Кралицата на изменниците
Шрифт:
— Благодаря — отвърна тя.
Заобиколи го, затвори вратата и тръгна по коридора към помещенията на Регин. Когато стигна до вратата, тя си пое дълбоко дъх, преди да почука. Вратата се отвори. Регин наведе учтиво глава.
— Черна магьоснице Сония — каза той. — Моля, влезте.
— Благодаря ви, лорд Регин — отвърна тя и влезе вътре. Стаята бе обзаведена оскъдно и повечето мебели изглеждаха нови. Не се виждаше нищо лично или ценно. Регин й посочи с жест един от столовете.
— Желаете ли да седнете?
Сония погледна стола и поклати глава.
— Предпочитам да
Той тихо въздъхна, отмести поглед и кимна. Тя успя да улови мимолетното изражение на лицето му и усети какя жегва чувство за вина. „Не съм го виждала да показва страх от нашествието насам“.
— Ако ви се струва твърде скоро или смятате, че имате задължения тук, не е късно да промените намеренията си — каза му Сония с официален тон, за да не прозвучи така, сякаш поставя под въпрос решителността му или че ще приеме отказа му като проява на страхливост.
Той поклати глава.
— Не е твърде скоро. Всъщност моментът е идеален. Нямам други задължения, освен работата ни, която е да бъда полезен на Гилдията й Киралия. Доста е приятно поне веднъж наистина да бъда полезен. Нали точно за такъв тип задачи сме обучавани ние, воините, но въпреки това през повечето време се надяваме да нямат нужда от нас.
Сония погледна настрани и изпита съчувствие, долавяйки леката горчивина в гласа му. „Никакви други задължения. Наистина е прекъснал всички семейни връзки“. Регин бе отмъстил безпощадно на съпругата си за безбройните й изневери и седмици наред това бе основната клюка в Гилдията. Той бе оставил двете си къщи на дъщерите си, които бяха омъжени за богати и уважавани мъже, и бе поискал стаи в Гилдията. Така жена му бе останала без дом и без пари, и бе принудена да живее със семейството си.
Носеха се слухове, че когато Регин прогонил последния й любовник, тя опитала да се самоубие. Любовникът й, от друга страна, просто намерил друга богата жена, която да съблазни. Но въпреки това и въпреки срама да бъде върната на семейството си като повредена стока, Уайнина не беше правила нови опити за самоубийство. Сония не знаеше дали да я съжалява или не. Понякога се чудеше дали бракът й с Регин не е докарал жената до такива крайности.
„Може би той спазва поведение на обществените места, но насаме си е същото гадно разглезено хлапе, каквото беше като ученик.“
Може би щеше да разбере по време на това пътуване. Не че времето, което щяха да прекарат заедно, можеше да бъде определено като оставане „насаме“. Целта на пътуването беше твърде важна; щеше да е такава дори ако Лоркин не беше затворник.
— Сега вече мога да ви кажа каква е целта на пътуването ни — каза тя. Регин повдигна глава и погледът му се залепи на лицето й.
— Утре всички ще разберат. Лоркин се върна в Арвис. Преди да успее да тръгне за Киралия, крал Амакира го призова и когато Лоркин отказа да отговаря на въпросите му за Изменниците, той го хвърли в затвора.
Очите
— О, съжалявам да го чуя, Сония. — Той се намръщи съчувствено. — Значи те изпращат да преговаряш за освобождаването му? Сигурно бързаш да заминеш. — Той пристъпи към нея. — Ще направя всичко по силите си, за да помогна.
Той изглеждаше толкова искрен, че познатото напрежение, което я изпълваше всеки път, когато мислеше за Лоркин, отново се появи. Тя наведе глава и го прогони.
— Благодаря. Знам, че ще го направиш.
— Щом тръгваме утре… та ние не сме започнали да допълваме силата ти. Искаш ли още сега да ти прелея от енергията ми?
Нещо в нея се сви и лицето й пламна. Сония го погледна, но бързо отмести поглед.
— Не — отвърна тя. — Утре ще има Съвет и Оусън ще набере доброволци. Изчакай дотогава.
— Какво ще съобщи на останалите?
— Само онова, което ти казах.
— Само? — Регин въздъхна тихо. — Внимавай, Сония.
Тя го погледна и осъзна грешката си. Беше се изпуснала, че пътуването не е свързано единствено със задържането на Лоркин. Това мъничко късче информация можеше да застраши живота и на двамата, ако някой сачакански магьосник го откриеше в съзнанието му.
„Вече е твърде късно. За в бъдеше трябва да бъда по-внимателна.“
Но плашещата истина бе, че ако Регин попаднеше в ръцете на някой сачакански магьосник, който не смяташе политиката и дипломацията за пречки да разчете съзнанието му, то имаше голяма вероятност Сония също да бъде задържана. Пръстенът на Наки щеше да им попречи да разчетат съзнанието й, но тя не знаеше колко дълго би могла да издържи срещу някой, който твърдо възнамерява да изтръгне информацията от нея чрез мъчения.
Особено ако използваха Лоркин, за да я убедят.
Макар да не се бе случило нищо, което да не беше очаквал, Денил се почувства ядосан и унизен. Надяваше се да не си проличи. Беше положил всички усилия, за да остане спокоен и учтив по време на кратката си визита в двореца, но нямаше как да разбере дали е успял да прикрие истинските си чувства — или престореното му спокойствие бе прието като знак, че са успели да го раздразнят.
Решението да прекрати търсенето на Лоркин, което го бе низвергнало в очите на сачаканския елит, сега му пречеше да защити младия магьосник. Той забеляза доста подигравателни усмивки по лицата на онези, които бяха станали свидетели на отказа да бъде допуснат до Лоркин.
„Ако бяхме продължили да го търсим, имаше голяма вероятност аз и ашаките, които ми помагаха, да бъдем убити. И когато Лоркин се върнеше в Дома на Гилидята, нямаше да има кой да му помогне“.
Но това не беше съвсем така. Гилдията щеше да изпрати посланик, който да го замести. Човек, чиято репутация нямаше да бъде опетнена от страхливостта му. Който може би щеше да е по-полезен на Лоркин.
„Не. Ако Изменниците бяха принудени да убият магьосник от Гилдията, Лоркин може би изобщо нямаше да се върне в Дома на Гилдията. Може би дори нямаше да бъде допуснат в Сачака от страх, че иска да отмъсти за смъртта ми“.