Мисията на посланика

Канаван Труди

После си сложи пръстена.

Когато Сония отвори вратата, тя се изненада при вида на Разпоредителя Оусън, застанал пред нея с вдигната ръка, готов да почука. Стреснатият поглед в очите му се скри и той се изпъна.

— Черна магьоснице Сония — каза той. — Трябва да говоря с вас.

— Добре, че ви хванахме, преди да сте тръгнала за болницата — обади се друг глас.

Тя се обърна и видя, че до Разпоредителя стои Ротан. Внезапно стомахът й се сви и сърцето й се разтуптя лудо. „Ето го отново онова изражение. Нещо се е случило с Лоркин…“

— Влезте —

каза тя, отстъпи встрани и нетърпеливо им махна да влязат.

Оусън влезе бързо, следван от Ротан. Тя затвори вратата и се обърна с очакване към Разпоредителя. Той я погледна мрачно.

— Трябва да ви уведомя, че вашият син е… — Оусън се поколеба и се намръщи. — Не съм сигурен как да го нарека. Очевидно Лоркин е бил отвлечен.

Коленете на Сония омекнаха и тя леко залитна. Ротан пристъпи напред да я подхване, но тя го спря с ръка. Пое си дълбоко дъх и отново се обърна към Оусън.

— Отвлечен? — повтори тя.

— Да. От млада магьосница, която се е преструвала на робиня. Посланик Денил смята, че има голяма вероятност синът ви да я е последвал по собствена воля, но не е сигурен в това.

— Аха — изпълни я предателско облекчение. „Жени. Защо всички проблеми на Лоркин са свързани с жени?“ Тя почувства как сърцето й постепенно влиза в обичайния си ритъм. — Значи тук става въпрос по-скоро за непристойно поведение, отколкото за надвиснала сигурна смърт?

— Надяваме се да е така. Но нещата са по-сложни от това. Очевидно не само ние имаме подземен свят, тайно и не съвсем законно общество и е възможно тяхното да е замесено.

— Престъпници?

Оусън поклати глава.

— Посланик Денил ги описа като бунтовници. Наричат се Изменниците. Твърди се, че всички са жени — Оусън повдигна вежди, намеквайки, че според него не е така. — Освен това са магьосници — черни магьосници. Жената, отвлякла Лоркин, е една от тях. Същата вечер е убила друга робиня и е отнела силата й. Денил не е сигурен дали похитителката е Изменница и робинята просто й се е изпречила на пътя или мъртвата жена е Изменница, а похитителката не е. И в двата случая Изменниците са дали знак, че искат тя и Лоркин да бъдат намерени и очевидно имат достатъчно влияние, за да бъде изпълнено искането им.

Сония замълча, докато обмисляше чутото.

— Кога е бил отвлечен Лоркин?

— Преди три нощи.

Сърцето на Сония спря.

— Три нощи! Защо не ми е било съобщено веднага!

— Съобщихме ви веднага — Оусън се усмихна накриво. — Когато се опитах да внуша на новия посланик, че трябва да се свързва с мен само в най-краен случай, той е приел думите ми твърде насериозно. Очаквал е да намери Лоркин бързо и едва тази вечер ми съобщи за случилото се.

— Ще го убия — промърмори тя, докато крачеше напред-назад из стаята. — Ако тази жена е черна магьосница? А те имат ли други там? Как ще я принуди Денил да върне Лоркин?

— Помага му представител на сачаканския крал.

— Ами ако тя не иска да бъде намерена? Кой знае какво би направила, за да оцелее? Да заплаши, че ще

убие Лоркин? — Сония спря, останала без дъх. Тя почувства, че дробовете й не изтласкват толкова въздух, колкото си поема. Главата й се завъртя. Сграбчи облегалката на стола и се застави да диша бавно. Когато съзнанието й се проясни, тя се обърна към Оусън. — Трябва да отида там. Искам да съм там, когато го намерят!

Досега Оусън я бе гледал открито, със съчувствие. Сега изведнъж се затвори в себе си и лицето му се вкамени.

— Знаете, че не можете да го направите — каза той.

Сония го погледна с присвити очи, усещайки яростта, която се зараждаше в нея.

— Кой ще се осмели да ме спре?

— Гилдията трябва да разполага непрекъснато с двама черни магьосници — напомни й той. — Кралят никога няма да ви позволи да напуснете Имардин, камо ли Киралия.

— Това е моят син! — изкрещя тя.

— Освен това на сачаканския крал може да не му хареса, че сме ви изпратили — или че сме ви позволили да влезете в страната му. Тази политически опасна ситуация може да се влоши още повече, ако го приеме като намек, че хората му не могат сами да се справят.

— А ако наистина не мо…

— Лоркин не е глупак, Сония — прекъсна я тихо Ротан. — Както и Денил.

Тя го погледна, опитвайки се да потисне болката и гнева от това, че той се изправя срещу нея. „Но ако Ротан наистина смята, че не трябва да отивам…“

— Според мен Лоркин не би тръгнал с тази жена, ако не е имал добра причина да го направи.

— А ако всъщност е нямал избор? — възрази тя.

— Тогава ще трябва да се доверим на Денил. Знаеш, че той щеше да ни съобщи веднага, ако ситуацията е твърде сериозна. Ако Лоркин е заложник, то ти няма да можеш да направиш за него нищо повече от Денил. Той има опит в преговорите. Разполага с помощта на сачаканците — гласът му стана по-груб. — Ако се намесиш, ще влошиш положението, и то не само за Лоркин, а и за Киралия и Сачака.

Тя изведнъж се почувства слаба и изцедена. Безпомощна. „Каква полза от всичката ми сила, щом не мога да я използвам, за да спася собствения си син?“

„А може би той няма нужда да бъде спасяван?“ — обади се слабичко гласче някъде в съзнанието й.

Оусън въздъхна.

— Опасявам се, че трябва да ви забраня да отпътувате за Сачака, Черна магьоснице Сония. Както и да говорите за това с други хора освен самия мен, краля, Върховния повелител Болкан и лорд Ротан.

— Дори и със семейството на Акарин?

Той поклати глава.

— Дори с тях. Като майка на Лоркин вие имате правото да научите какво се е случило и аз ще ви информирам периодично за развитието на ситуацията. Довечера с Върховния повелител Болкан ще обсъдим начините, по които бихме могли да помогнем на лорд Денил, включително евентуалното изпращане на човек в Сачака. Ако вземем решение, ще ви съобщя подробностите.

„Постарай се да го направиш“ — помисли си Сония.

— Очаквам от вас редовно да ме информирате за развитието — рече твърдо тя.