Кралицата на изменниците

Канаван Труди

Лилия го погледна, после се взря по-внимателно в ръцете му, забелязвайки с какво се занимава. Повдигна изненадано вежди, но не направи никакъв коментар за шиваческите му умения.

— Хората на Скелин са започнали да поемат твоите… — Тя махна с ръка. — Каквото там се занимаваш.

— Да дават пари назаем, да защитават хората, да представляват разни хора, да продават… — започна Сери.

— Не ми казвай — прекъсна го Лилия. — Както казва Сония, по-добре ще е да не знам, за да не ме обвинят, че участвам в нещо.

— Мислех,

че правя добре, като се опитвам да изкарам всичко законно. — Сери погледна към Аний, която завъртя очи.

— Някой от хората на Скелин смята ли Сери за мъртъв? — попита Гол.

Лилия сви рамене.

— Калън не ми даде чак такива подробности. Той не иска да знае дали Сери възнамерява да си върне… работата.

— Кажи му, че няма да мога, докато не се отърве от Скелин. Той постигнал ли е някакъв напредък?

Младата жена поклати глава.

— Не ми каза нищо. Според мен той се е надявал да му помагаш така, както си помагал на Сония.

Сери въздъхна и извърна поглед.

— По-добре му разясни, че засега не мога да помагам на никого.

Ани възрази със сумтене.

— Помагаш на нас.

Сери я погледна невярващо.

— Ако не бях аз, ти нямаше да си принудена да стоиш под земята. Тук долу само създавам проблеми на Лилия.

Девойката се намръщи.

— Не си проблем. Поне не си голям. — Аний постави ръка на рамото й.

Той се намръщи.

— Единственото, което мога да направя, е да създавам досадна тревога на Скелин. Хората могат да твърдят, че съм мъртъв, но той няма да е напълно сигурен, докато не види трупа ми. Трябва да смята, че съм жив и непрекъснато да очаква нещо.

„Той ще се движи предпазливо из територията ми и ще разпитва всички, които биха могли да знаят къде съм. — Сърцето на Сери се сви болезнено от чувството за вина. — Моите хора ще искат да вярват, че съм мъртъв, защото ако съм жив и не се боря срещу Скелин, ще изглежда, че съм ги изоставил. Ако разберат, че се крия под Гилдията, ще решат, че живея в лукс при моите приятели-магьосници, а не така.

Само да имаше и някаква друга полза от криенето му под Гилдията, освен просто оцеляването им.

Ние сме изолирани от останалата част на града. Магьосниците не са далеч и един от тях — Лилия — може да ни помага. Малцина биха се осмелили да слязат тук. — Сери се намръщи. — Дали Скелин би се осмелил?“.

Може би, ако имаше добра причина.

„Ако дойде тук, ще бъде много предпазлив. Ще изпрати разузнавачи, за да се убедят, че е безопасно. След това трябва да има добра причина да слезе сам, вместо да изпрати някой друг. Независимо как е научил за съществуването на тези тунели и как ще се добере до тях, той е длъжен да подозира, че информацията, която е попаднала в ръцете му, е част от някакъв капан.

Поне аз бих го заподозрял“.

Но тук нямаше нищо, което Скелин да желае отчаяно, така че може би нямаше да рискува. Сери трябваше да измисли достатъчно

интересна уловка, която да го примами в капана. И този път трябваше да е нещо далеч по-изкушаващо от няколко магьоснически книги.

Глава 9

Приятели и врагове

Лоркин се събуди внезапно. Погледна към тавана, озадачен от непознатите голи каменни стени. Миг по-късно си спомни къде се намираше и защо.

И че не беше сам в килията.

Той се обърна и видя младата жена, която лежеше на пода до вратата на килията. Кожата и дрипите, които бяха останали от облеклото й, бяха окървавени. Тя гледаше към сачаканеца, който стоеше до решетките.

Докато Лоркин се изправяше бавно, мъжът се наведе, хвана я за ръката и я дръпна нагоре. Тя простена дрезгаво и залитна, сякаш краката й не я държаха, но мъжът се изсмя.

— И идиот няма да заблудиш — каза той. После прокара свободната си ръка по голата й кожа чак до рамото, зарови пръсти в косата й, погледна към Лоркин и се ухили.

— Добре си я изцелил. Предвид колко неща й бяха счупени, сигурно си се изтощил.

Лоркин срещна погледа му и сви рамене.

— Не съвсем.

Сачаканецът се засмя.

— Ще видим. — Той погледна към робинята. — Върви или ще те влача.

Тя се отказа да се преструва на ранена. Стъпи здраво на крака, изправи се и огледа тялото си, но изненадта й, че е здрава, се изпари в мига, когато злобният ашаки я дръпна към вратата.

— Ела с мен, киралиецо — каза той. — Трябва да обсъдим някои неща.

Лоркин се замисли дали да не откаже да напусне килията, но не виждаше какво ще спечели от това. Само щеше да накара сачаканеца да използва магия, за да го изкара навън, но изразходената енергия щеше лесно да бъде наваксана от някой роб. Той не се и съмняваше, че сачаканецът ще започне да измъчва момичето още тук. Без да каже нищо, той излезе от килията и тръгна след мъжа. Какво винаги, помощникът ги последва отзад.

Робинята вървеше с увиснали рамене. Лоркин не можеше да прогони от главата си образите и звуците от предишния ден. Сачаканецът я беше измъчвал бавно и брутално, причинявайки й колкото се може повече болка и наранявания, без да я убива.

Лоркин впрегна цялата си решителност, за да не се обади. Не спираше да обмисля различни начини да спре случващото се, дори само за известно време, но нито един от тях нямаше да свърши работа. Ала идеите не спираха да се въртят из главата му. Да излъже сачаканеца. Да му каже различни неща за Изменниците, които бяха истина, но нямаха никакво значение. Дори да предложи собствения си живот в замяна на нейния.

Накрая успя да се откъсне от случващото се. Отказа се да търси начини да помогне на жената или на себе си. По-късно потръпваше при мисълта за онова, което бе направил, и се притесняваше, че накрая ще се откаже да пази тайните на Изменниците.