Мисията на посланика
Шрифт:
— Престани, Раша! — каза Тивара.
— Само ако и ти спреш — отвърна жената.
— Заклеваш ли се, че няма да нападнеш нито мен, нито Лоркин?
— Кълна се, че няма да нападам теб. Но той… — погледът на жената се прехвърли върху него. — Трябва да умре.
Лоркин потрепери. Но освен това забеляза, че жената бе спряла да нанася удари по Тивара.
— Кралицата нареди да не бива убиван.
— Тя няма право да ни забранява да си отмъстим — изсъска Раша.
— Ишира умря първа.
Очите на
— Първа или последна, има ли значение?
— Тя ми беше другарка. Смяташ ли, че не ми е липсва? Смяташ ли, че не съм тъгувала по нея?
— Ти не знаеш какво е да загубиш дете! — извика жената.
— Да — отвърна Тивара с остър глас. — Но взимам пример от кралицата как да живея със загубата си, а не от онези, които са готови да убият нечие дете заради грешките или престъпленията на родителите му.
Раша погледна Тивара, лицето й бе изкривено от омраза.
— Не всеки може да прости толкова лесно. Не и за нещо такова. Не и ако убиеш някой от собствените си хора — очите на жената проблеснаха. — Само си хабиш силата, като го защитаваш. Остави ми го.
— А щом го убиеш, какво ще правиш с мен? — Лоркин забеляза, че гласът на Тивара звучи невероятно спокойно. Но тя изглеждаше напрегната, сякаш всеки момент очаква нова атака. „Опитва се да я принуди да говори. Поне се надявам да е така. Възможно е да се опитва да спазари живота ми за своя“.
— Ти ще се върнеш в убежището с мен. Всички Изменници трябва да разберат, че кралицата предпочита някой от собствените й хора да умре, вместо сина на мъжа, убил дъщеря й.
— Всъщност кралицата предпочита хората й да се подчиняват на заповедите й. Така никой няма да бъде убит — разнесе се силен глас. — Това си е много смислена заповед и е добра за всички.
Раша отстъпи настрани и същевременно се обърна. На входа стоеше друга жена, облечена като робиня, която се бе облегнала на стената в умишлено безгрижна поза.
— Чари — каза Тивара с облекчение и топлота в гласа.
Новодошлата се усмихна весело, после влезе в сградата със стъпката на млада киралийка, която се появява с целия си блясък на някой бал или прием.
— Нося нови заповеди от кралицата — каза им тя. — Лорд Лоркин не трябва да бъде нараняван. Тивара трябва да бъде отведена в Убежището и да бъде изправена на съд за убийството на Рива — тя се обърна към Раша. — И тъй като съм по-висшестояща от теб, на мен се полага изпълнението на тази задача. А ти по-добре бягай у дома, преди господарят ти да е усетил, че липсваш и да прати подире ти групичка надзиратели с камшици.
Раша впери поглед в Чари, после изсъска нещо и се измъкна през отвора в стената. Ясно се чуха звуците от пращене на клони, когато тя се промъкна през бодливите храсти, с които бе обрасъл хълмът.
Чари се обърна и погледна Тивара.
— Много си загазила.
Тивара
— Благодаря, че се намеси. Откъде знаеше къде сме?
Младата жена сви рамене.
— Не знаех. Вярно, че се оглеждах за вас, но не очаквах, че ще го доведеш тук. Това е най-очебийното скривалище в цялата област. Къде ти беше умът?
Тивара сви рамене.
— Не знам — тя разтри лицето си и умората изведнъж й пролича. — Толкова добре се справяхме… Реших, че хората ще предположат, че няма да поемем към Убежището.
Чари поклати глава.
— Добре, че наглеждах и Раша. Тя е главен наблюдател в съседното имение и доста се поизпоти, докато ви открие. Когато научих, че е събрала група и тръгва след вас, аз се измъкнах и я последвах.
— Група? — Тивара се намръщи. — А къде са останалите?
— За ваше щастие тя им каза да изчакат, за да тръгне напред и да повали новия ти приятел — Чари погледна Лоркин и се усмихна. — Аз обаче отидох при тях и им казах да се прибират.
„Аз съм по-висшестояща — спомни си Лоркин думите й. — Тя очевидно е доста влиятелна Изменница. И щом имат рангове, значи не са толкова равностойни, както твърди Тивара“.
— Добре… благодаря ти за това — Тивара се поколеба. — А ти какво смяташ да ни правиш?
Чари не отговори. Тя наведе глава, сви устни и се приближи. Спря се на няколко стъпки от тях и погледна изпитателно Тивара.
— Вярно ли е?
— Да.
Чари кимна и въздъхна.
— Рива беше размирничка. Ако някой би могъл да те предизвика, то това би била тя.
Тивара поклати глава.
— Ако имаше друг начин…
— Добре, хубаво е, че не отричаш. Какви са ти плановете?
— Да се прибера и да реша проблема.
Погледът на Чари се отмести към Лоркин и тя го огледа от глава до пети.
— Ами той?
Лоркин реши да не обръща внимание на това, че го обсъждат така, сякаш не присъства и учтиво наведе глава.
— За мен е чест да се запознаем, Чари от Изменниците.
Жената се ухили и пристъпи към него.
— Харесва ми. И за мен е чест, Лоркин от Гилдията.
— Той предложи да се върне с мен, за да говори в моя защита пред съда. — Гласът на Тивара беше тих.
Чари повдигна вежди.
— И ти си съгласен да дойдеш с нея? — попита го тя.
— Да.
Изражението й бе едновременно преценяващо и одобрително.
— Ти си смел мъж. Ще ни дадеш ли онова, което баща ти ни обеща?
— Ще го обсъдим, когато стигнем там — отвърна Тивара, преди Лоркин да успее да отговори.
Младата жена се засмя.
— Непременно. Това, разбира се, не трябваше да се случва — каза му тя. — Ти трябваше да се върнеш в Арвис. А ние със сигурност нямахме намерение да те водим в тайния ни дом. Трябва да получа разрешение за това.