Мъглявината Андромеда
Шрифт:
Мвен Мас скочи и се опря с ръце върху голямата маса така, че му изпращяха ставите.
Недостъпните, възлизащи на милиони години срокове за изпращане дотам означават убийственото за човешкото съзнание «никога», дори за много далечните потомци. Но тия срокове биха могли да изчезнат със замахването на магическа пръчка. И тая пръчка е откритието на Рен Боз и техният съвместен опит.
Невъобразимо отдалечените точки във Вселената ще се окажат на разстояние една протегната ръка!
Древните астрономи смятали, че галактиките се разбягват в различни посоки. Светлината, която преминавала в земните телескопи от далечните звездни острови, била изменена — светлинните трептения се удължавали, като се преобразували в червени вълни. Това почервеняване на светлината свидетелствувало за отдалечаване на галактиките от наблюдателя.
Ала в ония отдавнашни времена изглеждало, че една галактика развива толкова по-голяма скорост на движение, колкото по-далеч от Земята се намира. С навлизането навътре в пространството се стига до скорости на галактиките, близки до светлината. Граница на видимата Вселена станало онова разстояние, от което изглеждало, че галактиките са достигнали скоростта на светлината — в действителност никаква светлина не бихме получили от тях и никога не бихме могли да ги видим. Сега ние знаем причините за почервеняването на светлината на далечните галактики. Те не са една и две. От далечните звездни острови до нас идва само светлината, изпускана от техните ярки центрове. Тия колосални маси материя са обкръжени от пръстеновидни електромагнитни полета, извънредно силно въздействуващи върху светлинните лъчи не само с мощността си, но и със своята пространност, която забавя светлинните трептения и те се превръщат в дълги червени вълни. Още твърде отдавна астрономите знаели, че светлината от много плътните звезди почервенява, линиите на спектъра се отместват към червения край и звездата изглежда отдалечаваща се, като например бялото джудже Сириус Б. Колкото по-далеч е галактиката, толкова повече стигащото о нас излъчване се централизира и отместването към червения край на спектъра става по-силно.
От друга страна, светлинните вълни по доста дългия път из пространството се «разлюляват» и квантите на светлината губят част от енергията. Сега това явление е проучено — червените вълни може да бъдат и уморени, «стари» вълни обикновена светлина. Дори проникващите навсякъде светлинни вълни «стареят» при пробягване на немислими разстояния. А каква надежда за преодоляване на пространството може да храни човекът, ако не се настъпи срещу самото притегляне с неговата противоположност, какъвто е математическият извод на Рен Боз?
Не, тревогата намаля. Той е прав, като извършва небивалия опит!
Мвен Мас, както винаги, излезе на балкона на обсерваторията и започна да ходи напред-назад. В уморените очи още блещукаха далечните галактики, които пращаха към Земята вълни червена светлина като сигнали за помощ, призиви към всепобеждаващата човешка мисъл. Мвен Мас се засмя тихо и уверено. Тия червени лъчи ще станат също така близки на човека, както онези, които обливаха тялото на Чара Нанди в Празника на пламтящите чаши. На Чара, явила се ненадейно пред него като медната дъщеря на звездата Епсилон от Тукан, девойката на бляновете му.
И той ориентира вектора на Рен Боз именно към Епсилон от Тукан вече не само с надежда да види прекрасния свят, но и в чест на нея — неговата земна представителка!
ГЛАВА ДЕВЕТА
УЧИЛИЩЕ ТРЕТИ ЦИКЪЛ
Четиристотин и десето училище трети цикъл се намираше в Южна Ирландия. Широки поля, лозя и групи дъбове се спускаха от зелените хълмове към морето. Веда Конг и Евда Нал бяха пристигнали по време на занятия и бавно вървяха из кръговиднообразния коридор, който обикаляше учебните стаи, разгърнати по периметъра на кръглото здание. Беше мрачен ден със ситен дъжд и занятията се водеха в помещенията, а не на горските полянки под дърветата, както обикновено.
