Кралицата на изменниците
Шрифт:
— Така — рече тя тихо, но с напрегнат тон. — Какво още не си ни казал, Лоркин?
Той веднага се сети за робинята. Потрепна и веднага съжали за това. Усети как Тивара се отдръпва от него, обърна се и видя, че го гледа втренчено.
— Има още нещо?
Той отмести поглед към Савара. Двете жени едновременно скръстиха ръце и впериха в него очаквателни погледи. Щеше да е смешно, ако не се налагаше да направи признанието, което го ужасяваше.
Лоркин наведе поглед към масата, пое си дълбоко дъх и положи всички
— Когато бях в затвора, те измъчваха една робиня, за да проверят дали това ще ме накара да говоря. Аз… Аз й дадох да изпие водата, за която знаех, че е отровена. На чашата имаше предупредителен знак, за който ми казахте да внимавам. Помислих си, че е Изменница и знае какво прави.
Лоркин чу как Тивара си пое дълбоко дъх, но не посмя да я погледне.
— Искаш да знаеш дали е била Изменница — каза Савара.
Той с усилие надигна глава и я погледна.
— Да.
— Знаеш, че няма никакво значение.
Той сви рамене.
— Но поне няма да се чудя повече.
Тя въздъхна и поклати глава.
— Доколкото знам, не е била. Направил си тежък и ужасен избор и никога няма да разбереш дали си бил прав. — Савара се пресегна през масата, хвана ръката му и я стисна.
— Нашите шпиони непрекъснато взимат такива решения — каза му Тивара. — Не можем да те съдим за това.
Савара пусна ръката му и се усмихна.
— Имаш ли да признаеш още нещо? — попита спокойно тя.
Той се сети за камъка, който носеше в себе си. „Или ще им разкрия какво знам, или никога няма да ги попитам каква е истината. Ако Изменниците узнаят по-късно, че съм знаел и че Гилдията е разкрила тайната им, те ужасно ще се ядосат. И с Калия, която се опита да подкопае доверието им към мен, а и сега Савара има причина да се притеснява от мен заради способността ми да чета повърхностни мисли…“
— Нали не се опитваш да изровиш нещо, което да признаеш? — попита Тивара, поклащайки глава.
— Не съвсем — каза той и се обърна към Савара. — Ще се появят някои неща, които няма да искам да ви кажа. Неща, свързани с Гилдията. Вече може да не съм гилдиец, но не искам да им ставам враг. Нито искам да ги превръщам във ваши врагове.
Савара кимна.
— Разбирам.
— Но освен това не искам да навредя на Изменниците, като не ти кажа нещо.
— Радвам се да го чуя.
Той бръкна в джоба си и извади камъка от пустошта. Постави го на масата пред Савара и лицето й придоби слисано изражение.
— Аха.
Той погледна към Тивара. Остана доволен, като забеляза смущението й.
— Майка ми го даде — каза им той.
Тивара изруга.
— Да — съгласи се Савара. — Но извадихме голям късмет, че досега никой не успя да ги разкрие. Щяхме да бъдем още по-доволни, ако тайната на предците ни никога не беше открита. — Тя го погледна. — Разбираш какво са
— Онова, за което е обвинявана Гилдията — съсипали са земята, за да отслабят Сачака.
Савара кимна.
— Но не завинаги. Тя ще се възстанови.
— А вие ще получите признанието за възстановяването й.
Тя се пресегна и взе камъка.
— След като Гилдията вече знае, съмнявам се, че ще стане точно така. — Тя облегна лакти на масата и подпря брадичката си с ръце. — В дългосрочен план няма абсолютно никакво значение. Ние ще спечелим, ще оправим щетите и всичко ще ни бъде простено, или ще изгубим и ще го направят ашаките, а ние ще бъдем мразени навеки. И в двата случая пустошта ще бъде победена.
— А какво ще правим с Калия? — попита Тивара. — Можем ли да я примамим да направи своя ход?
Савара се изпъна.
— Не. Ако го направим, тя ще заяви, че сме я натопили, като сме се възползвали от съмненията й. Няма да правим нищо.
— Но…
Кралицата погледна към Тивара.
— Не си мисли, че ще я подценя или ще й се доверя. — Тя поклати глава и въздъхна. — Когато предложиш на човек възможността за изкупление, няма как да го накараш насила да я приеме.
— А способността на Лоркин?
— И за нея не казвайте на никого. Изменниците са толерантни, но това вече ще е прекалено. — Тя се изправи. — Халана не спира да повтаря, че имам нужда от телохранители. Избирам вас двамата. Ще стоите винаги край мен, ще спите наблизо и ще наглеждате Калия, ако вниманието ми е насочено към нещо друго.
Тивара се усмихна.
— Знаеш, че първа щях да ти го предложа. Освен това знаеш, че сме добра компания.
— Да. — Савара въздъхна, после погледна към Лоркин и присви очи. — Но няма да ми четеш повърхностните мисли.
Той поклати глава.
— Дори не съм си го помислял.
Нови страници се откъснаха от старата книга и Денил въздъхна. Наистина трябваше да я остави, но имаше нужда от нещо, с което да запълни дългите, празни часове, затова препрочиташе някои от книгите, с които се беше сдобил. От последното посещение на Ачати бяха минали няколко дни. Никой друг не посети Дома на Гилдията. Тайенд не получаваше никакви покани. Мерия не получаваше никакви новини от приятелките си.
Домът на Гилдията бе изпълнен с очакване. Тримата се хранеха заедно и разговаряха дълго след това, но щом осъзнаеха, че предъвкват все същите тревоги и предположения, се разотиваха по стаите си. Денил се свързваше по два пъти на ден с Оусън. Разпоредителят му разказваше за напредъка на Сония и Регин и за проблемите на Гилдията, които сигурно щяха да му се сторят по-важни, ако Денил не бе оставен в един град, който скоро щеше да бъде връхлетян от гражданска война.
— Посланик Денил.