Мисията на посланика
Шрифт:
Тези проекти включваха и болниците, управлявани от Сония, която все още бе считана за героиня от бедните, макар богатите да наблягаха единствено на усилията и саможертвата на Акарин по време на ичанското нашествие. Сери често се чудеше дали тя е наясно, че голяма част от парите, дарени за нейната кауза, идват от корумпирани източници. А и ако знаеше, дали това изобщо я притесняваше?
Когато стигнаха до кръстовището, посочено в инструкциите, двамата с Гол забавиха ход. Пред очите им се разкри странна гледка.
На мястото на някогашната
Това бе наистина странно място за среща на Крадци, но Сери можеше да оцени предимствата му. Теренът не бе твърде открит — никой не можеше да се приближи или да подслушва, без да бъде незабелязан — и беше достатъчно посещаван, за да осигури необходимите свидетели при евентуално сбиване или нападение, което би обезкуражило всякакви прояви на коварство и насилие.
Според инструкциите трябваше да чакат до статуята. Когато Сери и Гол влязоха в градината, те видяха насред руините една каменна статуя, поставена върху пиедестал. Тя бе изсечена от черен камък, прорязан от сиви и бели жилки. Представляваше фигура на мъж с наметало, обърнат с лице на изток, но вперил поглед на север. Когато се приближи, Сери откри нещо познато в нея.
„Това трябва да е Акарин — сепна се той. — Обърнат към Гилдията, но гледащ към Сачака“. Той пристъпи напред и се вгледа в лицето. „Но не си прилича много“.
Гол изсумтя предупредително и Сери машинално насочи вниманието си към обграждащия го терен. Към тях вървеше някакъв мъж, следван на няколко крачки от друг.
„Това ли е Скелин? Определено е чужденец“. Ала мъжът не приличаше на нито една от познатите раси. Лицето му беше издължено и слабо, скулите и брадичката му бяха заострени и щръкнали. Неочаквано чувствената му уста беше твърде голяма за това лице. Но очите и косо разположените вежди изглеждаха точно на мястото си — почти красиви. Кожата му беше по-тъмна от характерния за Елийн и Сачака тен и имаше червеникав оттенък, за разлика от синьо-черните лонмарци. Косата му беше далеч по-тъмночервена от ярките глави на елийнците.
„Изглежда така, сякаш е паднал във варел с боя и все още не е успял да я измие докрай — помисли си развеселено Сери. — Бих казал, че е около двайсет и пет годишен“.
— Добре дошъл в дома ми, Сери от Северния квартал — каза мъжът без следа от чуждестранен акцент. — Аз съм Скелин. Скелин Крадеца или Скелин Гадния чужденец, в зависимост от това с кого разговаряш и колко е пиян.
Сери не беше съвсем сигурен
— Ти как предпочиташ да те наричам?
Усмивката на Скелин се разшири.
— Скелин ще свърши работа. Не си падам много по титлите — погледът му се прехвърли върху Гол.
— Телохранителят ми — обясни Сери.
Скелин кимна на Гол и отново се обърна към Сери.
— Може ли да разговаряме насаме?
— Разбира се — отвърна Сери. Той кимна на Гол, който се оттегли настрани. Спътникът на Скелин също се отдалечи.
Крадецът отиде до една от ниските стени и седна на един камък.
— Жалко, че Крадците в този град вече не се срещат и не работят заедно — каза Скелин. — Както едно време — той погледна към Сери. — Ти си познавал старите традиции и някога си следвал старите правила. Липсват ли ти?
Сери сви рамене.
— Нещата се променят непрекъснато. Човек губи нещо, а печели друго.
Скелин повдигна едната от елегантните си вежди.
— Печалбата надвишава ли загубата?
— При някои повече, отколкото при други. Аз не спечелих твърде от раздялата, но пък все още имам няколко договорки с някои от останалите Крадци.
— Радвам се да го чуя. Смяташ ли, че ние двамата можем да се споразумеем?
— Подобна възможност винаги съществува — усмихна се Сери. — Зависи от условията.
Скелин кимна.
— Разбира се — той се поколеба и лицето му придоби сериозно изражение. — Бих искал да ти предложа две неща. Първото вече го предложих на няколко други Крадци и те приеха.
Сери усети прилив на интерес. „Всичките? Но пък той не каза колко са тези няколко.“
— Чувал ли си за Ловеца на Крадци? — попита Скелин.
— Че кой не е?
— Според мен той наистина съществува.
— Един-единствен човек е убил всички Крадци? — Сери повдигна вежда, без да крие недоверчивостта си.
— Да — отвърна твърдо Скелин, издържайки на погледа му. — Ако поразпиташ наоколо — имам предвид хората, които са видели нещо — ще разбереш, че убийствата си приличат.
„Трябва да накарам Гол пак да попрегледа наоколо“ — помисли си Сери. Изведнъж му хрумна нещо. „Дано Скелин не мисли, че след като съм помогнал на Върховния повелител Акарин да намери сачаканските шпиони по време на ичанското нашествие, значи мога да намеря и този Ловец на Крадци. Шпионите се намираха лесно, стига човек да знае какво търси. Ловецът на Крадци е нещо друго“.
— И така… какво смяташ да правиш с него?
— Искам съгласието ти да ми казваш всичко, което чуеш за Ловеца на Крадци. Наясно съм, че мнозина от Крадците не общуват помежду си, затова предлагам да служа като приемник на информацията за Ловеца. Може би ако всички работим заедно, ще успея да ни отърва от този тип. Или поне ще мога да ви предупреждавам навреме, ако някой предстои да бъде нападнат.
Сери се усмихна.
— Последните ти думи не прозвучаха особено оптимистично.
Скелин сви рамене.