Мисията на посланика
Шрифт:
— Така ли?
— Очевидно нашата отстъпничка ги посещава редовно.
— Това е територия на Скелин.
Сери изруга. Гол беше прав. Някои от Крадците нямаха нищо против другите да душат наоколо без разрешение в тяхната територия — стига да не се интересуват от техните работи — но на други определено не им беше приятно. Сери беше готов да се обзаложи, че Скелин беше от вторите.
— Едва ли ще ти откаже достъп — каза Гол.
— Да, но за да получа разрешението му, трябва да му обясня какво ще правя там. И тогава той ще разбере, че
— Просто му кажи истината — че не си сигурен в това и не си искал да го притесняваш, докато не намериш доказателства.
— Ако реши, че има вероятност да съм прав, той ще поиска да се включи в търсенето — посочи Сери.
— Ще ни дойде добре — отвърна Гол.
Сери въздъхна.
— Да. Но какво ще каже Сония, ако замесим още един Крадец?
Гол го погледна сериозно.
— Едва ли ще се интересува, стига да заловим отстъпника.
— А какво ще си помисли Скелин, когато разбере, че ще работи за Гилдията?
— Няма да има избор — Гол се усмихна. — А съдейки по думите ти, че той се интересува от магьосниците, сигурно ще бъде във възторг от тази възможност.
Сери погледна замислено приятеля си.
— Искаш да потърся помощта на Скелин, така ли?
Гол сви рамене.
— Ако тази жена е Ловецът на Крадци, бих искал бързо да я заловим. Ако изчезне скоро, ти ще си в безопасност.
— Ти също.
Едрият мъж разпери ръце.
— Че какво лошо има в това?
— Хм… — Сери погледна навън и видя, че на улицата се появи първият от фенерджиите. Вече се беше смрачило. — Нищо лошо няма. Щом Скелин разбере, че Ловецът на Крадци може би е магьосник, той ще осъзнае, че няма друг избор, освен да работи с Гилдията. Просто няма да може сам да я залови или убие.
— Значи ще се видиш с него?
Сери въздъхна.
— Може би ще се наложи.
Тъй като Ачати не беше уведомил ашаки Тикако за намерението си да посети провинциалното му имение, защото така щеше да изтъкне унизителният факт, че мъжът не е успял да разчете както трябва съзнанието на робинята си, той не искаше да се натрапва повече, като остане през нощта. Вместо това двамата с Денил продължиха по пътя до съседното имение, собственост на възрастен ашаки и помолиха за храна и постеля в името на краля.
Възрастният човек и съпругата му очевидно не бяха свикнали да имат компания и с неохота приеха ролите на домакин и домакиня. Но обичаят повеляваше да не отказват нищо на представителите на краля. Ачати ги съжали, хапна набързо, каза им, че двамата с Денил са изморени и искат да си легнат рано и домакините с готовност им показаха стаите. Щом се настаниха в помещенията за гости, двамата не си легнаха веднага, а седнаха и обсъдиха наученото.
— Ако Изменниците искат от нас да намерим Лоркин, ние ще го намерим — каза Ачати.
— Смятате ли, че имат чак такова влияние и мощ?
Сачаканецът намръщено
— За съжаление, да. Изплъзват ни се от векове. Много от предишните крале са се опитвали да ги изкарат наяве или да намерят седалището им, но Изменниците стават все по-добри в онова, което правят. Крал Амакира ми каза, че е по-добре да ги оставим на мира, с надеждата, че ако няма срещу какво да се борят, те ще отслабнат.
Денил се засмя.
— Може и да е прав, но аз се съмнявам.
— Защо?
— Без сблъсъците, които намаляват броя им и отнемат от времето им, те ще създадат семейства. Бойните им умения може да закърнеят, но броят им ще нарасне.
Ачани се намръщи.
— Накрая ще се окажат с твърде много гърла за изхранване. Ще умрат от глад — той се усмихна. — Така че може би кралят все пак е прав.
— Само ако Изменниците продължат да се крият.
— Смятате ли, че ще бъдат принудени да се разкрият? Да дойдат да ни молят за храна?
— Или ще изберат да се разкрият по друг начин. Колко е силна армията ви?
Ачати изсумтя презрително.
— Сигурно е стотици пъти по-голяма и силна от техните. Знаем за убежището им в планините, където земята е сурова и неплодородна. Не биха могли да изхранят население, което да може да се мери по численост с останалата част от страната, така че се съмнявам армията им да е колкото нашата или по-голяма.
Денил кимна утвърдително.
— Поради което те използват хитрости и тайни методи. Чудя се… смятате ли, че биха могли да покорят страната само чрез покушение и манипулиране на подходящите хора?
Изражението на Ачати стана сериозно.
— Не е изключено, но ако е било възможно, досега да са го направили.
— Идеалната възможност може би не се е появила още. Вероятно очакват някой нов и необичаен фактор.
Ачати повдигна вежди.
— Като шанса да отвлекат сина на могъща гилдийска магьосница?
— Смятате ли, че това е достатъчно необичайно?
— Не — той поклати глава и се усмихна. — Опитът за въвличането на Киралия и Сачака във война ще бъде твърде рискован. Ами ако Киралия спечели? Ами ако двете държави се обединят и се изправят заедно срещу Изменниците? Гилдията може да се окаже по-добра в намирането им от нас — той се поколеба. — Което ми напомня… Получихте ли отговор от Гилдията за отвличането на Лоркин?
— Не — Денил извърна поглед встрани. „Няма да мога да го отлагам още дълго време. Ачати ще започне да се чуди защо се бавят толкова“. — Което ми напомня, че трябва да проверя как се развиват нещата.
— Ще ви оставя с работата ви — Ачати се изправи. — Късно е и трябва да си почина. На сутринта ще ми съобщите отговора им.
— Така и ще направя.
Когато вратата на сачаканеца се затвори, Денил бръкна в мантията си и извади кръвния пръстен на Разпоредителя Оусън. Погледна го и прехвърли в съзнанието си всички начини, по които би могъл да поднесе лошите новини, след което избра онзи, който му се стори най-удачен.