Кралицата на изменниците

Канаван Труди

— Добре дошъл в Дома на Гилдията, ашаки Ачати — каза Денил, като леко се поклони по киралийски маниер.

— Искаше ми се поводът да е по-приятелски — отвърна Ачати. — Това е официално посещение, но ми се иска, ако е възможно, да протече непринудено, като между приятели.

Денил покани Ачати да седне, като самият той се настани в голямото кресло.

— Зависи от това как ще протече официалната част — отвърна сухо посланикът.

— Тогава нека първо приключим с нея. — Ачати се поколеба, поглеждайки към Денил. — Крал Амакира иска

да убедите Лоркин да отговори на всички въпроси, свързани с Изменниците.

— Съмнявам се, че ще постигна някакъв успех.

— Ако му заповядате, възможно ли е да откаже?

— Да.

— Това приемливо ли е?

— Изборът не е негов, нито мой.

— Но той е ваш подчинен. Би трябвало да изпълнява заповедите ви.

— Зависи от заповедите. — Денил сви рамене. — В Гилдията и дори извън нея ние нямаме… навика да изпълняваме сляпо заповеди, С изключение на заповедите на краля, но дори тогава съветниците му имат право да изразят своето мнение и препоръки, без да бъдат наказвани — макар да са длъжни да изпълнят заповедите му, дори и да не са съгласни с тях.

— Вие сте също така посланик — и не само на Гилдията, До пристигането на посланик Тайенд вие говорехте от името на всички Обединени земи. Макар това вече да не се отнася до Елийн, вие все още представлявате останалите.

— Да, така е. — Денил разпери ръце. — Но не мога да взимам решения от тяхно име.

— Значи според вас само един от владетелите на Обединените земи може да заповяда на Лоркин да отговаря на въпросите?

— Само киралийският крал. Владетелите на другите държави не могат да дават заповеди на киралийските магьосници.

Ачати повдигна вежди.

— Как успявате да поддържате ред?

Денил се усмихна.

— Повечето от нас са достатъчно умни, за да разбират, че безредието ще доведе до загуба на свобода и просперитет. А онези, които не го разбират… ами, останалите ги контролираме. Вземете например закона, който забранява на магьосниците да участват в политиката. Макар да не се прилага строго, съществуването му ограничава по-амбициозните сред нас.

Ачати се замисли върху думите му, а Денил се възползва от възможността да му зададе въпрос.

— Крал Амакира размишлявал ли е върху възможността Лоркин просто да няма информация, която да му разкрие? Все пак защо Изменниците ще му разрешат да се върне в Арвис, ако той знае нещо, което да им навреди?

Ачати го погледна.

— Тогава защо не отговаря на въпросите ни?

— Може би е просто изпитание.

— На какво? Лоялността му към Изменниците?

Денил се намръщи на предположението, че Лоркин вече е предан на друг.

— Или към Киралия. А може би дори не е изпитание за Лоркин.

Ачати присви очи.

— Нима е изпитание за крал Амакира?

Денил разпери ръце.

— И на Гилдията, крал Мерин и Обединените земи.

— Поставени сме в ситуация на конфликт, за да се разбере какво ще се случи? — Ачати кимна. — Обмислихме и този вариант.

— Макар че може

би Лоркин е смятал, че може да се върне в Киралия през Арвис, защото не е вярвал, че крал Амакира ще наруши споразумението, че всички магьосници от Гилдията могат да се движат свободно из Сачака.

Лицето на Ачати придоби каменно изражение.

— Стига с действията си да не навредят на Сачака. — Той погледна Денил в очите. — Наистина ли вярвате, че информацията на Лоркин за Изменниците няма да навреди на страната ми?

Денил издържа погледа на приятеля си, но тъй като не беше подготвен да отговори на толкова прям въпрос, той усети, че смесицата от вина и подозрителност, които въпросът събуди у него, са променили изражението на лицето му. Ачати сигурно го беше видял. Той щеше да разбере, ако Денил го излъже. Затова беше най-добре да отговори искрено.

— Не знам — отвърна той. — Лоркин е обсъждал онова, което знае, само с Разпоредителя Оусън.

Ачати се намръщи.

— Той каза ли ви защо се е върнал?

Денил кимна и усети как постепенно се успокоява.

— За да се прибере у дома. Иска най-вече да се срещне с майка си. Ние, разбира се, не знаехме дали изобщо ще се завърне, затова след месеците притеснения тя също е нетърпелива да се срещне с него.

— Предполагам — отвърна Ачати и се изправи. В гласа му прозвуча съчувствие, но лицето му изразяваше смесица от удоволствие и предизвикателство. — Колкото по-скоро Лоркин отговори на въпросите ни, толкова по-бързо ще се случи това.

Денил се изправи.

— Какво ще направи крал Амакира, ако Лоркин не се подчини?

Ачати се поколеба, обмисляйки отговора си.

— Не знам — отвърна той, също толкова откровено и безпомощно като Денил.

— Обединените земи ще приемат разчитането на съзнанието му като акт на агресия — предупреди го Денил.

— Но едва ли като нещо, заради което си заслужава да се започне война — отвърна Ачати. — Векове наред Сачака е процъфтявала и без да води търговия със страните на запад, благодарение на връзките си със земите отвъд източното море. Без да са обучени във висшата магия, магьосниците ви не могат да представляват заплаха. Ние не се нуждаем от вас. Не се страхуваме от вас. Вие сте просто една възможност, която искаме да изследваме.

Денил кимна.

— Благодаря ви за откровеността, ашаки Ачати.

Ачати махна презрително с ръка.

— Не казах нищо, което да не е очевидно. — Той въздъхна. — Аз лично се надявам да разрешим този въпрос по начин, който няма да разруши приятелството ни. А сега трябва да тръгвам.

— Аз също — отвърна Денил. „Приятелството между нас или между нашите страни? Или и двете?“ — Довиждане засега.

Ачати кимна и тръгна по коридора, който водеше към изхода на Дома на Гилдията. Денил отново седна и се замисли върху разговора. „Ние не се нуждаем от вас. Не се страхуваме от вас“. Защо изобщо някой бе решил, че Сачака ще иска да се присъедини към Обединените земи?