Мъглявината Андромеда
Шрифт:
— Възможно е да сте прав. Обаче за мен са неясни много обстоятелства и аз се въздържам от изказване мнение. Вашата постъпка ще бъде разгледана на следващото заседание на Съвета. Кого считате най-способен да ви замени — преди всичко за възстановяване спътника?
— По-добра кандидатура от тази на Дар Ветер не зная!
Председателят на Съвета кимна в знак на съгласие. Известно време той се взираше в африканеца — канеше се да каже още нещо, ала направи безмълвен прощален жест. Екранът угасна, и навреме, защото всичко в главата на Мвен Мас се размъти.
— На Евда Нал съобщете вие! — прошепна той към стоящия наблизо завеждащ обсерваторията, падна и след безрезултатни опити да
Център на вниманието в Тибетската обсерватория стана дребен жълтолик човек с весела усмивка и необикновена повелителност на жестовете и думите. Пристигналите с него асистенти му се подчиняваха с онази радост от послушанието, с каквато вероятно са вървели след великите древни пълководци техните верни войници. Но авторитетът на учителя не подтискаше собствените им мисли и начинания. Това беше необикновено добре организирана група от силни хора, достойни да водят борба с най-страшния враг на човека — смъртта.
Като узна, че наследствената карта на Рен Боз още не е получена, Аф Нут избухна в негодувание. Но той бързо се успокои, щом му съобщиха, че я съставя и ще я донесе лично Евда Нал.
Завеждащият обсерваторията внимателно попита за какво е нужна картата и с какво могат да помогнат на Рен Боз неговите далечни прадеди. Аф Нут хитро примижа, с което намекваше, че това е преди всичко негова работа.
Точното познаване наследствената структура на всеки човек е необходимо за разбиране психическия му облик и за прогнози в тая област. Не по-малко важни са данните неврофизиологичните особености, съпротивителните сили на организма, имунната защита, индивидуалната чувствителност към травмите и алергията към лекарствата. Изборът на лечение не може да бъде точен без разбиране наследствената структура и условията, в които са живели прадедите. Завеждащият искаше да попита още нещо, но Аф Нут го спря:
— Аз дадох отговор за самостоятелен размисъл. За повече няма време!
Завеждащият измъкна оправдания, които хирургът не изслуша.
Върху приготвената до планинското подножие площадка се издигаше подвижното здание на операционната, докараха се вода, ток и сгъстен въздух. Извънредно много работници в надпревара предлагаха своите услуги и зданието бе сглобено за три часа. От лекарите, бивши строители на уредбата, помощниците на Аф Нут отбраха петнадесет души за обслужване на така бърже издигнатата хирургическа клиника. Пренесоха Рен Боз под прозрачния пластмасов купол, напълно стерилизиран и продухан с обеззаразен въздух, който идваше през специални филтри. Аф Нут и четиримата му асистенти влязоха в първото отделение на операционната и престояха там няколко часа под въздействието на бактерицидни вълни и наситен с обезвреждащи еманации въздух, докато самото им дишане не стана стерилно. През това време тялото на Рен Боз беше силно охладено. Започна бърза и уверена работа.
Счупените кости и повредените кръвоносни съдове се свързваха с танталови, недразнещи живата тъкан скобки и пластинки. Разкъсаните черва и стомах бяха освободени от умъртвените участъци, а после — зашити и поставени в съд с предизвикващата бързо заздравяване течност Б314, която отговаряше на особеностите на организма. След това Аф Нут пристъпи към най-трудното. Той измъкна от подребрието потъмнелия, промушен от късчета ребра черен дроб и докато асистентите го държеха във висящо положение, с поразителна увереност го обработи и изтегли тънките нишчици на автономните нерви от симпатичната и парасимпатичната система. Дори съвсем малка повреда на най-тънкото разклонение можеше да доведе до необратими и тежки разрушения. Хирургът светкавично преряза чернодробната вена и присъедини към двата й края тръбичките на изкуствени кръвоносни съдове.
Вратата на защитната ограда, построена около операционната, с шум се отвори и Аф Нут, като присвиваше очи и се протягаше, се появи, обкръжен от своите помощници. Евда Нал, уморена и бледна, го посрещна и му подаде наследствената карта. Аф Нут я сграбчи, прегледа я и въздъхна:
— Струва ми се, всичко ще бъде благополучно. Да вървим да почиваме!
— Ами… ако той дойде на себе си?
— Да вървим! Той не може да дойде на себе си. Нима сме толкова тъпи, че да не предвидим това?
— Колко трябва да чакаме?
— Четири-пет дни. Ако биологическите определения са точни и пресмятанията правилни — тогава ще може да оперираме отново, като турим органите на мястото им в организма. После — съзнанието…
— Колко време ще прекарате тук?
— Десетина дни. Добре, че катастрофата се случи в момент, когато няма занятия. Ще използувам възможността да разгледам Тибет — тук идвам за първи път. Моята съдба е да живея там, където има най-много хора, тоест в обитавания пояс!
Евда Нал спря на хирурга очи, изпълнени с възторг.
— Гледате ме така, както някога са гледали изображението на бога — усмихна се мрачно Аф Нут. — Това не подобава на моята най-умна ученичка!
— Аз наистина ви виждам в нова светлина. За пръв път животът на скъп за мен човек е в ръцете на хирург. Сега добре разбирам преживяванията на хората, които са имали досег с вашето изкуство… Знанието се покрива с неповторимо майсторство!
— Добре! Възхищавайте се, ако ви е нужно. А в това време аз ще успея да направя на вашия физик не само втората операция, но и трета…
— Каква трета? — настръхна Евда Нал, обаче Аф Нут хитро замижа и посочи пътечката, която възлизаше по склона над обсерваторията. По нея, навел глава, бавно и с мъка вървеше Мвен Мас.
— Ето още един поклонник на моето изкуство… по неволя. Поговорете с него, ако не можете да си почивате, а аз трябва…
Хирургът се скри зад билото на хълма, където бе разположен временният дом на долетелите медици. Евда Нал забеляза отдалеч колко беше отслабнал и остарял завеждащият външните станции… Не, Мвен Мас вече нищо не завежда. Тя разказа на африканеца всичко, което й съобщи Аф Нут, и той облекчено въздъхна.
— Тогава и аз ще замина след десет дни!
— Правилно ли постъпвате, Мвен? Още съм зашеметена и не мога да проумея случката, ала струва ми се, че вината ви не налага толкова тежка присъда.
Мвен Мас болезнено се намръщи.
Увлякох се от блестящата теория на Рен Боз. Нямах право да влагам цялата сила на Земята още в първата проба.
— Рен Боз доказваше, че с по-малка сила би било безполезно да се прави опит — възрази Евда.
— Това е вярно, обаче трябваше да проведем косвени експерименти. А аз се оказах неразумно нетърпелив и не исках да чакам години. Не хабете думи — Съветът ще потвърди моето решение, а Контролът върху честта и правото няма да го отмени.