Изповедта на един македонски четник
Шрифт:
Не зная какви са вашите средства за получаване на информация и точни данни за положението на населението във вътрешните околии на Македония. Ако мога да ви бъда в услуга в това отношение, ще ми бъде драго да ви снабдявам с резултатите от моите наблюдения, тъй като зная, че ще ги използвате честно във вашите доклади. Ако решите да отговорите на това писмо, приносителят ще вземе вашия отговор. Разбира се, аз ще смятам всяко съобщение от вас като абсолютно поверително.
Искрено ваш, (подписал) Алберт Сониксен."
А ето и следващото писмо на Сониксен, преписи от което Грейвс изпраща в Цариград с поверителен рапорт от 25
"До британския консул,
Солун 5 април 1906 г.
Уважаеми господине,
В последния конгрес на Българския революционен комитет, състоял се през миналия октомври, беше решено занапред всички оплаквания или молби от населението до чуждите представители да се отправят направо до консулите. Тъй като цивилните агенти досега са се отзовавали на оплакванията на населението като бездушни стени, занапред те ще бъдат по същия начин пренебрегвани. Войводите на Воденски, Караферийски и Пазарски революционен район са единодушни във вярата, че от всички чужди консули в Солун само вие, представителят на Великобритання, бихте проявили човешки интерес към положението на населението в Македония. Вярва се поне, че вие ще направите всичко, което зависи от вас, за да представите на вашето правителство фактите такива, каквито са. По тази причина аз отправям това писмо само до вас.
Преди няколко седмици ви писах, като обясних защо революционните сили в тези райони изгориха Ниси. Казах ви, че е било взето местно решение за всяко българско село, нападнато от четите на гръцкия владика, да се изгаря гръцко село. През нощта, след като беше изгорено Ниси, гърците отново нападнаха българите, като изгориха три къщи в село Голишани, убиха един селянин, раниха друг и изклаха 17 вола. Въпреки взетото решение, вземайки пред вид също, че Ниси пострада тежко и с надежда за мир, не беше предприета никаква наказателна мярка. Инцидентът беше подминат.
Дори това обаче, че са дали последния изстрел, не удовлетворява гърците. В последвалата през седмицата война те бяха тежко потърпевшите, тъй като техните нападения на села във всички случаи бяха отблъсквани. Сега те прибягват към друга тактика.
Тази сутрин получихме новината, че миналата нощ, когато селяните се връщали от пазар в Караферия, гърците ги нападнали и убили 4 и ранили 2. Убитите са Доне Париш от Миноспата, Ангел Гешов, ранен, от същото село, Джоджа Тръпчок и Търпо Попиванов от Долно Купаново и Георги Лутак от Голишани, убити. Ранен Паско Пешов от Царбор.
Вероятно ще си спомните, че на 24 септември м. г. невъоръжени селяни бяха убити от гръцка чета на връщане от пазар във Воден. Единственото отмъщение от страна на революционерите беше да посъветват селяните да бойкотират града Негуш, известното свърталище на войниците на гръцката църква. Други подобни инциденти в по-малък размер ставаха често, но те бяха подминавани.
Последният инцидент обаче не може да бъде пренебрегнат. Убийците са ясно разпознати като жители на Негуш. Тъй като турското правителство, въпреки факта, че тяхната самоличност може да бъде доказана, не ще вземе мерки срещу тях, революционните ръководители ще трябва да го направят. Това е очевидно дело на терористите на гръцката църква. Тъй като настоящите убийци ще бъдат вероятно съшо добре защитени от турските войници, за да не бъдат заловени, ще се вземат други наказателни мерки. Желанието на войводите тук е да накажат най-виновните, но тъй като това е невъзможно, ще бъдат преследвани
Ние ви пишем с надеждата, че вашето правителство може по някакъв начин да употреби своето влияние, за да се сложи край на този гръцки тероризъм, и по този начин да не се допусне щото революционерите да бъдат заставени да започнат подобни действия на тероризъм в защита на населението. Във властта на вашето правителство е да направи това, защото без подкрепата на турските правителствени чиновници гърците не биха могли да продължават тази игра нито седмица повече. Султанът, както и гръцкият патриарх, са действителните фактори, на които трябва да се въздействува. Това във всеки случай вие вероятно знаете толкова добре, колкото и ние.
Искрено ваш, (подписал) Алберт Сониксен."
Нападенията на гръцки чети срещу български села и отделни селяни обаче продължават и през следващите месеци. В една кореспонденция от Солун, публикувана в броя на в. "Таймс" от 20 юни 1906 г., са изброени 14 български села, нападнати от гърци в разстояние само на три месеца. В същото време турските войски, които с настървение преследват и унищожават българските чети, всячески се стараят да отбягват срещи с гръцките чети.
25. Според сведенията на Българското търговско агентство в Солун сражението станало на 22 февруари 1905 г. Четата се състояла от 11 души и отседнала в две гъркомански къщи. От едната група, наброяваща 6 души, петима се измъкват и един загива, а от другите четирима са убити, а се избавя само един - писарят на четата Сотир Николов от с. Месимер.
26. Общият Рилски конгрес на ВМОРО заседава през октомври 1905 г. Избира се нов Централен комитет, съставен от Даме Груев, Пере Тошев и Тодор Попантов, Задгранично представителство – от Гьорче Петров, Димитър Стефанов и Петър Попарсов, и редактор на "Революционен лист" – Димо Хаджидимов. По въпроса за устройството и управлението на организацията в конгреса надделяват привържениците на широката децентрализация и изборност на ръководните органи. Това намира израз в преработените документи – устава и правилника за вътрешното устройство на организацията. Приемат се също нов правилник за четите на ВМОРО и правилник за селските и градските чети.
27. Младотурска партия – комитет "Обединение и напредък", основан в края на ХIХ в. като тайна организация, обединяваща противници на феодално-абсолютистичния режим на султан Абдул Хамид. В комитета членуват представители на буржоазията, либерално настроени офицери, чиновници и хора със свободни професии. Главният център на младотурското движение се намира в Париж, но постепенно се създават организации и в самата Турция. През юли 1908 г. комитетът извършва Младотурската революция, като заставя султана да възстанови конституцията от 1876 г. За известно време се установяват демократични права и свободи, но не след дълго младотурските управници възобновяват гнета и преследванията срещу нетурските народности. Това довежда до ново засилване на революционната борба и ускорява избухването на Балканската война през 1912 г.
28. Тане Горничевски от с. Горничево, Леринско, един от войводите в Леринско, води чета от 6 – 7 души. Убит с трима другари в края на юни 1907 г. при с. Чеган, Воденско.
29. Поради влошеното положение, след 1903 г. много млади хора напускат Македония и отиват на работа в чужбина, предимно в Съединените американски щати. Според френския консул в Битоля, до края на 1906 г. само от Битолски вилает заминали около 30 000 души. Много от емигрантите обаче не остават задълго в Америка и след известен престой се завръщат в родните места.