Кралицата на изменниците
Шрифт:
Сърцето на Денил подскочи.
— Искате да постъпя безразсъдно, за да може тя да има извинение да влезе в града?
— Не. Но можем да се престорим, че вие… Не. Освен ако не се наложи. Първо се прехвърлете в дома на Ачати, след това ще обсъдим другите идеи.
— Много добре.
— Успех, Денил.
— Благодаря, Оусън.
Денил свали пръстена и бързо облече чиста мантия. Поспря се за миг, за да огледа стаята. Имаше ли нещо друго, което да вземе със себе си? „Записките ми? Не. Тук са в по-голяма безопасност, отколкото в мен. Ако ме убият, това място може да бъде плячкосано, но никой няма да търси тетрадки. По-късно
Денил прогони тази мисъл, обърна се и излезе от стаята си, за да намери Мерия и Тайенд.
Лоркин седеше с кръстосани крака, облегнат на стената. Господарската стая в имението, където се бяха събрали Изменниците, бе претъпкана, но те се бяха постарали да оставят тесни пътечки между коридорите, за да могат пратениците да минават лесно и бързо.
Това бе третото място, където се бе прехвърлила групата на Савара за една нощ. Второто беше друго изоставено имение; на сутринта се бяха промъкнали по улиците на утихналия град към къщата, която бе избрана за сборно място преди финалния сблъсък с ашаките. Лоркин не беше спал и подозираше, че и с останалите беше така. „Не че щях да успея да заспя, дори да имах стая с легло“. Една Изменница влезе в стаята и погледна към него. Той се обърна да види коя е и пулсът му се ускори, щом разпозна Тивара. Тя му се усмихна и си проправи път до него. Нямаше място къде да седне, затова той се изправи. Тя му подаде една жилетка.
— Това е за теб — каза жената с малко по-висок тон, за да може той да я чуе в шумната стая.
Стомахът му се сви, щом усети тежестта на жилетката. Всички Изменници носеха такива. Те имаха много малки джобчета, които съдържаха кристали, вградени в дърво, камък или ценен метал. Лоркин бе предположил, че ще се наложи да се бие без кристали, тъй като не се бе обучавал да ги използва в битка.
— По-лесно е, ако я облечеш — каза Тивара.
— Само минутка — отвърна той. Облече жилетката и установи, че леко го стяга в раменете.
— Знаех си, че ще ти е малка — каза Тивара, опитвайки се да разпусне малко вървичките и каишките. — Но само тази можем да отделим.
— Все пак е важно онова, което е в нея — отвърна той.
— Начинът, по който са подредени кристалите, ще ти помогне да ги намериш, ако не можеш да отместиш поглед от врага, така че ако полите й се разтворят, може да вземеш не онзи, който ти трябва. Но ти така или иначе не си запознат с разположението им. — Тя въздъхна и го погледна със сериозно изражение. — Не забравяй, лявата страна е за отбранителните камъни, дясната — за нападателните. По-силните са в центъра, по-слабите — отстрани. Когато събличаш жилетката, гледай да не я обръщаш надолу, защото ако кристалите изпаднат, няма да знаеш кой е слаб и кой — силен.
Лоркин повтори онова, което му беше казала. Досега не беше виждал Изменниците да използват камъни в битка. Предположи, че ги пазят за главното сражение или че камъните са по-полезни в мащабните сблъсъци. Единствените камъни, които бе виждал да използват досега, бяха отбранителни, като защитните кристали, които Халана беше поставяла около къщата, преди да попадне в засада. Те създаваха обикновени бариери, но имаше и други, които при активация използваха бариерата като аларма. Те не бяха достатъчно силни,
— В по-големите джобове се намират основните камъни, които създават щитове и нанасят удари — каза му Тивара, потупвайки поредицата по-големи джобове близо до кръста. — Бариерните камъни са достатъчно силни, за да издържат на няколко удара, но броят и силата им зависят от ограниченията на камъка. Винаги бъди готов да издигнеш своя щит, щом се изтощят.
Тя повдигна капачето на един от джобовете и извади оттам камък. Обковът му приличаше на малка лъжица, а камъкът се намираше във вдлъбнатата й част.
— Държи се така. — Тя хвана дръжката между два от пръстите си и я вдигна с изпъкналата страна навън. — Кристалът се активира като притиснеш пръста си към гърба му Извърти кристала навън, за да не насочиш щита или удара срещу себе си.
— Това ще причини доста неудобства — отбеляза той.
Очите й проблеснаха весело.
— И ще има фатален изход. Което ще причини доста неудобства на мен. Завинаги ще остана известна като жената, избрала много глупав мъж.
Той се засмя.
— А другите камъни?
— Тях ще ти е по-трудно да запомниш. Бариерните кристали имат каменни обкови, силовите са с дървени. Останалите използват бронз, мед, злато и сребро и имат различни гравюри на дръжките, които ще разпознаеш с опипване. — Тя започна да ги изважда един по един, описвайки свойствата им. Един от тях блокираше шума, друг издаваше гръмотевичен звук. Няколко излъчваха светлина за осветяване или за сигнализация. Един създаваше продължителен огнен удар на късо разстояние за разрязване или изгаряне, други два бяха направени така, че да избухват след кратко забавяне, макар че Тивара го предупреди, че това може да стане както след преброяване до десет, така и след преброяване до неколкостотин.
После Изменницата извади шепа пръстени от джобовете си.
— Повечето кристали в жилетките са за еднократна употреба. Тези тук са за многократни, така че след като се изчерпят, не ги изхвърляй. Най-малките са за комуникация — каза тя и наниза два пръстена с пъстроцветни камъни на кутретата му. — Те се задействат след като ги завъртиш в гнездото им и ги притиснеш към кожата. Този на лявата ти ръка ще те свърже с моя пръстен, другият щеше да се свърже с Халана, но сега Савара носи пръстените й. Използвай нейния само в спешни ситуации, за да не я разсееш в неподходящ момент.
Тъмночервените камъни нанасят удари. Бледосините са бариерни. — Тя ги сложи на показалците и средните му пръсти, и му показа последните два. — Тези все още са нови за нас и не разполагаме с много. Този, прозрачният… всъщност Халана взе идеята от теб. Никога не сме създавали камъни, чиято единствена цел е да съхраняват магия, която да бъде изтеглена по-късно, а не да бъде използвана с някаква цел.
— Хранилищен камък!
— Да. Вече имаме двайсетина от тях. Засега съдържат само силата на трима средносилни магьосници. Халана не искаше да рискува да добавя още, а и повечето от енергията в Убежището бе взета и съхранена от магьосниците-Изменници, което я прави по-достъпна, отколкото когато се налага да се използва пръстен. Ако обаче бяхме започнали да ги зареждаме в мирно време, щяха да са по-полезни.