Краят на империята

Кол Алън

Ухили се на отражението си.

— Вечният император.

Книга четвърта

Царят в опасност

29.

В началото образът бе размазан. После се подобри — веднага щом далекомерът се самонастрои.

Долу имаше планинска поляна, заобиколена от верига хълмове. Склоновете на хълмовете бяха нашарени от пещери. Поправка, обади се гласът в съзнанието на Стен.

Това е град. Поляната е изкуствена. Също и хълмовете. Пещерите са входове, водещи към огромни подземия.

Близо до края на поляната имаше руини на невисока постройка, рухнала под тежестта на падналия върху нея имперски кръстосвач.

Пред сградата имаше платформа.

Поправка. Ешафод.

На ешафода стоеше мъж с черна пелерина и качулка. В ръката си държеше пистолет.

Пред него имаше двама имперски войници с бойни униформи. Притискаха помежду си едро същество със златиста козина.

И други подобни същества бяха пръснати из поляната. Между тях и ешафода имаше още имперски войници с униформи на Императорската гвардия. Оръжията им бяха насочени към тълпата.

Равномерен тътен на барабани.

Пронизителни подсвирквания.

— Момъкът, дето е на път да увисне на бесилката, е сър Танджъри — обясни гласът на Алекс. — Туй място кал’гатейците наричат Дом за сбирки. Нещо като еквивалент на парламента. Или поне беше.

Откъм кръстосвача долетя усилен от високоговорители глас.

— Няма да разбереш думите, но сега съобщават на кал’гатейците, че туй е наказанието за държавна измяна и че ще има още таквиз наказания.

Тътнещият глас замлъкна. Извърнаха Танджъри към тълпата и изведнъж екзекуторът натисна спусъка. Черепът на Танджъри избухна и той рухна на ешафода.

Войниците смъкнаха трупа от платформата.

— Ей сега ще стане интересно — продължи гласът на Килгър.

Нови подсвирквания, още по-силни и високи.

— Момъкът, дето е понесъл записващото устройство, се приближава.

Размазано движение. Някой тича. Бяга право през тълпата. Шум от изстрели. Писъци. Човешки викове. Танджъри, с окървавена отпред козина, размахва имперски уилигън.

Смяна на перспективата. Долу нещо помръдва. Нещо меко. Тяло. Разкъсан на парчета имперски войник.

Драконов рев.

Чернота.

— От кръстосвача откриха огън с верижно оръдие.

Образ. Небе. Точка… предмет… спускащо се стремглаво тяло… ЗАГЛУШАВАНЕ НА ЗВУКА… сътресение… чернота.

— Изглежда — продължи Килгър, — някой от кал’гатейците се е спуснал с нещо кат’ фърчило и щитът на кръстосвача не го е засякъл. И кал’гатеецът е разменил живота си за кръстосвача. Надявам се момъкът да е бил прав.

Нов образ. Имперският кръстосвач е обхванат в пламъци, бликащи от огромен отвор точно до мостика.

Размазано движение. Бягащи хора. Нови изстрели. После небето и Стен изпъшка от болка. Чернота.

Той можеше да вижда. Някой друг можеше да вижда.

Сега вече беше много далече от Дома за

сбирки. Сградата под него. Кръстосвачът бе обгърнат от огнени езици, а площадът изглеждаше опразнен. Над мястото на инцидента висяха ято имперски разрушители. Изведнъж един от разрушителите се превърна в ослепителна бяла топка и образът отново потъмня.

Стен изхлузи шлема от главата си.

— Какво е станало с първия кал’гатеец? Онзи, който е започнал записа?

— Виж, туй не знам. Сигур са го утрепали. Инак защо друг ще вземе камерата? Но по наши сведения кръстосвачът е бил „Одеса“ и имперските войници са изгубили два батальона тъдява. Човекът, дет’ донесе записа, обясни, че близо десет хиляди кал’гатейци също са напуснали този свят. Излишно е да добавям, че имперската пресслужба не е казала и думичка за туй.

— Значи на това му викат барабанният патрул — обади се Синд. — Убийци в гвардейски униформи, които сплашват цивилното население.

— Гвардейците може и да са лоши — изръмжа Ото, — но те изпълняват заповеди. Императорът е този, който раздава подобно правосъдие.

Стен се надигна, доближи екрана и спря замислено. „Виктори“ и ескортиращите го кораби бяха увиснали в открития космос, далеч отвъд всякакви човешки убежища.

— Значи аз съм мъртъв — рече той, давайки гласност на мислите си, — но въстанието продължава.

— Като летен огън в ледена пустиня, който не е бил изгасен и може всеки миг отново да се разпали — потвърди Ото. — Угасва тук, за да се появи другаде.

— А кал’гатейците не се предават — обади се Алекс. — Както и загиновите. Скоро императорът ще трябва и на тях да прати войска. И докат’ едни са съгласни на мир, други не щат да слязат от барикадите по цял ред причини. Тъй че, момко, императорът си има доста сериозни проблеми.

Така беше наистина. Императорът беше убил своя враг Стен, но на цена, далеч по-голяма от очакваната. Изтребването на миролюбивите манабийци, раса уважавана като истински пример за подражание, бе пратило вълни на ярост из цивилизованата част на галактиката.

Никой не бе повярвал на пропагандните твърдения, че всъщност Стен е устроил клопка на Вечния император, който едва успял да избяга, след като е победил в двубой водача на бунтовниците.

Стен беше мъртъв, Императорът — жив, но изглежда това все още не му бе осигурило победата.

За все повече същества бе ясно, че предложението на Императора за мир е било поредната клопка.

Въстанието се развихряше, утихваше и отново избухваше. Принуждавайки имперските сили да се разпръскват на все по-голяма територия.

Стен нямаше време да скърби за манабийците, нито да се ядосва на себе си, задето не бе позволил да се състои онази последна битка. Не можеше. Той бе станал жертва на предателство. Но какво от това? Войната едва започваше.

Не си даде сметка, че разсъждава на глас, докато не чу одобрителното сумтене на Ото. Обърна се към него.