Краят на империята
Шрифт:
Прибра изчисленията й при така изготвените разработки и се върна при Остин. Каза му, че държи да му покаже нещо много важно. На четири очи. Обясни, че работата е дебела. После подхвана историята си. За това как точно преди „Дестини I“ да бъде сполетян от катастрофа, доктор Фалзур анализирал някаква проба, взета от тъмна звезда, покрай която преминавали. И стигнал до забележителни открития. До заключения, че е възможно тази субстанция да се синтезира изкуствено. Субстанция, подобна на наблюдаваната в околностите на пулсара. Ако предположенията му се окажели верни, синтезът на субстанцията можел да доведе до…
В този момент, вместо да продължи, той показа на Остин изчисленията на доктор Фийхели.
— Кеа, стари приятелю — намръщи се Остин, наведен над екрана. — Нали знаеш, че ненавиждам числата. Не
— Исках само да съм сигурен, че ще ми повярваш. Защото в противен случай току-виж си решил, че ми хлопа дъската.
След което му предаде всичко в сбито резюме. Докато го слушаше, Остин успя само да пусне едно кратко „ах“.
Кеа го наблюдаваше внимателно — наистина ли схващаше какво му обяснява?
По някое време Баргета заговори:
— Ако тази частица, това вещество, за което говориш, действително може да се синтезира… О, Кеа, разбирам защо се обърна към мен. Разбирам защо беше толкова загадъчен. Божичко, приятелю, това наистина е нещо грандиозно. Много, много голямо. Аз… може да стана Ръдърфорд. Повече дори. Да съм доктор Маклийн. Дори повече от него, с неговата жалка антигравитация. Това е всичко. Създадем ли звездния двигател, ще можем да използваме веществото за практически цели. Да утоляваме всякакви нужди. Чувствам се като първия човек, започнал да точи нефт от недрата на земята — както и да му е било името. О, Боже! Кеа, кажи ми, че това не е само някаква зла шега.
Близо цяла седмица Остин продължаваше да се колебае. Работата била твърде голяма, твърде важна, трябвало да се уреди въпросът със закона, да се създаде нещо като транспортен консорциум, да започнат изследвания, та това ще ги направи по-богати, отколкото са мечтали. Трябва да се захванат, защото за всеки човек идва такъв момент в живота. А той трябва да докаже, че е по-добър от баща си, по-добър от онзи, който някога е основал компанията…
Да го направим.
Беше събран специален екип от юристи и счетоводители. Те бяха поставени под прякото ръководство на Кеа. Както и лабораторията, построена в дълбока секретност. Кеа предупреди, че начинанието ще е доста скъпо. Остин бе готов да задели десет процента от годишните средства на компанията. Построиха лабораторията и наеха най-добрите учени в областта. Започнаха строежа на кораби за проучване в открития космос. Естествено из компанията тръгнаха слухове. За щастие — и благодарение на репутацията на Остин — това, което се разбра, бе възприето като поредната глупава и налудничава идея. Кеа не каза на никого, че е нарекъл операцията проект „Сук“.
В края на краищата целият проект, всички построени инсталации и наети учени наистина работеха нахалост. Кеа знаеше, че синтезирането на АМ2 е невъзможно. Или дори да е постижимо, ще е на такава цена, че ще е невъобразимо по-скъпа от използваното сега гориво за звездни двигатели. Сепна се при тази мисъл. Никога не казвай никога. Антиматерия Две не можеше да бъде синтезирана в този момент от историята, нито вероятно в който и да било друг. Нека остане така. А и кой би го интересувало — открият ли веднъж защитно поле срещу частиците, ще могат да екранират и корабите, пратени да ги събират. И тогава АМ2 ще се превърне в една от най-евтините суровини. За мен побърза да добави той.
Имаше три причини за целия този сложен маскарад. Първо, това щеше да създаде приемливо обяснение за появата на веществото. Което едва ли бе толкова важно. Второ, щеше да осигури изследователски кораби, които да бъдат изпратени с точни разпореждания. Инструкции, известни единствено на доверени хора от екипажа. Щяха да търсят елемент, който да бъде използван за изработване на екранировката, обозначаван от Кеа като „X“.
