Изповедта на един македонски четник
Шрифт:
53. Юзбашия, тур. – началник на 100 войници, ротен командир, капитан.
54. Дякон Евстатий (Георги Шкорнов) – роден през 1873 г. в с. Нестрам, Костурско. Посветен в революционното дело от Д. Груев. Участвува във въстанието през 1903 г., след което остава сред пострадалото население. Продължава революционната си дейност и по-късно. По време на Балканската и Първата световна война ръководи чети, с които действува в тила на врага. Умира през 1935 г.
Сражението, за което говори Сониксен, станало на 1 май 1906 г. в с. Вълкодер, Ресенско. Четата наистина се състояла от 16 души, но 4 от тях се отделили още преди сражението. "Останалите 12 души – четем в един рапорт от 6 май 1906 г. – били поделени на две, 7 души с войводата заедно се укрепили
55. В документ, в който се изброяват четите в Битолски вилает през 1906 г. (вероятно началото на годината), за четата на Ташко е отбелязано, че се състои от 8 души, но трябвало да има 17 четници.
56. Мухтар, тур. – кмет на село или на махала в градовете. Мухтарите обикновено се извикват да придружават полицията или войската, когато предстои обиск или трябва да бъде арестуван някой в дома му.
57. Петър Чаулев – роден през 1882 г. в Охрид. Завършва Битолската българска гимназия и става учител в Охрид. Участвува във въстанието като войвода в Охридско и Крушовско. През 1911 г. влиза в състава на ЦК на възобновената революционна организация. Участвува като ръководител на чети в Балканската война и в съпротивата срещу сръбския режим в Охридско. След Първата световна война отново е член на ЦК на революционната организация и взема участие в преговорите с прогресивните сили в революционното движение и в изработването на т. нар. Майски манифест. Убит на 23 декември 1924 г. в Милано, Италия.
58. Чл. 11 от устава на ВМОРО, приет на Рилския конгрес през 1905 г., гласи: "За разглеждане съдебни дела и спорове учредява се съдебен институт." Подробностите за делата от неорганизационен характер са разгледани в глава ХV от правилника, озаглавена "Граждански съдилища" (чл. 207 – 214).
59. В споменатия документ за четите в Битолски вилает (бел. 55) за Ресенско е отбелязано: "Сега разполага с войводата Евстати Дякончето с 4 четника и Кръсте с 11 души. Сега-засега съществува ужасна крамола."
Кръстьо Трайков (Ресенски) – роден през 1875 г. в с. Круше, Ресенско. Участвува във въстанието като четник в Охридско. След въстанието до Балканските войни действува в Ресенско. Умира през 1942 г. в Ресен.
60. Става дума за по-радикално настроени младежи в града, които се обявяват против старото ръководство и настояват за промени в устройството и управлението на организацията. Противниците им ги наричат дори "върховисти" и искат от Централния комитет да се вземат крайни мерки срещу тях.
61. В изложението, което следва до края на главата, се предават събития, станали през цялото време на въстанието до средата на 1906 г. Поради липсата на достатъчно конкретни сведения от други източници, трудно е всички те да бъдат възстановени с точност.
През 1904 г., непосредствено след въстанието, в Битоля се противопоставят старите ръководители и някои от по-младите дейци, които настояват за промени в устройството и управлението на организацията. Външно спорът е около двата проекто-правилника, изработени от Д. Груев и П. Тошев на окръжния конгрес в Прилепско, единият от които застъпва дотогавашната строга централизация, докато другият препоръчва широка децентрализация и изборност на ръководните органи. През 1905 г. към тези разногласия се прибавят и спорове във връзка с представителството на окръга в София. Налага се Борис Сарафов, но част от ръководителите се обявяват против него ...
Според Тома Кърчов още през пролетта на 1904 г. в Битоля се съставил окръжен комитет с участие на представители на околиите. "В Окръжния битолски комитет влизаха следните лица: Петър Котев Лигушев, представител на Битоля, Гиче Ошавков –
Наскоро в така образувания комитет възникнаха несъгласия между сарафисти и груевисти за надмощие. По-късно бе повикан поп Тома, който влизаше в окръжния комитет, и той трябваше да помирява и двете страни. А как да се помирят? Сарафов изпращаше на своите хора чрез евреина Рафаел и неговия брат Менахем пари и те живееха нашироко..."
Това състояние на нещата се променя с идването на Павел Христов в Битоля. По негова инициатива в Илинската планина се свиква окръжен конгрес, който избира нов състав на комитета. Според него това било през март 1906 г. (Вж. Борбите в Македония и Одринско (1878 – 1912). Спомени, С., 1981, 569 –570), но в действителност то е станало през следващата година. По времето, когато Сониксен пребивавал в Битоля, несъгласията между членовете на комитета продължават да съществуват.
62. След въстанието Б. Сарафов не остава в Македония, а се завръща в България. Груев влиза в Битоля към края на декември 1903 г. и остава в града до края на февруари 1904 г.
63. Владимир (Владо) – Никола Трайков Нарев, роден през 1888 г. в с. Вранешица, Кичевско. Учи в Битолската българска гимназия и завършва в София (1907 г.) После следва славянска филология в Софийския университет и учителства в Златица и София. Участвува в Балканската и Първата световна война. След войните работи като културен съветник в българските легации в Букурещ и Атина. От 1947 до 1958 г. е преподавател по гръцки език в Софийския университет. Автор е на исторически трудове. Умира през 1963 г. в София.
64. Управляващият Българското търговско агентство в Битоля по това време А. Петров с поверителен рапорт от 14 август 1906 г. съобщава за осъждането на учителя Алтъпармаков на 5 години затвор, "защото се е доказало, че той е писал протокола, част от който бе намерен в печката на гимназията при обиска". "Намират се под арест още – продължава Петров – и ще бъдат съдени като хора на комитета Петър Лигуш, певец в българската църква, Константин Георгиев, учител от тукашната гимназия, който бе веднъж пуснат и след два дни наново арестуван, и Любомир Драндаров, тоже учител, арестуван напоследък. Последните двама ще бъдат дадени под съд на основание на едно писмо на тукашното бюро на Вътрешната организация, отправено до онова в Солун, в което се казва, че учителите Георгиев, Драндаров, Гавазов и още един, името на когото не си спомням, образували заедно с няколко ученици от гимназията отделен комитет, като съмишленици на върховистите и следователно тяхното погубвание е наложително. Това писмо е попаднало, кой знае как, в ръцете на Хилми паша и е дало повод за арестуването на тия двама учители."
65. По време на това пребиваване в Битоля Сониксен на два пъти посещава и Българското търговско агентство в града. По този повод управляващият агентството на 14 август 1906 г. пише. "Преди няколко дена се представи при мен известният американец Алберт Сониксен, който, ще да Ви е известно, е пристигнал в Македония като американски поданик и с редовен паспорт е пътувал до Воден, отгдето дирите му са биле изгубени от турските власти. Той е прекарал шест месеци с българските чети и е обиколил почти целия Битолски виалет. Запознал се е много добре с работите на тукашната организация и неговите отзиви за нея не са толкова лоши, напротив. Неговите сведения за някои от казите на Битолския вилает, като например Костурската и Охридската, са отрядни. Там всичко било добре наредено и затова нямало гръцки чети по тия места. Най-слабите места на организацията биле Битолската и Леринската кази, но напоследък и тук биле вземени мерки да се поправи положението. Разногласията, които съществували в Битолско между двете партии на Комитета, били изравнени и сега задружно се работило.