Кралицата на изменниците

Канаван Труди

„Дали отива да си вземе дозата роет? — зачуди се Лилия. — Дали не ми каза нищо за преследването на Скелин защото смяташе, че не е моя работа да го знам, или просто защото бързаше да стигне до наркотика? И защо аз не изпитвам такова желание?“ Не беше пушила роет от месеци. От миризмата му понякога й се приискваше, но не до такава степен, че да се откаже от намерението си никога повече да не го опитва. Дония, собственичката на пивницата, която бе помогнала на Лилия да се скрие от Лорандра и Гилдията, й каза, че наркотикът влияе по различен начин на хората.

„Предполагам,

че просто съм извадила късмет. — Тя почувства как в нея се надига съчувствие към Калън. — А на него просто не му е провървяло“.

— Кажи ни какво знаеш и ще те пуснем.

Лоркин не можа да потисне смеха си. Сачаканецът, който го разпитваше, се стегна леко от реакцията му и очите му проблеснаха.

— Защо се смееш?

— Бих могъл да ти кажа всякакви неща. Как ще разбереш, че това е истината?

Мъжът се усмихна, но в очите му нямаше веселие. „Той знае, че съм прав“. Когато срещна погледа му, Лоркин усети как го полазват тръпки. В тях проблясваше острота. Търпение, което показваше, че го очакват още дълги часове разпити. Това беше само началото. Само една секунда от милионите, които го очакваха.

Все още не бяха опитали да разчетат Съзнанието му. Нещо ги възпираше. „Нежеланието да прекъснат връзките с Обединените земи?“ Но тогава защо изобщо го затвориха?

„Едва ли са се отказали напълно“. Накрая все пак щяха да се опитат. И щом опитат и не успеят да разчетат съзнанието му, те ще разберат, че са пожертвали приятелските отношения с Обединените земи за нищо. И когато се освободят от ограниченията на дипломатическите отношения, нищо нямаше да им попречи да го измъчват; но тогава отново щяха да се изправят пред същия проблем — нямаше как да знаят дали им казва истината.

Вероятно можеха да проверят истинността на думите му по друг начин. Сигурно се надяваха, че хвърлянето му в затвора, неудобството и страхът ще го накарат да им позволи да разчетат съзнанието му.

За миг дори му се прииска да приключат веднъж завинаги с това. Изкуши се да се подложи доброволно на разчитане на съзнанието, за да ускори нещата. Но после се замисли върху поредицата от абсурдни лъжи, които би могъл да каже на разпитващия го сачаканец. Щеше да е забавно, поне известно време. „Но не още — каза си той. — Днес е едва вторият ден. Можеш да издържиш много повече от това“.

Другият сачаканец се появи на вратата, носейки купа. Седящият на стола ашаки го погледна, усмихна се и отново се обърна към Лоркин.

— Кажи ни нещо за Изменниците — нещо съвсем дребно — и ще ти дадем нещо за ядене.

Вкусната миризма достигна до обонянието на Лоркин. Стомахът му се сви и изкурка от глад. Сутринта му бяха дали вода, която той бе изпил пестеливо, но откакто го бяха затворили, не беше получавал никаква храна. Устоя на поривите да използва лечителската магия, за да притъпи нарастващия глад, защото не искаше да използва енергията; която бе получил от Тивара. Тя не можеше да бъде възстановена, а сигурно щеше да му потрябва.

Миризмата

на храна беше толкова силна, че му се зави свят. Замисли се за лъжите, които смяташе да им каже, и в него се надигна силен импулс да говори. Оусън му беше казал да разкрие колкото се може по-късно, че съзнанието му не може да бъде разчетено. А това можеше да бъде постигнато, ако подведе сачаканците.

„Това е абсурдно — помисли си той. — Може да ги объркам за известно време, но колкото повече изпробвам търпението им, толкова по-бързо ще се откажат да ме убеждават да говоря. Тивара ще очаква от мен да проявя повече воля“.

Но тя очакваше от него да използва енергията, която му беше дала, за да се защити. Това нямаше да му помогне да се измъкне от затвора или да попречи на ашаките да го измъкват, но поне щеше да издържи на непреките ашаки върху решимостта му да мълчи.

Лоркин затвори очи, извлече малко магия и я пусна по тялото си, за да притъпи глада и да премахне световъртежа.

Когато отвори очи видя, че сачаканецът го наблюдава. Мъжът го изгледа замислено, после кимна на помощника си. И двамата започнаха да се хранят с огромна наслада.

Глава 5

Размисли и тайни

Прислужникът, който бе отворил след почукването на Сония, й каза, че лорд Регин има среща с Черния магьосник Калън. Тя го помоли да й съобщи за завръщането му, след което се върна в стаята си, за да си направи чаша рака.

Чакането бе мъчително.

„Това е абсурдно. Аз го избрах за мой помощник. И преди съм работила с него“. Но откакто се бе съгласил да пътува заедно с нея до Сачака, тя започна да се притеснява дали не е прибързала с избора си. Той притежаваше подходящите качества за поста — беше интелигентен, силен магьосник, добре обучен воин, вещ в политическите лавирания и изключително верен на Гилдията и Киралия.

„Но дали ще се разбираме?“

Докато й помагаше при търсенето на Лорандра, между тях всичко беше наред. С него се работеше забележително лесно. Но сега щяха да бъдат заедно денонощно, седмица след седмица, без да си почиват един от друг.

„Всъщност това не е съвсем вярно. Щом стигнем до Дома на Гилдията в Арвис, ще можем да разговаряме с още двама магьосници, както и с посланика на Елийн“.

Междувременно щеше да се наложи да се примирят с компанията си. Макар вече да не изпитваше недоверие към Регин, както бе в началото на преследването на Лорандра, тя не можеше да забрави болката и унижението, на които я бе подлагал като ученичка.

„Но това е в миналото. През последните двайсет години той винаги е проявявал уважение и подкрепа. Дори ми се извини по време на ичанското нашествие. Толкова ли съм неспособна да приема извинението му? Глупаво е от моя страна да продължа да тая омраза“.

Почукването по входната врата я накара да подскочи, макар да го очакваше. Тя остави чашата си, изправи се, отиде до вратата и я отвори с магия. Прислужникът на Регин се поклони.

— Лорд Регин си е у дома и очаква посещението ви.