Краят на империята
Шрифт:
— Ще се опитаме да се възползваме от мащабите на империята му — рече Стен. — И да го държим в позиция да реагира на събитията колкото се може по-дълго. — Той затрополи с пръсти по масата. — Ако успеем да привлечем силите му другаде… после… съвсем теоретично… преимуществото му няма да е от значение. Ще потърсим пролука — дори съвсем малка, дявол го взел, — за да ударим през нея. Не е необходимо да се справяме с всички, достатъчно е само да катурнем царя.
— Ако въобще това е възможно — възрази сър Еку, — защото все още сме
— Тайният съвет изгуби шест години, за да търси решение за нея — съгласи се Рюкор. — И нямаше никакъв напредък.
— Мислил съм за това и преди. — Стен си припомни среднощния разговор със Синд, когато за пръв път заподозряха, че Императорът е побъркан. — Не съм сигурен, че това е чак толкова ужасна възможност. Да се живее без АМ2, имам предвид. Вярно е, че когато запасите ни свършиха — по времето на Тайния съвет, — нещата бяха доста зле. Но много същества се научиха да се оправят сами.
— Това ще е краят на междузвездните пътешествия — рече сър Еку. — Което означава, че скоро след това отново ще си станем чужди.
Стен сви рамене.
— Може пък да ни е от полза. Да започнем всичко отначало, а и може някой да открие начин да синтезира АМ2. — Той напълни чашата си със стрег. — Разбира се, ще е по-лесно, ако го заловя жив. Пия за успеха и прочее. За да измъкнем от него тайната на АМ2.
Рюкор намести едрото си тяло.
— Един сериозен проблем… който ще добавя към останалите. Ами ако грешим за безсмъртието? Ако последва поредният голям взрив. Предполагам, че би могъл да го имаш предвид и да се отдръпнеш на известно разстояние. Но тогава той ще изчезне, за да се върне отново след няколко години.
— Все още смятам, че това е трик — възрази Стен. — А може би го прави с огледала. Каквото и да е. Ако успея да му измъкна този двубой — и да закова царския му задник за дъската, — обещавам ви, че какъвто и номер да е подготвил, няма да извърна глава.
— Не виждам друг начин — съгласи се сър Еку. — Говорейки от името на манабийците — а аз имам това право, — ти предлагам нашата пълна подкрепа.
— И тя наистина ще ми е нужна — отвърна Стен. — Ще съм ви благодарен, ако положите необходимите дипломатически основи. Несъмнено в обстоятелства на пълна секретност.
— В интерес на истината — заяви сър Еку, — вече говорих тук-там по въпроса. Имаме доста естествени съюзници… от онези, който се появяват с успеха. Атаката ти върху телекомуникационната станция беше добро начало. Още по-добър знак е фактът, че продължаваш да избягваш сатрапите на Императора.
— Ще се старая да го правя и занапред — заяви суховато Стен.
— Ами аз? — намеси се Рюкор. — С какво мога да помогна в този величав кръстоносен поход? — Тя се оригна шумно. — Ама че интересна смес. Сър Еку, ще се наложи да те помоля за рецептата.
Стен се надигна.
— Рюкор, моя нежна утеха, ти идваш с мен. Ще се опитаме да се възползваме
— Ах! Ха! Най-сетне ще участвам. На оръжие! На оръжие!
Докато изтикат ваната на борда на „Виктори“, новата галантна помощница на Стен вече похъркваше щастливо.
10.
— Изглежда попаднахме в клопка — отбеляза Стен.
Синд изсумтя, като все още се стараеше да прикрие дъха си.
— Това летателен съд ли беше?
— Не мисля. В противен случай щях да го засека на визьора.
— Всъщност няма значение. Освен че ще трябва да се върнем назад по следите.
Той се измъкна от тежката раница и едва не се хлъзна надолу по стръмния заледен хълм. Назад по следите? Той се огледа.
Далече в ниското едва се различаваха двойните следи от техните ски, водещи нагоре из това немощно подобие на планина, на което бяха спрели. Преди около два километра склонът бе станал твърде стръмен и се наложи да пристегнат ските за раниците и да си поставят котки. Километър по-късно, при увеличаващ се наклон, двамата се завързаха с въже.
Два километра… още един… разстояния, измервани с флотски представи, по въздуха. В действителност бяха свалили ските малко след зазоряване, а ето че денят наближаваше своя край. И по-добре час по-скоро да решат какво да предприемат — Стен не искаше да прекара нощта в спален чувал върху стръмен хълм без нищо, за което да го завърже.
Ако не за друго, поне заради идеите му относно добродетелността на Синд…
Бе пристигнал в избраната от него база за операциите — родният свят на борите във Вълчия звезден куп, — без да срещне никакви имперски бойни кораби. Сега смяташе да подготви своята кампания и да тръгне на война.
Все още очакваше да получи разрешение за използването на техния свят от Борския съвет. Но поне бе посрещнат с овации, покани за пиянски гуляи и доброволци, готови да се присъединят към него и да убиват някого — когото и да било.
Но беше необходимо време, за да се съберат борските старейшини, и още повече, за да вземат решение. Вероятно наследство от далечното им, сковано от студ и лишено от забавления минало.
Самата Рюкор се нуждаеше от известно време и усамотение, за да помисли върху това, което може да се направи срещу Империята от нейна гледна точка.
Нямаше и следа от потенциалните съюзници на Стен — нито гаранции, че ще се появят. Засега контрабандистите вероятно осъзнаваха, че един съюз с него може да им осигури по-скоро гибел, отколкото свобода.
А войниците на Стен — от неговите помощници от посолството до борите и гурките — бяха изтощени от дългите безсънни часове. Не бяха отдъхвали от времето, когато пристигнаха на Алтай. Дори гурките бяха изнурени и жадни за кръв.
Уморените същества допускат грешки, а Стен не можеше да си позволи такива.