Имаше още една полза от проекта „Сук“ и тя бе, че Ричардс организира изграждането на неголяма вербовъчна служба. Чрез нея той откри и нае най-добрите изследователи за своя проект, което означаваше и най-добрите учени, с които на този етап разполагаше човечеството. Но освен че бяха най-добрите, те трябваше да отговарят на още две условия. Първото бе, че всеки от участниците трябваше да е ерген, или ако е семеен, семейството му да пътува с него и да бъде готово да прекъсне връзката си с останалите си роднини. Второто, всеки от тях трябваше да има
И накрая най-важното, операция „Сук“ щеше да е скритата банка за финансиране на Кеа. Разбира се, щеше да има контролни органи. Но денят, в който един опитен инженер няма да знае как да заделя средства от финансите на компанията, щеше да е денят, в който ще угасне Слънцето. Особено когато операция „Сук“ бе забулена в такава изключителна секретност.
Изминаха шест години. Кеа си оставаше един от най-добрите и верни приятели на Остин, инженер, изцяло отдаден на работата си. На първо място в кариерата му естествено беше организацията на операция „Сук“. Тъй като той бе единственият, който знаеше крайната цел на проекта, налагаше се да посещава всички лаборатории и да се запознава с всички доклади, при това колкото се може по-често. Това му създаде репутацията на вглъбен и отговорен управител, както и на човек, радващ се на всеобщо уважение, тъй като не пропускаше нищо да премине покрай него. Но уважението не заместваше недостига на сън и липсата на възможности за отдих и разпускане.
Второ, Кеа все така помагаше всеотдайно в работата на Остин. Нещо повече, постара се да оставя впечатлението, че всъщност той е човекът, управляващ делата на династията. На Остин започнаха да гледат като на плейбой и дилетант. И Кеа окуражаваше своя приятел да подхранва този имидж. Пътувай. Откъсни се от работата. Развличай се. Търси други приятни занимания. Ако се заровиш в тези досадни документи като мен, кой ще гледа нещата в перспектива?
Внимаваше да изглежда така, сякаш Остин взема решенията, и не възразяваше, когато някои от идеите му изглеждаха обречени на провал. Кеа беше добър мениджър, но не забравяше колко параноични и егоистични могат да са некомпетентните хора. Последното, което му трябваше, бе да го уволнят точно сега. Разбира се, на неговото ниво това щеше да стане с формулировката „освободен, за да отдаде повече време на интереси отличен характер“.
Когато пътуваше, стараеше се да е инкогнито. Имаше хора, с които трябваше да се среща и които нямаха нищо общо с компания „Баргета“. Понякога пътуваше под фалшиво име и с фалшиви документи. Една от любимите му легенди бе на X. А. Рашид, в почит на Бъртън и Шехерезада. Някои хора посрещаха това име с усмивка — и Ричардс си отбелязваше мислено, че са подходящи за вербуване.
В преобладаващата си част новите му познати и приятели бяха извън бизнес средите. Политици. Хора, с интереси в търговията, някои прекрачили закона. Винаги беше готов да подпомогне някоя политическа кампания, независимо от възгледите на партията. Постепенно постави под свой контрол част от поземлената собственост на Ганимед. Освен това притежаваше и една четвърт от Луната. Върху своя земя построи малък, свръхсекретен индустриален парк, а сетне и имение, каквито притежаваха богаташите.
Всъщност Кеа вече беше точно такъв. Не само заради щедрата заплата и достъпът до фондовете на проект „Сук“, но неговите нови приятели му бяха предложили съвети и помощ. Кеа играеше на пазара по всички легални и нелегални начини, стига участието му да оставаше в тайна. Рано или късно щеше да има разследване, но дотогава той или щеше отдавна да е умрял, или изчезнал, вън от лапите на закона.
После дойде пробивът — няколко месеца след началото на новия век се завърна поредната експедиция. Не от звездите, а от задния двор на самата Слънчева система. Отвъд Плутон, отвъд района, за който някога се смяташе, че е седалище на невидима единайсета планета. Там се натъкнаха на метеорит с диаметър около километър, закачиха го на буксир и го докараха обратно. Корабният капитан докладва, че в района има още много подобни скални отломъци.