Корабът на чумата
Шрифт:
— Десет-петнайсет минути.
— Сигурна си, че няма да усети вкуса им?
Хъкс завъртя очи. Вече бяха обсъждали това три пъти.
— Абсолютно — потвърди тя, после му показа паспорта си.
Жителите на Монако нямаха достъп до казиното, затова на входа искаха документи за легитимация.
— Всички ли имат телефони? — попита Хуан.
Не искаха да привличат внимание с микрофони и слухови апарати, затова щяха да използват за връзка мобифоните си. Всички кимнаха и той добави:
— Добре тогава, да отиваме на брега да свършим работата.
Проектирано
Той погледна часовника си. Кериков и Ал Асим никога не се появяваха преди десет, така че бе подранил с половин час. Повече от достатъчно, за да си намери подходящо скришно място, където да чака. Нямаше да е разумно арабинът да срещне двойника си до рулетката. Телефонът му иззвъня.
— Шефе, със Скай сме на позиция — докладва Майк Троно.
— Някакви проблеми?
— Маскирани като чистачи, сме направо невидими.
— Къде сте сега?
— До рампата за доставки. Почистваме олиото, което Скай разля.
— Добре. Стойте там и чакайте сигнала ми.
Кабрило показа паспорта си и плати входната такса. Тълпата се движеше надясно към елегантните зали за хазарт и той се присъедини. Насочи се нагоре към бара, поръча си мартини, което не възнамеряваше да пие, но му се стори подходящо за обстановката, после си намери тъмно ъгълче, където да чака. Хъкс се обади след секунди, за да съобщи, че е пристигнала в салон „Европа“, главната зала на казиното.
Докато чакаше, Хуан се върна на въпроса как да помогне на Макс, преди да унищожат остров Еос с орбиталната балистична ракета. Не се колебаеше да взриви острова дори ако не успееха да спасят приятеля Хенли. Залозите бяха прекалено големи, дори Макс би се съгласил. Искаше му се да има начин за обратна връзка с Хенли, но ИНЧ можеше да се използва само като предавател. Обмисли безброй идеи, но ги отхвърли.
— Тук са — съобщи Джулия по телефона след около двадесет минути. — Отиват към масата за шмен-дефер.
— Остави ги да се настанят и да пийнат по едно-две. В казиното Джулия разделяше вниманието си между рулетката и целта, която следваха. Купчината с чипове пред нея намаляваше и се увеличаваше, а в другия край на залата Ибн ал Асим пиеше третото си питие. Стори й се иронично, че арабинът финансира ислямските терористични групи, а в същото време нарушава един от основните закони на мюсюлманите, като пие алкохол. Според нея той явно се смяташе за „такфир“ — вярващ в исляма, който пренебрегва принципите му, за да проникне в западното общество. Разбира се, можеше да постигне това само като свали традиционната роба и гъстата брада, без пиенето и жените, но тези забавления просто му харесваха.
— Мисля, че е време, Хуан — каза тя в телефона.
— Добре. Действай. Майк, подгответе
Джулия изчака топчето на рулетката да падне на номер шест и крупието да събере губещите чипове, после взе своите, извади две хапчета от чантичката си и тръгна към другия край на залата. Неколцина мъже я изгледаха похотливо, когато мина покрай тях, но повечето хора бяха съсредоточени върху играта.
До масата на Кериков и Ал Асим нямаше свободни места, затова Джулия зачака търпеливо да се отвори възможност. Когато руснакът спечели сериозна ръка, тя се наведе към него и прошепна в ухото му:
— Поздравления.
Кериков се стресна за миг, после се усмихна широко, когато видя как изглежда Хъкс. Друг играч спечели на свой ред и тя се наведе и към него. След малко вече я възприемаха не като непознат човек, а като част от комарджийския кръг. Тя заложи няколко чипа към купчинката на втория играч. Той не спечели и й се извини, но Джулия само сви рамене, сякаш искаше да му покаже, че не е голяма работа. После помоли с жест Ал Асим за позволение да сложи чиповете си до неговите. Той кимна и тя се наведе през масата, облягайки ръка до чашата му. Едва не я събори, когато се изправи, но я грабна, преди да се разлее, светкавично пусна двете хапчета в нея и я остави обратно на масата.
Хапчетата бяха хомеопатични, използвани от наркомани, за да прочистят телата си от дрога преди медицински тестове, за да избегнат влизането в затвора. Джулия проучи съставките и откри, че не вършеха работа, но страничният им ефект бе силно диуретичен. Това бе идеалният начин да вкарат Ал Асим в тоалетната по своя график, а не по неговия. Арабинът не заподозря нищо. Изигра ръката си и спечели. Ухили се широко, когато подаде на Джулия печалбата й.
— Мерси, господине — каза тя и заложи заедно с друг играч.
Загуби и се оттегли от масата. Когато излезе от залата в атриума, звънна на Кабрило, за да му докладва, че работата е свършена.
— Добре, намери си удобно място да го наблюдаваш и ни уведоми, когато се отправи към тоалетната. После се върни на пристанището — нареди й Хуан на път към тоалетната до салон „Европа“. — Майк, заемете позиция.
— Потегляме.
Близо до тоалетната имаше врата към коридорите за обслужващия персонал. Гостите на казиното не искаха да виждат чистачите. Хуан спря до вратата за миг, после я отвори и Майк му подаде кутията с фалшиво повръщано. Кабрило изчака няколко минути хапчетата да подействат, после влезе в тоалетната.
Като всичко друго в казиното и тоалетната бе в мрамор и позлата. Някакъв мъж си миеше ръцете, но излезе още преди Хуан да се вмъкне в кабинката. Слава богу, на представлението му нямаше публика, така че не му се наложи да се прави, че повръща. Просто изсипа малко от вонящата смес на пода и се скри в друга кабинка.
Следващият човек, който влезе в тоалетната, незабавно повика служител на казиното. Хуан не разбираше много френски, но успокоителният тон на служителя означаваше, че веднага ще уведоми чистачите. Мъжът тръгна към най-близкия вход на служебния коридор и в следващия миг откри, че двамата чистачи вече са там, сякаш ги бяха предупредили за инцидента. Вратата на тоалетната се отвори отново и Хуан чу колелцата на огромната боклукчийска кофа да скърцат.