Краят на империята

Кол Алън

При вратата я спря огромен като планина мъж. Златистият герб на ръкава му бе „В“, с извито около него като змия „С“.

„Чудесно — помисли си тя. — Шибаната Вътрешна сигурност е тук.“

Тя го дари с най-подкупващата си усмивка. Гарантирано разтопяваща сърцата на всички хетеросексуални мъже.

— Простете, моля… — Понечи да се шмугне под ръката му и да влезе в залата. Отвътре се чуваше сух равномерен глас. Негодниците вече бяха започнали. „Ще обеся някого за това“, помисли си тя.

Но мъжът от ВС отново й препречи пътя и избоботи:

— Само за журналисти.

Все

така сладко усмихната, Ранет измъкна картата си и я размаха под носа му.

— Ами значи е точно за мен. — Мъжът погледна картата, сетне лицето й. Хич не бързаше.

— Вярно е, че прилича на теб — рече той. После се ухили злобно. „Няма що — рече си Ранет. — Още един, който мрази журналистите.“ — Но пак няма да те пусна.

— И защо?

Мъжът от ВС подскочи. Сладникавата нотка в гласа на Ранет бе изчезнала, от тона й повя вледеняващ хлад.

— Защото такива са ми заповедите — изръмжа пазачът. — Пресконференцията вече започна… Никой не може да влиза или да излиза след началото.

Но миг по-късно самодоволната му усмивка изчезна, защото Ранет даде пълна воля на гнева си.

— Разкарай се от пътя ми, надут нещастник — озъби му се тя. — Ако не ме пуснеш веднага, ще ти изпържа очичките за закуска.

Близо минута и половина тя го засипва с проклятия и заплахи, половината от които той сигурно не беше чувал през живота си — включително и обещанието да го запознае с личния палач на Императора.

Името от журналистическата карта изглежда най-сетне пробуди отглас в миниатюрния му мозък. Жената, сипеща заплахи, бе истинска репортерска легенда. Ранет бе проследявала Таанските войни от самото им начало. Бе оцеляла през кошмарните години на управлението на пълномощния консул. Беше автор на печелили многобройни награди репортажи, от които дори той бе настръхвал. Могъщи правителства и корпорации се криеха като малки деца там, където тя се появяваше със своя репортерски екип.

Когато Ранет спря да си поеме дъх — или да получи вдъхновение, — мъжът от ВС побърза да се дръпне от пътя й. Беше готов да се изправи срещу злобното лице на своя началник, но не и да изтърпи атаката на тази жена. Озърна се, пое си дъх и неволно потрепери. Тя вече беше вътре. Майната им на заповедите.

Флотски адмирал Андърс — шеф на Отдела за флотски операции на Негово Величество — отдели няколко секунди за мислени ругатни, когато видя Ранет да се провира през тълпата и да гони някакъв млад глупак от стола му.

Досега всичко вървеше идеално. Когато научи вестта за дракхската история в Алтай, той задейства офицерите си за връзка с пресата, преди още да е получил заповеди от Императора.

Критиците на адмирала — които сега до един мълчаха — смятаха, че е твърде млад за заемания пост. Освен това бе прекалено хубав и изискан. Човек, издигнал се доста бързо на този пост благодарение по-скоро на талант в политиката, отколкото на военни успехи. Всъщност всички получени досега медали бяха от инсценирани щурмове на наскоро прочистени от врага територии. Разбира се, по-важното бе как всичко това е било представено пред обществото.

Първото му решение като шеф на Флотски операции бе да създаде специален център за работа с медиите. Правилата в центъра бяха прости: 1.

На пресконференции можеха да присъстват само същества, одобрени от неговия център. 2. Позволяваха се само въпроси, съобразени с изложените на пресконференцията „факти“. 3. Въпросите можеха да се задават само на оторизирани същества говорители. 4. Нарушаването на първите три правила се разглеждаше като опит за престъпване на Имперската сигурност и виновните се наказваха като изменници.

И въпреки това съществуваха и определени затруднения при работата с медиите. Някои от съществата пред него бяха популярни колкото актьори в сълзливи сериали. Заплатите им бяха толкова големи, че сами по себе си ги превръщаха в могъщи компании.

За щастие повечето от тях бяха опитомени. Андърс си даваше сметка, че дори конската муха трябва да се присъедини към институцията, която тормози, за да стане богата и прочута конска муха.

Ранет не принадлежеше към тази група. Тя беше само известна. Нямаше никакъв стремеж към богатство. Дори не се интересуваше от славата… освен като могъщо средство, за да изпълни замисленото.

Това принуди адмирал Андърс да включи и нейното име в списъка на поканените журналисти. Но го постави най-отдолу. И даде изрично нареждане съобщението да достигне Ранет твърде късно, за да успее да се яви навреме.

Ала ето че беше тук. С цялата си шибана прелест. Въпреки часа — Андърс нарочно бе назначил пресконференцията за два И-часа преди изгрев — Ранет изглеждаше застрашително бодра. За разлика от подпухналите й колеги, които се прозяваха, кимаха и слушаха с видима досада монотонния глас на говорителя.

— … по въпроса за историята и устройството на Алтайския куп. Ще намерите допълнителна информация за планетата, гравитационната константа и часовата конверсия сред материалите, които ви раздадохме — продължаваше офицерът. — Освен това сме добавили и документ, посветен на четирите основни раси. Джохианци и торкийци. И двете са хуманоидни. Сулздали и богази. Извънземни. Хубаво ще е да запомните, че джохианците са доминиращата раса. И всяка от изброените раси таи историческа омраза към другите. — Докато офицерът си поемаше дъх, из залата се чу разчистване на хартия. — Следващата тема е политическата обстановка. Подробностите са ви добре известни. Но нека сумираме. След смъртта на верния съюзник на Императора, Какана, имаше опасност от анархия. Каканът беше член на джохианското болшинство. За нещастие твърде многото задължения му попречиха да остави наследник. Императорът назначи доктор Искра — прословут джохиански учен и верен поданик на Империята — за нов водач…

Ранет вече започваше да си изяснява картината. По разсеяните погледи на колегите си виждаше, че досега не е казано нищо важно. А от началото на пресконференцията бе изминал повече от час. Суховатият лектор на катедрата бе поредният от няколкото, заставали там. Очевидно и предишните бяха изреждали само незначителни факти. Нищо ново нямаше в това, че от известно време на Алтай нещата не вървят. Тази новина се процеждаше въпреки наложената изолация. Самата Ранет бе върната при един опит да проникне в сектора. Наредиха на кораба й да обърне тъкмо когато наближаваше целта си.