Кралицата на изменниците
Шрифт:
Мъжът повдигна вежди, после кимна.
— Ще ви съпроводя до вратата.
Той тръгна напред с широки крачки. Денил го последва, разчитайки, че потракването на ботушите на Мерия ще му подскаже, че двамата с Тайенд не изостават. Изкушението да погледне назад към елийнеца бе силно, но той успя да се сдържи. Самоувереността му означаваше също, че той командва.
Поглеждайки над рамото на сачаканеца, той засече движение. Беше се събрала тълпа, която бе достатъчно голяма, за да блокира пътя. Мъже, облечени с панталони и къси жакети, наблюдаваха нещо, което Денил не можеше да види. Скъпоценни камъни
Но никой не направи това. Самоназначеният ескорт ги отведе до вратата на Ачати точно когато тълпата се раздвижи. Армията от атпаки потегляше. Денил се надяваше, че това ще убеди ескорта им да ги изостави, но мъжът само се намръщи, пристъпи към вратата и почука.
Последва продължително мълчание. Сачаканецът почука отново. Денил усети как пулсът му се ускорява. Ачати сигурно беше с краля. Робите му сигурно бяха напуснали имението. Какво би направил ескортът им, когато станеше ясно, че никой няма да отговори? Мъжът почука за трети път, изчака, въздъхна и се обърна към Денил.
И тъкмо когато отвори уста да заговори, вратата се люшна навътре. Един роб надникна навън.
— Посланик Денил.
Тайенд изпусна задържания си дъх, а Мерия въздъхна. Сачаканецът погледна към роба, после към Денил и накрая към пътя. Проследявайки погледа му, Денил видя как и последните ашаки се изгубват от погледа им, скривайки се зад отсрещната сграда.
— Благодаря ви, ашаки…
Мъжът не му каза името си. Той отстъпи назад.
— Не се показвайте навън — посъветва ги той, преди да се обърне и да се затича след останалите.
Денил погледна към Тайенд и Мерия. Те го гледаха с ококорени очи.
— Да влизаме вътре.
Робът не възрази, когато те нахълтаха през вратата. Щом се озоваха в Господарската стая, той се хвърли по очи на пода. Денил зърна един друг роб, който също се беше проснал на пода в съседния коридор.
— Изправете се — нареди той. Двамата се подчиниха. — Как се казвате?
— Лак.
— Вата.
— Защо не сте напуснали заедно с останалите градски роби?
Лак погледна към Вата.
— Той може да има нужда от нас — отвърна робът.
„Той“ сигурно беше Ачати. Денил се възхити на лоялността им.
— Кое е най-доброто място, откъдето да наблюдаваме пътя? — попита Тайенд.
Вата погледна нагоре.
— От покрива.
Тайенд повдигна вежди и се обърна към Денил.
— Е?
Денил кимна.
— Заведете ни там.
Изменниците се изсипваха на улицата през портата на имението. Лоркин и Тивара се измъкнаха през входа за роби в една странична уличка и отидоха бързо пред сградата, където се събираха Изменниците. Лоркин отбеляза, че половината от бойците са жени, а другата половина мъже, магьосници и източници. Всички носеха жилетки като неговата. „За повечето от мъжете кристалите ще бъдат единствения източник на магия — осъзна той. — Немагьосници, участващи в битка. Това сигурно се случва за пръв
Малко преди тълпата да запуши пространството между къщите, Лоркин зърна улицата, която водеше към центъра на града. Може и да си въобразяваше, но в далечината улицата като че ли бе блокирана от някаква сянка. И тази сянка сякаш се движеше.
Разнесоха се призиви за запазване на тишина и той осъзна, че познатият глас се разнасяше някъде от центъра на тълпата.
— … защити всички. Трябва да останем заедно. Силата ни е в нашето единство иустременост. Ние сме обединени. Ашаките не са. Ние сме се подготвяли от векове. Ашаките не са. Ние имаме подкрепата на робите. Но не и ашаките. И ние имаме кристалите!
По-висок от повечето Изменници, Лоркин погледна над главите им в посока на гласа и видя Савара да се извисява над тълпата, видима от всички.
— Виждаш ли я? Трябва да стигнем до нея — прошепна Тивара в ухото му.
— Намира се до портата.
Тя го хвана за ръката и го поведе през тълпата към стената на имението. Гласът на Савара звучеше все по-силно, изпълнен с увереност и страст.
— Не щадете камъните. Затова са направени. Инструменти за разкъсване на вериги, за изграждане на нашето бъдеще, за всеобщо равенство. За да донесат свобода на Сачака.
— Свобода! — изкрещяха Изменниците.
Сърцето на Лоркин подскочи от неочаквания вик. Втория път вече беше готов за него и този път пулсът му се ускори от нарастващото вълнение. Щом стигнаха до стената, Тивара си проправи път сред хората, които се взираха захласнато в кралицата си. Най-накрая се измъкнаха от тълпата и видяха кралицата, стъпила в една каруца, обградена от Изменници, точно когато тя завършваше речта си.
— Днес ние ще обединим свободна Сачака! — завърши тя.
— Свобода! — отново изкрещяха всички и продължиха да скандират думата, а Савара слезе от каруцата и закрачи напред, като всички се отдръпваха встрани, за да я пропуснат. Говорителките тръгнаха след нея, а Тивара буквално политна напред, влачейки Лоркин подпре си, за да успеят да настигнат Говорителките, преди тълпата да се съедини зад тях.
Те стигнаха до Савара тъкмо когато кралицата излезе от тълпата. Говорителките застанаха от двете й страни, образувайки линия напреки улицата. Хаосът най-после премина в ред и Изменниците се подредиха зад Говорителките, които поведоха групите си. Тивара се огледа.
— Не виждам Калия — изсъска тя. — А ти?
— Не. — Локрин поклати глава, докато се оглеждаше за жената.
— О, тя изостана назад — разнесе се глас зад гърба му. Той погледна през рамо и видя Чар и, жената, която им беше помогнала да избягат към Убежището. — Готова е да лекува ранените.
— Едно нещо по-малко, за което да се тревожим — промърмори Тивара. — Сега остава само да се разправим с тях.
Лоркин проследи погледа й и установи, че не е имал ясна представа за нещата — улицата бе блокирана от друга тълпа, която бързо се приближаваше. Обсипаните със скъпоценни камъни жакети проблясваха на слънцето.
„Всички тези скъпоценни камъни. Чудя се… — замисли се Лоркин. — Дали ашаките в далечното минало са украсявали жакетите си с магически камъни? Дали традицията е останала, макар и познанието за камъкотворството да е било изгубено?“