), както и редица брошури, с които пропагандира идеите на социализма и на революцията. В Македония и Одринско социалистите действат в редовете на ВМОРО и спомагат за внасяне на по-прогресивни и демократични идеи в освободителното движение.
50. Деврие, тур. – нощен патрул.
51. Четата на войводата Пецо (Пеце, Петър Георгиев, роден в Битоля) е унищожена на 5 май 1906 г. в с. Лисолай, Битолско.
52. Става дума за първата руска буржоазно-демократична революция от 1905 – 1907 г. Насочена е срещу царското самодържавие, за премахване на остатъците от крепостничеството и за установяване на демократична република. Хегемон на революцията е пролетариатът, а негов главен съюзник са селяните. Изразява се в масови стачки и демонстрации, селски вълнения и въоръжени въстания. Революцията намира широк отзвук в много страни, в това число в България и сред потиснатите в Македония и Одринско.