Почувствувала
В първата стая те откриха начертан върху цялата стена със син тебешир вектор, обкръжен със спирала, която се разгъваше край него. Два участъка на спиралата бяха заобиколени от напречни елипси с вписана в тях правоъгълна координатна система.
— Биполярна математика! — с шеговит ужас възкликна Веда.
— Тук има нещо по-голямо! Да почакаме минутка! — възрази Евда.
— Сега, когато се запознахме с функциите на сянката на кохлеарното, тоест спиралното постъпателно движение, възникващи по вектора — обясняваше възрастен преподавател с дълбоко хлътнали горящи очи, — ние се приближаваме към понятието «репагулярно изчисление». Названието на изчислението произтича от древна латинска дума, която означава «преграда, заключване», по-точно преход на едно качество в друго, взет в двустранен аспект. — Преподавателят посочи широката елипса, пресичаща спиралата. — С други думи, математическо изследване на взаимнопреминаващи явления.
Веда Конг се скри зад издатината, като помъкна за ръка и приятелката си.
— Това е ново! Из областта, за която говореше вашият Рен Боз на морския бряг.
— Училището всякога дава на учениците най-новото и постоянно отхвърля старото. Ако новото поколение повтаря остарелите понятия, как ще осигурим бързо движение напред? И без това за предаване щафетата на знанието в детските ръце отива безкрайно много време. Десетки години ще изтекат, докато детето стане пълноценно, образовано, годно за извършване на гигантски дела. Тая пулсация на поколенията, където се прави крачка напред и девет десети назад — назад, докато расте и се обучава смяната, — е най-тежкият за човека биологически закон на смъртта и възраждането. Доста неща от това, което сме учили в областта на математиката, физиката и биологията, е остаряло. Друго е вашата история — тя старее по-бавно, понеже самата е твърде стара.
Надзърнаха в другата стая. Преподавателката, застанала гърбом, и учениците, увлечени от лекцията, не забелязаха нищо. Тук имаше едри юноши и девойки на седемнадесет години. Порозовелите им бузи говореха колко ги е погълнал урокът!
— Ние, хората, сме минали през огромни изпитания — гласът на учителката звънтеше от вълнение. — И досега главното в историята е изучаването на главните грешки на човечеството и последствията от тях. Минали сме през непосилна усложненост на живота и предметите от бита, за да дойдем о най-голямо опростяване. Усложнеността на бита понякога водела до принизяване на духовната култура. Не трябва да има никакви излишни предмети, обвързващи човека, чиито преживявания и възприятия са много по-сложни в простия живот. Всичко, което се отнася до обслужването във всекидневието, сега се обмисля от най-добрите умове, също както и най-важните научни проблеми. Ние последвахме общия път на еволюцията в животинския свят, насочена към освобождаване вниманието чрез автоматизиране движенията, развиване рефлексите. Автоматизирането на производителните сили на обществото създаде аналогична рефлексна система за управляване в икономическото производство и даде възможност на грамаден брой хора да се занимават с това, което е основно дело на човека — с научни изследвания. Ние получихме от природата голям изследователски мозък, макар отначало той да бе предназначен само за дирене храна и изследване годността й за консумиране.
— Добре! — неволно пошепна Евда Нал и в същия миг зърна дъщеря си.
Без да подозира нещо, девойката замислено гледаше вълнистата повърхност на прозоречното стъкло, която не позволяваше да се види нещо извън класа.
Веда Конг с любопитство я сравняваше с майка й. Същите прави дълги черни коси с вплетена в тях светлосиня нишка, вързани с две широки кордели. Същият стесняващ се надолу овал на лицето с нещо твърде детско от прекомерно широкото чело и изпъкващите под слепоочията скули. Снежнобяла блузка от изкуствена вълна подчертаваше възтъмната бледност на кожата и рязката чернота на очите, веждите и ресниците й. Огърлица от червени корали хармонираше с безусловно оригиналната външност на тази девойка.