Корабът на чумата
Шрифт:
„Орегон“ се носеше бързо по сините води на Средиземно море. Избягваха корабните маршрути, доколкото можеха, за да използват магнитохидродинамичните двигатели, без да привличат внимание с невероятната скорост, която развиваха. Намалиха само веднъж, на минаване през пролива Месина, който разделя Италия от Сицилия. За щастие природата бе в настроение да им съдейства. Морето бе тихо, нямаше никакъв вятър, така че профучаха спокойно през Йонийско море и навлязоха в Егейско.
Хуан прекарваше цялото си време в оперативния център с вечната чаша кафе. В горния ъгъл на главния монитор дигиталният
„Орегон“ му се струваше тъжен и пуст. Ерик и Марк би трябвало да седят пред компютрите си, да управляват кораба и да подготвят оръжейните системи. Макс трябваше да е в задната част на оперативния център, наведен над мониторите на двигателите. Обикновено мястото на Линда също бе тук, готова да помогне навсякъде, където имаха нужда от нея. Еди и Линк сигурно чувстваха липсата им по същия начин. Рядко прекарваха толкова дълго време в оперативния център, но тъй като приятелите им бяха в опасност, не искаха да излязат оттук дори за кратко.
— Нищо, шефе — обади се Хали.
Линда и Марк пропускаха часовете за връзка вече трети път. Хали се свърза с параходната компания, откъдето го увериха, че на „Златно небе“ няма комуникационни проблеми. Той дори звънна на кораба, представи се за брата на един от пътниците и обясни, че трябва да му съобщи лошата новина за смъртта на родителите му. Услужливата секретарка го увери, че ще предаде съобщението в каюта Б123, номер който Хали бе избрал произволно. Пътникът не отговори на обаждането му, но това не бе категорично доказателство за нищо, тъй като човекът можеше вече да си е сирак и да бе помислил, че някой си прави гадни шеги с него. Хуан се отказа от идеята да опитат същия номер с други пътници, тъй като секретарката щеше да заподозре нещо.
Независимо от богатия оръжеен арсенал на „Орегон“ и съвършената комуникационна система, не можеха да направят друго освен да се отправят към Еос и да се надяват, че ще им се предостави някаква възможност за връзка. Макс бе открил начин да се скрие от врага достатъчно дълго, за да изпрати съобщение. Хитрият дърт тигър сигурно имаше още някой и друг номер в запас. Ето защо Хуан трябваше да е наблизо, за да му помогне.
Положението с Марк и Линда не бе по-розово. Хуан нямаше представа какво точно се случва на борда на „Златно небе“. Възможно е да са ги разкрили и заключили в ареста на кораб, предопределен за унищожение от зловещия вирус на Северънс. Все още не бяха разгадали думите на Макс, който бе споменал, че вирусът не само убива, но причинява и по-лошо, но това нямаше значение. Ако не успееха да блокират предавателя, двама от най-добрите служители на Корпорацията щяха да са сред първите заразени.
Кабрило натрака команда на клавиатурата. Дигиталният часовник изчезна от монитора. Времето се влачеше прекалено бавно и не му се искаше да се взира във всяка секунда.
34.
— Агенти на ФБР са нахлули в имението в Бевърли хилс — извика Том Северънс с разтреперан глас, влизайки в подземния апартамент на Лайдъл Купър.
Купър, който лежеше на канапето, бързо се надигна.
— Какво са направили?
— ФБР е в къщата ми, в щаба ни — повтори Северънс. — От няколко минути. Секретарката успя да ми звънне по сателитния телефон. Имали съдебна заповед за претърсване и конфискация на всичките ни
— Успокой се! Не знаят нищо. ФБР използва гестаповска тактика, за да ни сплаши. Ако знаеха за плана, щяха да арестуват всички в Калифорния, да координират действията си с турските власти и да ни нападнат тук.
— Всичко се разпада, усещам го — възрази Северънс, като се отпусна тежко на стола и зарови глава в ръцете си.
— Стегни се. Няма нищо страшно.
— Лесно ти е да го кажеш — отвърна Северънс кисело като раздразнено дете. — Теб не те преследват. Ще изчезнеш в сенките, а аз ще опера пешкира.
— По дяволите, Том, послушай ме. ФБР няма представа какво се опитваме да постигнем. Възможно е да имат подозрения, че планираме нещо, но не знаят какво. Просто опипват почвата, нали така се казва? Използват съдебна заповед за конфискация на документите ни с надеждата да открият нещо уличаващо. Ние с теб знаем, че няма да намерят нищо такова. От самото начало внимавахме документацията ни да е в ред. Организацията ни е непечеливша, затова не плащаме данъци, но редовно попълваме декларации за данъчните. Вие сте плащали личните си данъци, нали?
— Разбира се.
— Тогава престани да се тревожиш. В къщата няма нищо, което би могло да ги доведе тук. Могат да надушат нещо на Филипините, но ще обясним, че сме имали там клиника за семейно планиране. Затворили сме я, защото не е привличала никакви посетители. На Филипините има силно католическо влияние, така че няма да прозвучи странно.
— Но помисли в какъв момент ни атакуват. Непосредствено преди пускането на вируса.
— Просто съвпадение.
— Мислех, че не вярваш в съвпадения.
— Не вярвам, но в този случай съм сигурен. ФБР не знае нищо, Том. Повярвай ми.
Изражението на Том Северънс не се промени, затова Купър продължи:
— Слушай сега. Ето как ще постъпим. Ще дадеш изявление за пресата, в което ще настояваш да свалят тези абсурдни обвинения и ще определиш действията на ФБР като нарушение на личните ти и граждански права. Това е неоправдан тормоз и вече се готвиш да заведеш дело срещу Министерството на правосъдието. Знаеш за какво говоря. Хеликоптерът за персонала е още на острова. Аз ще отида в Измир, където ни чака самолетът. Кажи на Хайди да изчезва от Калифорния. Ще се видя с нея и сестра й във Финикс и ще ги доведа тук. Не сме планирали да се нанесем в бункера, докато вирусът не започне да се проявява, но няколко месеца повече няма да ни уморят. А след като всичко приключи, гарантирам ти, че последното нещо, с което правителството ще се занимава, са обвиненията срещу теб.
— А какво ще правим относно пускането на вируса?
— Това е задача, която оставям на теб — отговори Купър, като прекоси стаята и сложи разкривената си длан на рамото на Северънс. — Всичко ще е наред, Том. Твоят Зелимир Ковач ще елиминира човека, убил Зак Реймънд на „Златно небе“, а след няколко часа всичките ни екипи ще заемат позиция, готови да задействат плана. Стигнахме далеч, Том. Това е нашият миг. Не позволявай нещо толкова абсурдно като перченето на ФБР да те тревожи. Ясно ли е? Дори да конфискуват къщата и всичко в нея, движението ни вече ще е постигнало най-великия си успех. Не могат да ни отнемат това и определено не могат да ни спрат.