Мусон

Смит Уилбур

— Разбирам те, Мбили, и аз съм обичал.

— Какво да правя? — попита Гай съкрушен.

— Няма значение колко те боли, то не може да те убие и един ден, и то по-близък отколкото си мислиш, ще разбереш, че болката си е отишла.

— Никога няма да я забравя — отвърна убедено Гай. — И никога няма да забравя любовта си към нея.

25.

Хал Кортни чу корабната камбана да бие за начало на втора вахта.

— Полунощ — промърмори той. Притисна кръста си с две ръце, свити в юмруци. Седял бе пред бюрото часове наред и се бе схванал, а очите му смъдяха. Изправи

се и поправи фитила на лампата. Нагласи я така, че да осветява добре работната маса, след което се настани на тежкия дъбов стол и отново потъна в работа.

Пред него бе разгърнат работният чертеж на „Серафим“. Внимателно проучи разположението на оръдията, после бутна чертежа настрана, сложи до него скица на бордовата фасада и ги сравни.

— Ще трябва да скрием оръдията и да му придадем вид на невъоръжен търговски съд — мърмореше Хал. — Трябва да се махнат капаците от амбразурите на долната палуба. — Спря и се намръщи, дочул леко дращене по вратата.

— Кой е? — попита той. Времето беше хубаво, а вятърът постоянен и умерен. Не бе очаквал да го безпокоят. Въпросът му остана безответен и след миг той изръмжа. Сигурно е бил плъх или пък собственото му въображение. Върна се към чертежите.

Драскането се чу отново. Този път блъсна раздразнен стола назад и се изправи. Приведен под гредите на тавана, той отиде до вратата и я отвори. Една слаба фигура застана нерешително пред него.

— Гай? — Той го погледна отблизо. — Какво правиш тук по това време? Влез, момчето ми. — Гай пристъпи в каютата и затвори вратата след себе си.

Смъкна шапка от главата си. Лицето му беше бледно, а изразът неспокоен.

— Татко, трябва да ти кажа нещо — заекна той, като мачкаше шапката в ръце.

— Какво има, момче? Казвай! — подкани го Хал.

— Има някой в барутния погреб долу — изплю камъчето Гай. — Вратата е отворена и се вижда светлина.

— Какво? — Гласът на Хал изтъня от тревога. — В погреба? Светлина? — Сцена на отвратително злодеяние се появи в съзнанието му.

— Да, сър.

Хал се обърна и отиде до писалището. Издърпа горното чекмедже и взе дървена кутия с пистолети. Отвори я и измъкна едното двуцевно оръжие. Провери пружината и ударника, после го тикна зад пояса. Провери втория и го взе в дясната си ръка.

— Сега ще видим тая работа — мрачно промърмори той и свали лампата от куката й. — Ела с мен Гай, но тихо! Да не подплашим разбойниците, които и да са те.

Отвори вратата и Гай го последва в коридора.

— Затвори я внимателно! — предупреди го Хал и отиде към стълбата. Надникна към долната палуба, но не видя светлина. Извърна глава към Гай:

— Сигурен ли си?

— Да, татко.

С леки стъпки Хал заслиза надолу, като спираше на всяко стъпало и се ослушваше. Стигна долу и отново спря. Едва сега можа да види слабите отблясъци по контурите на вратата.

— А така! — прошепна той и запъна двете петлета на пистолета в ръката си. — Сега ще разберем, какво правят там.

— Тръгна към погреба, като държеше лампата зад гърба си, за да прикрие светлината й. Гай го следваше.

Хал стигна вратата и долепи ухо към дебелите дъбови дъски. Едва-едва сред другите шумове от кораба, той долови звуци, които го озадачиха: приглушени писъци и стенания, трополене и скърцания, чийто произход не можеше да определи.

Опита бравата и тя се завъртя лесно в ръката му. Опря рамо о нея и бавно я натисна. Тя

издраска с тих шум касата и се отвори. Хал застана на прага и вдигна фенера високо над главата си. За миг замръзна на място. Открилата се пред него картина така много се различаваше от всичко, което бе очаквал да види, че той не проумя изведнъж смисъла й.

Замреженият фенер от тавана добавяше светлината си към лъчите от собствената му лампа. В краката му имаше купчина дрехи, а върху копринените торбички с барут се бяха вплели две човешки тела. Трябваше му известно време, за да си даде сметка, че са голи. В светлината на лампата ярко блестеше бяла кожа и той се вторачи с невярващи очи. Женски къдри, сплетени крайници, широко отворена червена уста, малки стъпала заритали конвулсивно към тавана, тънки ръце сграбчили и заскубали мъжка коса, главата на мъжа забита между перлено белите й бедра, гърбът и задникът й, подскачащи върху барута, докато тя се гърчи в екстаз.

Двойката не усещаше нищо освен себе си. Дори светлината от лампата не им направи никакво впечатление — момичето бе стиснало здраво очи, а чертите й бяха така изменени от страст, че Хал не можа да я познае.

Стоеше там като вкопан и трепна едва когато Гай се опита да влезе в погреба. Мръдна настрани, за да скрие двамата от погледа му.

— Бягай обратно, Гай! — каза той и гласът му проникна през завесата от страст, обгърнала двойката. Очите на жената се отвориха рязко и бавно започнаха да се разширяват като листчета на виолетов цвят, докато се вторачваше в Хал с ужасен и невярващ поглед. Устните й се сгърчиха в безмълвен вик на отчаяние и тя застана на един лакът, а гърдата й увисна и се разлюля в светлината на лампата. Задърпа с две ръце тъмната коса на потъналата между бедрата й глава, но не можа да я вдигне.

— Том! — възвърна гласа си най-накрая Хал. Забеляза как мускулите на широкия бял гръб потръпват, сякаш някой заби кинжал в тях. После Том вдигна глава и я обърна към баща си.

Лицето му бе съвсем червено, сякаш бе тичал на състезание или току-що бе приключил рунд по борба. Гледаше с празен и замаян поглед като пиян.

— За Бога, момиче, покрий се! — изграчи Хал. Сам бе обзет от срам, когато установи, че му е трудно да откъсне поглед от разкраченото тяло.

При тези думи, тя ритна Том назад с два крака и се претърколи на пода. Вдигна смачканата си нощница и я стисна пред себе си с две ръце, в опит да прикрие голотата си, клекнала като диво животно в капан. Обърна се с гръб към нея и видя Гай, който проточваше врат, за да види какво става вътре. Хал грубо го изблъска в коридора.

— Връщай се веднага в леглото! — кресна му той. — Тук нямаш работа! — Гай отскочи пред злъчта в бащиния глас. — На никого няма да казваш, какво си видял тази вечер, иначе жив ще те одера! — Гай тръгна заднишком към стълбата, бавно и неохотно, а Хал се върна в погреба.

Керълайн бе навлякла нощницата си и сега бе покрита чак до петите. Стоеше пред него с наведена глава. Дебели къдрици се спускаха над челото й. Приличаше на малко и невинно момиченце. Каквато си беше — иди докажи обратното, помисли мрачно Хал, докато наблюдаваше как синът му подскача на един крак, в опити да уцели втория крачол на бричовете си. Нямаше и помен от обичайната му напереност и фукльовщина. Най-накрая вдигна гащите, завърза пояса и се изправи виновно до момичето. Никой от двамата не можеше да срещне свирепия поглед на Хал.