Кралицата на изменниците
Шрифт:
Тя излезе през вратата в другия край на Голямата зала, сви по коридора вдясно и се спря пред първата врата. Почука веднъж, вратата се отвори навътре и тя влезе в кабинета на Оусън.
Разпоредителят седеше на бюрото си, с лице към двама магьосници, които се обърнаха към нея. Върховният повелител Волкан наклони учтиво глава и промърмори името й; същото направи и Оусън. Тя постепенно се досети кой е третият магьосник.
— Кралски съветник Гларин — каза тя и му кимна, преди да се обърне към останалите. — Върховни повелителю. Разпоредителю.
Тя знаеше, че
— Моля, седнете — каза Оусън. Той махна с ръка към три стола, които се плъзнаха към бюрото му и се подредиха в полукръг. Всички седнаха. Оусън облегна лакти на бюрото. — Събрали сме се, за да обсъдим как Черната магьосница Сония да преговаря за освобождаването на сина си. Първо имам новини от посланик Денил.
Сърцето на Сония подскочи.
— Ашаки Ачати, представителят на краля, с когото посланик Денил е установил приятелски отношения, е посетил снощи Дома на Гилдията — продължи Оусън. — Той е изразил желанието на краля, Денил да убеди Лоркин да отговори на въпросите за Изменниците. Денил, разбира се, е повторил, че не е в позицията да дава заповеди на Лоркин. Ашаки Ачати не е казал какво ще се случи на Лоркин, ако не говори, но е дал ясно да се разбере, че Сачака не изпитва необходимост от установяването на приятелски отношения с Обединените земи. Денил ме увери, че това не е било заплаха, а просто установяване на фактите. Те нямат нужда да търгуват с нас и не ни смятат за заплаха.
— Това блъф ли е? — попита Болкан.
— Може би — отвърна Гларин. — Но е твърде близо до истината. Не бих искал да го подлагам на проверка. Сачака няма нужда от нас, както и ние нямаме нужда от нея, но и двете държави ще изпуснат доста доходоносни възможности, ако бъдат наложени строги търговски ограничения.
— Значи трябва само да им намекна за богатствата, които ще пропуснат? — попита Сония.
Гларин сви замислено устни.
— Няма да е зле да посочите, че Обединените земи предпочитат да търгуват със Сачака, а не с бунтовниците. Това може да ги успокои — че не планираме да се съюзим с враговете им.
— Естествено, няма да споменавате, че ние искаме да сключим търговско споразумение с Изменниците — додаде Болкан и се изкиска.
— Разбира се — усмихна се Сония. — Но трябва ли да намекна, че това е напълно възможно, ако Сачака се окаже неотзивчива… и може би ненадеждна, когато стане въпрос за спазването на споразумения, засягащи безопасността на гийлдийските магьосници?
— Не — отвърна Гларин. — Те няма да приемат добре подобна заплаха. Аз… — Той се поколеба и очите му се зареяха в далечината.
— Кралят пита дали можем да се свържем с Изменниците — ако успеят да ни помогнат по някакъв начин. Все пак едва ли затварянето на Лоркин е влизало в плановете им.
Кралят на Киралия и Гларин сигурно
— Можем да опитаме — отвърна Болкан. — Помощничката на Денил, лейди Мерия, е намерила начин да изпраща послания на Изменниците.
— Няма да можем да получим отговор, преди Сония да замине — обади се Оусън. Той погледна към Болкан. — Тя ще трябва да остави свой кръвен пръстен тук. Трябва ли да вземе със себе си кръвен пръстен на някой от нас?
— Който й даде пръстен, рискува да зърне тайните на черната магия в съзнанието й.
— Не и ако носи пръстена на Наки — възрази Оусън.
Сония кимна. Пръстенът, който бившата приятелка на Лилия бе използвала, за да попречи на разчитането на съзнанието й, можеше да защити приносителя си от достъп чрез кръвен пръстен.
Болкан кимна.
— Ще свърши работа, щом Сония ще може да се свързва с нас всеки път, когато намери за добре — но Денил вече има твой пръстен. Няма ли да е по-добре, ако тя получи пръстен от мен?
— Ако сачаканците ги хванат, могат да тормозят и двама ни. — Оусън поклати глава. — Трябва да вземе мой пръстен.
Сония скри забавлението си при избора му на думи. Ако някой вземеше пръстена на Оусън, зложелателните неща, които можеха да му причинят чрез него, нямаше просто да го тормозят. После изведнъж стана сериозна. „Същото могат да причинят и на мен, ако се сдобият с пръстена, който дадох на Лоркин. — За щастие Оусън беше казал на Лоркин да не го взима на срещата със сачаканския крал. — Ако го бяха взели, трябваше само да измъчват Лоркин, докато аз…“
— Кога тръгвам? — попита Сония, насочвайки мислите си към нещо не чак толкова плашещо.
— Утре вечер — каза Оусън. — Ще свикаме Съвета утре и ще наберем доброволци, които да ви влеят от силата си. Решихме да разгласим, че Лоркин е бил затворен от сачаканския крал и че изпращаме вас, за да преговаряте за освобождаването му.
— Амакира ни даде идеалното извинение да ви изпратим в Сачака — каза Гларин. — Опитайте да се срещнете и с Изменниците, макар най-добре да го направите след като Лоркин бъде освободен — още по-добре, ако си е вече у дома — в случай, че срещата бъде разкрита. — Той се намръщи и извърна поглед, но после се усмихна. — Кралят пита как върви обучението на Лилия във Воинските умения.
Болкан се намръщи.
— Лилия не е роден воин. Рефлексите й са добри и защитата й е силна, но тя не показва никаква инициатива по време на бой.
— Аха — рече Сония и се усмихна. — Познат проблем.
Гларин я погледна и повдигна вежди.
— Аз бях почти същата — обясни тя. — Само ако лорд Ийкмо не бе убит по време на ичанското нашествие. Той беше много добър в обучението на несклонните на бой ученици.
— Лейди Рол Лей изучаваше методите на Ийкмо — каза Болкан със замислено изражение. — Тя води повечето занятия, които се посещават от всички ученици, така че сигурно познава силата и слабостите на Лилия.