Кралицата на изменниците
Шрифт:
— Виждал си се със Сония през последните двайсет години? — попита тя Сери.
Той сви рамене.
— Разбира се. Нима смяташ, че някакво си правило за общуването с престъпници може да я възпре да разговаря със старите си приятели?
— Не, не мога да си представя нещо такова да възпре който и да е от двама ви. Чудя се какво ли щяха да кажат хората, ако знаеха. Сигурна съм, че е щяло да избухне скандал. — Лилия се усмихна и седна до Аний. — И сигурно най-накрая ще разберат защо Сония така и не се е омъжила.
Сери
— Чакай, чакай. Не съм… посещавах я по съвсем различни причини.
Гол се разсмя.
— Думите ти прозвучаха по съвсем различен начин. За миг дори аз реших, че през цялото това време си успявал да скриеш това от мен.
Аний се закани с пръст на Лилия.
— През по-голямата част от миналите двайсет години баща ми беше щастливо женен — рече тя с достойнство. След това се намръщи. — Добре де, поне по време на втория си брак — но преди това беше женен за майка ми, въпреки че бракът им трудно можеше да се нарече щастлив.
— Съжалявам. Нямах предвид, че й е бил неверен — извини се Лилия.
Гол се изкиска многозначително.
Сери реши, че е време да сменят темата.
— Чудех се какви да са следващите ни действия — каза той. Погледите на всички веднага се насочиха към него. Аний изглеждаше изпълнена с нетърпение, Лилия — с облекчение, а Гол присви очи, готов да открие пропуските във всеки план, който бе измислил Сери.
— Веднага, щом спрях да се тюхкам, че сме затворени тук, започнах да обмислям как да превърнем това в наше предимство.
На лицето на Лилия се изписа безпокойство.
— Тук сме в безопасност — не защото Скелин няма да се сети, че сме потърсили защитата на Гилдията, а защото няма да се осмели да слезе тук долу — продължи той. — Ще предположи, че сме в някоя от сградите на Гилдията, под защитата на магьосниците. Ако разбере, че се крием в тунелите и че магьосниците не знаят за нашето присъствие, той ще се промъкне тук и ще ни убие — и ще се чувства ужасно доволен, че го е направил, без Гилдията да забележи.
— Но Гилдията ще забележи — посочи Аний. — Лилия знае, че сме тук и ще го спре, а ако не може, ще повика помощ.
— Да, но Скелин не знае това — напомни й Сери.
Гол изръмжа ниско.
— Не — рече той.
Сери се обърна към приятеля си, развеселен от едносричното му неодобрение.
— Защо не?
— Това е последното ни сигурно убежище — каза Гол. — Не можем да рискуваме да го изгубим.
— Имаме още едно сигурно убежище. — Сери посочи с пръст нагоре. — Защитата, която според Скелин сме си осигурили. — Той разпери ръце. — Това тук е последният ни и единствен шанс да го вкараме в капана.
— Капан, който ако щракне напразно, ще доведе до смъртта ти — каза Гол.
— Лилия ще го защитава — каза Аний. Очите й блестяха при мисълта, че най-после ще започнат да правят нещо.
Лилия
— И Калън. Смяташ да кажеш на Калън, нали?
— Да — отвърна Сери. — Не мога да накарам Лилия да се заеме едновременно с магическата защита и с изправянето срещу двама магьосници-отстъпници, ако Скелин реши да доведе и майка си.
Аний нетърпеливо потри ръце.
— И какво ще използваме като примамка?
Гол изсумтя.
— Очевидно е. Баща ти възнамерява да примами Скелин с нещо, което той иска повече от всичко.
Лицето на Лилия пребледня.
— Черна магия?
— Не — отвърна Гол. — Скелин иска да е сигурен, че контролира целия подземен свят. Ако разбере, че Сери е жив, той ще знае, че винаги ще съществува опасността Сери да се опита да възстанови позициите си — с помощта на Гилдията. Ще бъде готов да рискува много, за да го убие.
Нетърпеливата усмивка на Аний се стопи. Тя се вгледа в лицето на Сери, сякаш търсеше знак, че той се шегува. Но когато баща й кимна, жената се намръщи и скръсти ръце.
— Гол е прав. Рискът е твърде голям.
— А какво друго предлагаш? Какво друго би могло да го изкуши, че да се приближи толкова близо до Гилдията?
Аний погледна към Лилия.
— Черната магия…
— Той няма да се престраши да я залови. Може да се окаже няколко пъти по-силна от него. Всъщност, за да се изпълни този план, трябва да е очевидно, че Лилия не е тук. Той може да повярва, че Гилдията не знае за мен, но няма да е лесно да го убедим, че тя не знае. Трябва да я видят на някое друго място, преди той да дойде да ме търси.
— Но ти имаш нужда от магьосник, който да бъде тук — посочи Лилия. — Или няма да успееш да му попречиш да ви избие всичките.
Сери кимна.
— Да. Калън. Кажи му, че имаме план как да вкараме Скелин в капан и го питай как да се свържем с него, когато сме готови. Разбира се, няма да му казваш къде ще бъде заложен капанът. Имам чувството, че за него е по-важно да държи хората по-далеч от тези проходи, отколкото да залови Скелин.
Лилия кимна. Аний поклащаше глава.
— Не ми харесва — каза тя.
Сери скръсти ръце.
— Защо?
— Аз… — Тя извърна глава и се намръщи. После стана внезапно, грабна един фенер и излезе от стаята.
Мълчанието продължи няколко секунди. Лилия погледна към Сери и Гол, след което стана и излезе след нея.
Сери гледаше към вратата. Сърцето му се свиваше едновременно от болка и от удоволствие. Не искаше да рискува живота на никого. И най-вече своя. Но не можеха да останат вечно тук.
Той си спомни гневната, непокорна млада жена, с която се опитваше да поддържа връзка, след като се раздели с майка й. Аний го мразеше — или поне се държеше така, сякаш го мрази. Радваше се, че беше успял да я спечели на своя страна. И трябваше да заплати това с цената на безопасността й.