Кралицата на изменниците
Шрифт:
— Това все пак си е намеса. Не че не бих ви разбрал.
— Оусън смята, че ако двамата с Денил носим кръвните си пръстени, мога да наблюдавам битката чрез Денил.
Регин я погледна замислено.
— Това е добър начин да заобиколим ограниченията на Изменниците. — Той се намръщи. — Ако Изменниците губят, ще го разберем веднага, защото Сарал ще отиде на помощ. Ще я последвате ли?
Сония извърна поглед.
— Може би. Сигурно. Но вие трябва да останете тук.
— Тръгвам с вас.
Сърцето й подскочи. „При
— Не. Без причина ще се поставите в опасност.
— Вие ще бъдете по-важна цел от мен — каза й той. — Което ми напомни… — Той се приближи до леглото и седна. — Трябва да вземете енергията ми.
Сония се обърна към него, усещайки силно присъствието му.
— Ами ако Товира се върне тази вечер? Няма да можете да издигнете бариера.
— И без това едва ли ще издържи дълго. — Той протегна ръцете си.
Тя го погледна с неохота. „Твърде интимно е — помисли си тя. — Ами ако усети нещо? Не като да сме на път. Докосвахме се само когато бе необходимо. Около нас имаше хора“.
— Наистина трябва да преодолеете страха си от вашата черна магия — каза й той.
— Не се страхувам — отвърна тя. Донякъде беше така. „Но не съвсем“.
— Ако вземете енергията ми, обещавам, че няма да вляза с вас в града — предложи той.
Сония по погледна в очите. Лицето му бе сериозно.
— Няма да влезете в града, защото аз ви наредих да не го правите — каза му тя.
Той сви рамене.
— Значи се разбрахме?
Сония въздъхна и хвана ръцете му, опитвайки се да не обръща внимание на топлината им. Тя затвори очи, прие енергията, която потече от него, и я съхрани в себе си.
Глава 26
Начало и край
Денил впери поглед в тавана, примигна и се надигна на лакти.
„Какво… Нещо ме събуди. — Той се намръщи. — Някой ме повика по име? Или пък съм сънувал“. Той създаде светлинно кълбо и надникна през вратата към главната стая на апартамента си.
„Тайенд ли беше? Или Мерия? Дали някой не е нахлул в къщата, както ме предупредиха Ачати и Кай?“
— Денил.
Той подскочи, изненадан от мисловния призив. Оусън! Денил въздъхна от облекчение, че източникът на притеснения се е намирал в съзнанието му, а не в Дома на Гилдията. Но облекчението бързо се стопи. Оусън го беше призовал открито, така че всички останали магьосници да го чуят. Нямаше да го направи, ако не се налагаше да го пита нещо важно. Денил стана, бръкна в джоба на вчерашната си мантия, намери пръстена на Оусън и си го сложи.
— Оусън. Съжалявам, бях заспал.
— В такъв случай се извинявам, че ви събудих. Не се свързахте с мен в уговореното време.
Денил се поколеба. Не беше съвсем сигурен кое време е. Нямаше роби, които да го събудят и стаята нямаше прозорци, така че нямаше как да разбере дали е обяд или полунощ.
— Кое време е?
— Час
Тъй като в Сачака слънцето изгряваше малко по-рано, значи бе късна утрин. Беше ли свършила битката? Или дори още не беше започнала? Той се изненада, че въобще е успял да заспи. Но пък тримата с Тайенд и Мерия бяха останали будни до късно и бяха изпили доста голяма част от запасите с вино, за да успокоят тревогата си, че са намесени в гражданска война и че има голяма вероятност да бъдат убити за отмъщение или заради магическата им сила.
— Снощи говорих със Сония — продължи Оусън. — Двамата с Регин са отседнали в къща в покрайнините на града. Изменниците са им наредили да останат там, докато не ги призоват — което най-вероятно ще стане след края на битката.
Близостта на Сония му подейства успокояващо, макар Денил да не бе сигурен защо. Може би ако Домът на Гилдията бъде нападнат, тя ще му се притече на помощ.
— За нещастие това означава, че тя няма да може да види как се справя Лоркин, нито ще разбере кой е победител. Обмислих предупреждението на Ачати и на бившия ви роб, че Домът на Гилдията може да бъде нападнат. Можете ли да отидете на друго място?
— Откъдето да наблюдаваме битката?
— Стига това да не застрашава сигурността ви, както и тази на Тайенд и Мерия.
Денил се замисли. Корабът, който Ачати бе подготвил за тях, може би беше безопасен, но доковете се намираха далеч от мястото, където най-вероятно щеше да се проведе битката — така че това не беше добра наблюдателна точка. Къде най-вероятно щяха да избухнат сраженията? „В двореца. А имението на Ачати има изглед към пътя, който води до двореца. Може би ако се качим на покрива…“
— Можете ли да стигнете дотам? — попита Оусън.
Денил настръхна, щом си спомни, че благодарение на кръвния пръстен мислите му са открити за Разпоредителя.
— Извинете. Трудно сдържам нетърпението си. Мерин иска новини, а аз се надявах досега да съм се свързал с вас или със Сония.
Денил се усмихна съчувствено. Фактът, че киралийският крал оказваше директен натиск върху Разпоредителя означаваше, че нараства нетърпението му във връзка със ситуацията в Сачака и че не е доволен от докладите на Върховния повелител лорд Болкан.
— Подозирам, че опасната част ще бъде достигането до къщата на Ачати, но ще видим дали можем да се доберем дотам — отвърна Денил.
— Не поемайте ненужни рискове. А, и Сония ще носи един от кръвните ми пръстени. Надяваме се така да може да вижда онова, което виждате и вие.
— И ще дойде да ме спаси, ако нещо се обърка?
— Това ще създаде по-малка политическа бъркотия, отколкото ако тръгне да спасява Лоркин. Хм. Може би така ще успеем да накараме Изменниците да я пуснат в града. Ще им бъде по-трудно да й попречат да отиде на помощ на Посланика на Гилдията, отколкото на сина й.