Краят на империята
Шрифт:
— Така е — кимна Ото. — А сега е време да се покажеш. Ти не си мъртъв. Време е да събереш всички сили под знамената си и да удариш отново.
Алекс и Синд закимаха. Алекс понечи да каже нещо, но отстъпи думата на Синд.
— Ако отново съберем разпилените флотове — тези, които не са били разрушени от имперските сили и са отлетели към непознати части на вселената, — кой може да ни гарантира, че няма да стигнем дотам, където бяхме? Да се изправим пред нов Аскалъм, където всички умират и никой не побеждава? Така са воювали моите
— Момата го каза по-добре от мен — кимна Килгър.
Докато ги слушаше, Стен неволно си припомни думите на първия му сержант, ветеран от множество битки на име Ланцота. Кратката му реч, когато новобранците се бяха строили за встъпителния си ден за обучение.
„Някои генерали обичат да разправят, че работата на войника не е да се бие, а да умира. Ако някой от вас, нещастни мекотели, доживее последния си ден на обучение и иде на фронта, ще очаквам от него да помага на войниците от другата страна да умират… Ние тук създаваме убийци, а не загубеняци.“
— Рюкор — произнесе Стен. — Логическа проверка.
Психологът махна с перка от ваната си. Тя скърбеше за манабийците, особено за сър Еку, повече, отколкото всеки от тях. За всички тези години, мислеше си с гняв, когато трябваше да служа на Императора и да му върша мръсната работа, мислех, че съм се научила да понасям загубата. А ето че сега не мога да се справя.
Учи се от това, Рюкор. Запомни, че макар всичко на този свят да подлежи на логическа преценка, това не намалява болката. И когато следващият ти пациент не може да се успокои от безпогрешната ти логика, не го мисли за дебелокож и безчувствен.
— Давай, Стен — рече тя и опита да се съсредоточи.
— Ако внезапно възкръсна, предполагам, че ще мога да събера доста съюзници — както стари, така и нови — под мое командване. Игнорирай това. Ако остана мъртъв, Императорът ще усили ли преследването на моите бивши другари — ще загинат ли повече същества, отколкото ако се подам изпод надгробната плоча?
Рюкор се замисли.
— Не — рече тя накрая. — Логиката ти е приемлива. Преследването… това безсмислено отмъщение, което Императорът практикува в момента… е ужасно. Но откритата война убива много повече, включително и невинни.
— Така и си мислех — кимна Стен. — Добре, войници. Ето какъв е планът. Вече опитахме открита фронтална атака и тя не се получи много добре. Може би грешката е моя — не съм от онзи тип бойци, които обичат обедното слънце. Отблясъците в ризницата са трън в задника и нищо повече. Този път ще го направим както трябва. На тъмно, в мъглата, иззад тънкото острие. И мисля, че ще е най-добре да си остана мъртъв. Край на сраженията. Да се съсредоточим върху Императора. Този път или ще го пленим, или ще го убием.
Огледа се, Рюкор мълчеше. Ото се намръщи и бавно кимна. Синд и Алекс последваха примера му, както и капитан Фрестън.
— Радвам се да го чуя, момко. Да живей „Богомолка“ и прочее — заяви Алекс. — Туй съвсем съвпада с моите планове. Ще поискам разрешение да пробвам нещо соло. Искам да спипам Пойндекс.
Алекс обясни подробно. Беше се заел с анализа на новите чистки. Някои от жертвите бяха обществени или тайни съюзници на Стен. Други очевидно бяха обидили Вечния император. Но имаше и такива, чиято смърт, или затваряне, не подлежаха на очевидни обяснения.
— Опитах да направя сравнение с познатите от историята тирани — продължи Алекс. — Но компютърът непрестанно се запъваше и искаше да започна отначало.
И той опитал отново. Този път отговорът бил Пойндекс. Килгър знаеше, че на този човек му сече пипето. В началото просто реши, че Пойндекс добавя имена към списъка за чистки, за да се разправи с личните си врагове. Но Пойндекс беше далеч по-умен, а и за него, като шеф на тайната полиция, не би било трудно да се отърве от всекиго. Императорът му бе предоставил доста голяма власт — и правото да убива, когото реши.
Евентуалното обяснение беше по-просто. Алекс смяташе, че Пойндекс се опитва да си изработи положението на незаменим човек, но като внимава да не внуши по какъвто и да било начин на Императора, че възнамерява да му вземе мястото.
Алекс бе научил, че гурките са освободени от служба. В началото реши, че причината за това са гурките, постъпили на служба при Стен, преди още да бъде обявено въстанието. После обаче осъзна, че по-вероятно целта е била да бъдат заменени от творението на Пойндекс, Вътрешна сигурност. По същата причина ВС сега действаха на мястото на секция „Богомолка“ и Меркурий.
В края на краищата Алекс се убеди, че маневрите на Пойндекс са далеч по-сложни. Той очевидно се опитваше да се превърне в единствения посредник между Императора и всички останали — офицери, военни, парламента, хората.
— Разбира се, човекът просто не знае с кого си има работа — заяви Алекс. — Преди да се е усетил, главата му ще се изтъркаля от раменете. Припомнете си други подобни герои от историята. Бисмарк. Йезов. Химлер. Кисинджър. Джонс. Единственият, на когото ще сваля шапка, е Ришельо. Но Пойндекс е далеч от Ришельо.
Но засега Пойндекс действаше доста ефективно в опитите си да изолира Императора. След случая с управлението на Меркюри по време на Междуцарствието Алекс и Стен не се съмняваха, че Пойндекс е от хората, готови да се обърнат на сто и осемдесет градуса само за да оцелеят или да постигнат целите си.
Стен погледна замислено своя приятел и попита:
— Как смяташ да се добереш до него? Доколкото знам, копелдакът почти не си подава носа от Аръндел, освен когато трябва да пътува с Императора.