Кралицата на изменниците

Канаван Труди

„Все пак не ми прилича на град. Твърде е тихо“.

Регин пристъпи от крак на крак, рамото му се опря в нейното и тя почувства топлината му. Усещането не бе съвсем неприятно.

„Престани“ — каза си Сония.

Вляво от нея се отвори врата и сърцето й подскочи. После се появи светлинно кълбо и тя с облекчение видя, че това е Сарал.

— Празна е — каза им тя. — Конюшните са насам. — Теми кимна и поведе конете в указаната посока. Сарал погледна към Сония. — Влезте вътре.

Те влязоха в къщата през първата врата. Също както в повечето сачакански къщи, и тук късият

коридор ги отведе до голяма стая. Излизащите от двете й страни коридори водеха до спалните, банята, кухнята и другите сервизни помещения.

— Можете да използвате банята по-късно, но не се бавете много. Ако Товира се върне, няма да ви е приятно да ви хване там.

— Така е — съгласи се Сония. — Доста ще е смущаващо да се сражаваме голи с един ашаки.

С крачейца на окото си тя видя как Регин прикрива с ръка усмивката си. Сарал се поколеба и погледна настрани.

— Освен това има само един вход.

Сония не можа да види дали жената се усмихва и дали гласът й наистина прозвуча развеселено. „Твърде близо сме до битката, за да се шегуваме“. Тримата отидоха в кухнята, където Сарал си приготви храна и каза на Сония и Регин да направят същото.

— Не се ли страхуваш, че робите може да са я отровили, за да се отърват по-лесно от господаря си?

Сарал поклати глава.

— Ако го бяха направили, щяха да оставят предупреждение. Знак, който шпионите ни оставят. Сега ще се кача в кулата. Вие останете тук, ако желаете.

— Ще дойда с теб — рече твърдо Сония. — Искам да видя къде се намираме.

Първоначално Сарал като че ли се накани да възрази, но после поклати глава.

— Ела с мен тогава.

Двете изминаха доста дълъг път. До кулата се стигаше през господарския апартамент. Сония забеляза мъжки и женски дрехи.

— Чудя се къде е жена му.

— Сигурно е изпратена на някое безопасно място — отвърна Сарал. — Намираме се в покрайнините. Центърът може да се отбранява по-лесно.

„Покрайнините — помисли си Сония. — Значи наистина сме стигнали града“.

Най-отгоре на спираловидната стълба се намираше малка кръгла стая.

— Застани встрани от прозореца, за да не се вижда силуеута ти — нареди й Сарал. Тя се приближи до прозореца вляво и надникна през него. Сония погледна от другата страна. Пред очите й се появиха покриви. Някаква сграда от лявата им страна гореше. Отпред се издигаха много двуетажни сгради, зад които се забелязваше нещо като куполи.

— Добре дошла в Арвис — каза Сарал. — Савара ми изпрати заповед да останем тук, докато не ни повика. Освен ако не бъдем принудени да напуснем, разбира се. Какви са твоите заповеди?

„Нищо конкретно — помисли си Сония. — Но тъй като бе толкова мила да попита…“

— Ще проверя.

Тя бръкна в джоба на мантията си, извади пръстена на Оусън и го наниза на пръста си.

— Оусън?

— Сония.

— Пристигнахме в града и се крием в празно имение, принадлежащо на ашаки Товира, който сигурно е в армията на краля. Нашият ескорт от Изменници казва, че трябва да останем тук, докато кралица Савара не ни призове.

— Несъмнено не искат да се намесвате.

— Какво да правим?

— Каквото ви казват.

— Оттук

няма да мога да наблюдавам битката. — Което означаваше, че няма да види какво се случва с Лоркин или да му помогне.

— Хм. Ако двамата с Денил носите едновременно кръвните си пръстени, ще можете чрез мен да виждате какво се случва там. Макар че аз му казах да остане в Дома на Гилдията. Може да го помоля да намери някое добро място, откъдето да наблюдава битката.

— Стига да не се излага на риск.

— Винаги има риск, когато сме близо до магьосническа битка. Гилдията трябва да знае какъв е изходът от нея. Нашите доброволци-лечители потеглиха тази сутрин. Не искаме да се окажат в опасна ситуация.

— Сигурен ли сте, че искате да останем тук?

— Да. Като по-висшестояща от Денил и като черна магьосница, вие можете да бъдете възприета като по-голяма опасност и от двете страни. Ако не беше Лоркин, щяхме да ви заповядаме да си останете у дома.

— Аха. Добре. Благодарна съм, че не го направихте.

— Онези от нас, които подкрепихме оставането ви в Сачака, обявихме, че след края на конфликта може да успеете да убедите Лоркин да се завърне или поне да се погрижите Изменниците да спазят своята част от размяната.

— Да се надяваме, че няма да използват всичките си камъни в битката. Трябва да вървя. Сарал очаква отговора ми.

— Пазете се, Сония.

— Добре. — Сония свали пръстена и го прибра в джоба си.

— Засега оставаме тук — каза тя на Сарал.

Жената кимна и двете тръгнаха обратно към кухнята. Теми се беше появил и разговаряше с Регин. Застанали един до друг, двамата мъже изглеждаха много различни. Регин бе по-висок, Теми бе по-жилест. Но той не беше по-тъмен от Регин. Кожата на сачаканеца бе по-светла от останалите, а Регин се бе сдобил с тен по време на пътуването. „Отива му“. Щом Сония и Сарал влязоха в стаята, двамата се умълчаха. Когато Теми предложи да пази през първата половина на нощта, Регин предложи да му прави компания.

— Не — отвърна Сарал. — Аз ще поема първата половина. Сама.

Регин сви рамене.

— Тогава къде ще спим?

— Във втория апартамент. Ако Товира се върне посред нощ, той сигурно ще отиде право в спалнята си.

Регин кимна, погледна към Сония и се отправи към вратата. Тя го последва, развеселена, че той е поел инициативата, макар че откакто Изменниците се бяха присъединили към тях, магьосникът обикновено изчакваше нейните решения.

Вторият апартамент имаше легла в три от стаите. Сония си избра едно и седна върху него. Когато се огледа, тя видя на закачалката по-малки версии на облеклото на ашаките. Върху панталоните висеше богато обшит жакет…

— Какво каза Оусън?

Тя вдигна глава и видя Регин, застанал на прага й.

— Откъде знаете, че съм се свързвала с него?

Той сви рамене.

— Досетих се.

— Сарал каза, че трябва да останем тук, докато Савара не ни повика, затова попитах дали това ни устройва. Оусън потвърди. Те искат да се погрижат да не се намесваме.

— Ако Лоркин попадне в беда, вие ще се намесите.

Тя го погледна и видя, че се усмихва многозначително.

— Само за да го спася.