Мъглявината Андромеда
Шрифт:
Когато разчистиха затрупаното с отломъци надолнище към подземната камера, намериха Мвен Мас на колене, сложил глава върху камъка на най-долното стъпало. Вероятно завеждащият външните станции в моменти на проясняване на съзнанието е правил опити да се измъкне. Сред доброволците бяха издирени лекари. Могъщият организъм на африканеца с помощта на силни лекарства се справи с контузията. Като трепереше и залиташе, Мвен Мас се вдигна, подкрепян от двете страни.
— А Рен Боз?…
Хората, обкръжили учения, станаха мрачни.
— Рен Боз е жестоко обезобразен. Едва ли ще живее дълго…
— Къде е той?
— Намериха го върху източния скат на планината. Сигурно е бил изхвърлен от помещението. Нищо вече няма на върха… даже развалини не са останали.
— И Рен Боз лежи там?
— Не бива да се докосва. Има раздробени кости, счупени ребра… Коремът е разпран и вътрешностите са се изсипали…
Краката на Мвен Мас се подкосиха и той конвулсивно се хвана за подпиращите го хора. Но волята и разумът действуваха.
— Рен Боз трябва да бъде спасен на всяка цена! Той е изключително голям учен!…
— Знаем. Там има пет души лекари. Над него поставиха стерилна операционна палатка. Редом лежат двама пожелали да дадат кръв. Тиратронът, изкуственото сърце и черният дроб вече работят.
— Тогава заведете ме в помещението за разговори! Установете връзка със световната мрежа и повикайте информационния център на северния пояс! Как е спътник 57?
— Викахме го. Мълчи.
— Телескопите здрави ли са?
— Напълно.
— Открийте спътника в телескопа и го разгледайте при голямо увеличение в електронния инвертор!
Нощният дежурен в северния център за информиране видя на екрана изцапано с кръв лице. Очите блестяха трескаво. Той се вгледа старателно, преди да успее да познае завеждащия външните станции — широко известна по цялата планета личност.
— Нужни са ми председателят на Съвета за астронавтика Гром Орм и Евда Нал.
Дежурният кимна и се зае да оперира с бутоните и нониусите на паметната машина. Отговорът дойде след минута.
— Гром Орм подготвя материали и нощува в жилищния дом на Съвета. Да повикам ли Съвета?
— Повикайте го! А Евда Нал?
— Тя се намира в четиристотин и десето училище, в Ирландия. Ако трябва, ще се опитам да я извикам — дежурният погледна схемата — в пункта за разговори 5654СП.
— Много е нужно! Въпрос на живот и смърт!
Дежурният се откъсна от своите схеми.
— Нещастие ли се е случило?
— Голямо нещастие!
— Предавам дежурството на своя помощник, а сам ще се заловя изключително с вашата работа. Чакайте!
Мвен Мас се отпусна на приближеното кресло — събираше мисли и сили. В стаята се втурна завеждащият обсерваторията.
— Току-що фиксирахме положението на спътник 57. Няма го!
Мвен Мас се изправи, сякаш не бе получил никакви повреди.
— Останал е къс от предната част — площадката за приемане на кораби — продължаваше убийственият
— Значи наблюдателите?…
— Без съмнение, загинали са!
Мвен Мас сви юмруци и се отпусна в креслото. Изнизаха се няколко тежки минути на мълчание. Екранът пламна отново.
— Гром Орм е край апарата в Дома на съветите — каза дежурният и дръпна ръчката.
Върху екрана, който отрази голяма, слабо осветена зала, се появи характерната, позната на всички глава на председателя на Съвета за астронавтика. Тясно, сякаш разрязващо пространството лице с едър гърбав нос, дълбоки очи под скептични ъглести вежди, въпросителна извивка на твърдо стиснати устни.
Мвен Мас под погледа на Гром Орм сведе глава, подобно на момче, направило пакост.
— Току-що загина спътник 57! — Африканецът се хвърли в признаването на вината си като в тъмна вода.
Гром Орм трепна и лицето му стана още по-остро.
— Как можа да се случи това?
Мвен Мас сбито и точно разказа всичко, без да щади себе си. Веждите на председателя на Съвета се събраха в едно, около устата се очертаха дълги бръчки, но погледът си оставаше спокоен.
— Почакайте, ще поговоря за оказване помощ на Рен Боз. Вие мислите ли, че Аф Нут?…
— О, дано само дойде!
Екранът помръкна. Дълго очакване. Мвен Мас се държеше благодарение на волята с последни сили. Нищо, скоро… Ето го и Гром Орм!
— Издирих Аф Нут и му дадох планетолет. Трябва му не по-малко от час за подготвяне на апаратурата и асистентите. След два часа ще бъдат в обсерваторията. Сега за вас — опитът сполучи ли?
Въпросът изненада африканеца. Той безспорно видя Епсилон от Тукан. Беше ли това реално съприкосновение с недостижимо далечния свят? Или убийственото въздействие на опита върху организма и горещото желание да види се съчетаха заедно в ярка халюцинация? Може ли той да заяви пред целия свят, че опитът е сполучил, че са нужни нови усилия, жертви, разходи за неговото повтаряне, че пътят, избран от Рен Боз, е по-подходящ от пътя на предшествениците му? Понеже се опасяваха да рискуват някого другиго, те проведоха експеримента само двамата, безумци! А какво е видял Рен, какво ще може той да разкаже?… Ако може… ако е видял!…
Мвен Мас стана още по-прям:
— Доказателства, че опитът е успешен, аз нямам. Какво е наблюдавал Рен Боз — не зная…
Искрена печал се отрази върху лицето на Гром Орм. Преди минута само внимателно, то стана сурово.
— Какво смятате да правите?
— Моля да ми се разреши незабавно да предам станциите на Юний Ант. Недостоен съм да ги завеждам и в бъдеще. След това ще бъда с Рен Боз докрай… — Африканецът се запъна и се поправи: — До края на операцията. После… после ще се оттегля на Острова на забравата до съда… Аз сам вече се осъдих!