Краят на империята
Шрифт:
Пойндекс се наведе напред. Личеше си, че е силно объркан.
— Сир. Хората ми проследиха всички възможни връзки за повече от сто години назад. Изровихме какво ли не. Но никой не знае нищичко за него. Дори подложихме някои на мозъчно сканиране. Очевидно ги е подготвял със специалисти. Изглежда, сякаш този Стен не е имал нито един приятел в цялата Империя…
Императорът подсвирна, сетне си наля нова доза и я гаврътна. Пойндекс отбеляза мислено, че лицето му е подпухнало и под носа му има малка червена пъпка.
— Това не подлежи на сканиране — заяви Императорът. —
Пойндекс обърна ръце с длани навън.
— Въпреки това, сир. Проблемът е, че след като всички архиви за Стен и Килгър са изтрити, няма за какво да се захванем…
— Освен с моята памет.
— Която е отлична, сър. Малкото ни успехи се дължат само на вас.
Императорът втренчи поглед в Пойндекс, опитвайки се да прочете зад маската. Не. Този човек не го ласкаеше. Говореше сериозно. Императорът се зачуди за момент дали няма да е добре, ако повече се уповава на него.
Съществата могат да затаят опасни мисли… ако твърде много разчиташ на тях. Ето само Пойндекс, например, знаеше за бомбата, имплантирана навремето в червата му. Бомба свързана с това… това нещо.
Огромният кораб, там горе, отвъд Сектор Алва, отвъд хаоса.
Големият кораб, който го контролира.
При мисълта за него, за бялата стая и безтелесния глас, който му говореше, Императорът потрепери.
Той се пресегна, наля си и отпи. После си спомни. Поправка — корабът, който го контролираше. Защото тъкмо Пойндекс бе събрал специален хирургичен екип, който извади бомбата от тялото му и прекъсна връзката с контролиращия.
Още едно уиски. Да. Сега е много по-добре. Той е Последният император. До края на Империята… кога ли ще е той?
Никога.
Това го ободри.
— Тогава ни остава да направим само едно нещо. По някакъв начин трябва да спечеля повече време. Приготви разпитващ екип. Ще посветя всяка свободна секунда на спомените си за Стен. А ти ще работиш върху всеки детайл, който измъкнат от мен.
Пойндекс се поколеба.
— Сър, сигурен ли сте, че това е разумно?
Императорът се намръщи.
— Зная, че не е разумно. Вече достатъчно се вайках. Опитвах се да решавам лично всеки дребен проблем на Империята. Ако продължавам така, следващото ще е списъкът с новогодишни приветствия. Но… дявол го взел… какъв избор имам?
— Ваше Величество. Стен е само едно същество — посочи Пойндекс. — Оставете на нас да се справим с него.
— Не мога да рискувам. Стен е символ на всичко, което се обърка. Гражданите изгубиха вярата си. Отказват да изпълняват заповеди. Съмняват се във всяко мое решение, а аз мисля единствено и само за тях. Кой друг би могъл да отправи взор в бъдещето? Искам да кажа — в наистина далечното бъдеще. Аз виждам развитието не в години, а в поколения. — Императорът потъна в мълчанието. — Не. Това е нещо, което трябва да свърша сам — заяви той. — Проклет да е! — И Вечният император пресуши чашата.
8
Родината.
Простираше се на хиляди
Вулкан.
Стен разглеждаше руините през лицевото стъкло на скафандъра. Звукът от дишането му сякаш ечеше в шлема.
Това беше пъкленият свят, на който Стен се бе родил, изкуствена планета-фабрика, построена и експлоатирана от Компанията. Неговите родители, емигранти/неквалифицирани работници, братята и сестрите му бяха издъхнали тук, жертви на едно безчовечно решение да се запази тайната.
Момчето, което тогава бе Стен, се бе разбунтувало. Заловиха го и го пратиха в Екзотичната секция, експериментална зона, където работниците бяха обречени на бавна и мъчителна смърт. Но Стен оцеля. Оцеля, научи се да се бие и… — пръстите му докоснаха игловидния нож, скрит в ръката му, „създаден“ от Стен в биомелница като роб на Вулкан.
Беше избягал от Екзотичната секция и стана делинк, обитаващ тайните канали и изоставените складове на планетата, опитвайки се да бъде винаги на крачка пред социопатрулите на Компанията и да не допусне да му изпържат мозъка. Тогава срещна и Бет, неговата първа голяма любов. А сетне беше спасен от Йън Махони, за да бъде нает на служба в Имперската гвардия.
Махони още веднъж го бе направил „доброволец“ — този път го взе направо от пехотата в неговата тайна група „Богомолка“, където той опозна тъмните улички на шпионската професия и изучи занаята на потайното насилие. Как да убива, без да оставя следа. И, което е по-важно, как да прелъстява и покварява, да принуждава другите да му служат, без те дори да осъзнават, че са били използвани.
А после Махони го прати обратно на Вулкан с Килгър и останалите от секция „Богомолка“. Мисията: да унищожат човека, който бе убил семейството на Стен.
Първият му голям успех. В процеса на операцията Стен, трима извънземни и трима човеци, включващи циганката Айда, бяха предизвикали общопланетна революция.
Въстание, което доведе Имперската гвардия, и групата на Стен бе разкрита, а той самият едва оцеля.
Така и не беше разбрал какво се случи след това с Вулкан. И не искаше да разбере. Предполагаше, че във фабриката е пристигнало ново ръководство.
Но изглежда бе грешал, реши той, докато разглеждаше останките пред него. По-скоро АМ2 бе станала твърде скъпа и рядка, за да е изгодно да се поддържа едно такова съоръжение — тежкоиндустриална фабрика насред вакуума.
Вулкан беше изоставен, окраден и изкормен. Но дори в апогея си той наподобяваше купчина боклуци — сбирщина от сгради, складове и жилищни помещения, използвани и занемарени.
Ала сега изглеждаше, сякаш боговете на хаоса са огледали това дело на човешките ръце, сметнали са го за твърде аматьорско и са решили да нанесат корекции.
Някъде сред тази бъркотия би трябвало да се намира това, към което го бе упътил Махони — поне Стен така се надяваше.
В началото, докато мислеше за онзи загадъчен вик на Махони, той си спомни за Малък мост — светът, който бе закупил преди няколко години, единственият дом, който някога бе имал, ако се изключеше имперската служба.