Натюрморт с гарвани
Шрифт:
Той се усмихваше и си напяваше.
Писъкът й заседна в неволно свилото се гърло.
Това лице…!
Петдесет и четвърта глава
Хейзън стоеше пред скупчилите се полицаи. Онова, което трябваше да им каже, нямаше да отнеме много време: бяха силен екип и имаха добър план. А Макфелти нямаше никакви шансове.
Съществуваше обаче един проблем. Тад още не се бе върнал от кланицата, а радиовръзките бяха прекъснати. Хейзън би предпочел да му възложи офиса, преди да тръгне, ала не можеше повече да чака.
— Къде са кучетата? — попита.
Отговори Ханк Ларсен:
— Ще ги докарат направо при дома на Краус. Ще ни чакат там.
— Надявам се този път да са ни пратили наистина добри кучета. Поиска ли от онази специална порода, която обучават в Додж, онези испански кучета, как се казваха?
— Преса канариос — отвърна Ларсен. — Да, направих го. Казаха, че обучението им още не било приключило, но аз настоях.
— Добре. Писна ми да си играем с домашни палета. Кой е водачът им?
— Същият като последния път. Лефти Уийкс. Той е най-добрият водач.
Хейзън се намръщи, извади цигара, запали я.
След това изгледа групата.
— Всички знаете правилата, затова ще бъда кратък. Кучетата влизат първи, след това водачът — Лефти, — след това аз и Раскович — той посочи с цигарата си към шефа по сигурността на КЩУ.
Раскович кимна, стисна челюсти, осъзнал сериозността на положението.
— Раскович, знаеш ли да си служиш с 12-калиброва пушка?
— Да, сър.
— Тогава ще ти зачисля една. Зад нас, като подкрепящ екип ще са Коул, Браст и шериф Ларсен. — Той кимна към двама щатски рейнджъри в пълно бойно снаряжение и с облекла на командоси — черни панталони над високи специални обувки, черни противокуршумни жилетки. Никакви бой скаутски шапчици — този път работата щеше да е сериозна. След това се обърна към Ларсен: — Съгласен ли си, Ханк?
Шерифът на Дийпър кимна.
Хейзън знаеше колко важно бе да играе и политическата игра, да държи Ханк в примката си, да го накара да участва в екипа. Ханк определено не се радваше на това, но нямаше какво да направи: това бе теренът на Хейзън и докато операцията не завърши и не бъдат възстановени външните комуникации, шоуто бе изцяло негово. В крайна сметка Хейзън ще направи така, че Ларсен да изглежда добре в очите на обществеността. Всички щяха да разделят лаврите — Раскович също, и нямаше да има удари под кръста, когато работата опре до съдебен процес.
— Правилата са прости. Всички сте въоръжени с пушки за борба с безредици, но не ги използвайте, освен ако животът ви не е пряко заплашен.Това ясно ли е, кристално ясно?
Всички закимаха.
— Ще заловим нашия човек жив и невредим.Ще влезем тихо и кротко, ще го обезоръжим и ще го изведем с белезници и окови, но с меки ръкавици. Той е нашият свидетел звезда. Ако се паникьоса и започне да стреля, спретеи оставете кучетата да се погрижат за него. А кучета като тези могат да понесат някой и друг куршум и пак да продължат да работят.
Мълчание, кимания.
— Ако някой си мисли да се прави
Хейзън изгледа свирепо всички до един. Най-много го безпокоеше Раскович, но дотук той се държеше хладнокръвно. Струваше си да рискува с него. По дяволите, той бе готов Раскович да обере цялата слава, стига опитното поле да бъде дадено на Медисин Крийк.
— Шърт и Уилямс, вие двамата ще вардите входа на пещерата. Искам да разполагате с достатъчно терен за действие, което означава да не се криете във входа, където можете да бъдете изненадани. Ако подгоним Макфелти и той се опита да избяга, трябва да сте готови да го арестувате. Райнбек, ти ще влезеш в дома на Краус, ще предявиш заповедта и ще пиеш чай с Уинифред. Бъди готов да подкрепиш Шърт и Уилямс, ако се наложи.
Лицето на Райнбек остана напълно неподвижно, само челюстта му леко потрепна.
— Знам, Райнбек, че това е трудна задача, но старата дама сигурно ще бъде разстроена. Не искаме никакви инфаркти, ясно?
Райнбек кимна.
— Помнете, че след като влезем вътре, нямаме никакви комуникации с външния свят. И ако се разделим, няма да имаме връзка и помежду си. Тъй че трябва да бъдем заедно. Разбрахте ли?
Огледа се. Бяха разбрали.
— Добре, Коул ще ни разкаже за тези очила за нощно виждане.
Коул пристъпи напред. Беше самият „Мистър полицай“ — висок, мускулест, с къса подстрижка, безизразно лице. Странно как щатските полицаи никога не надебеляваха. Може би при тях това бе правило. Носеше сив шлем с голям апарат за нощно виждане, прикрепен към него.
— В пещерата — започна той, — изобщо няма светлина. Никаква. Поради тази причина обичайните очила за нощно виждане няма да работят. Затова сме съоръжени с инфрачервена апаратура. Инфрачервената светлина действа като тази на фенерче. Ето я крушката тук, отпред на шлема. Тук е ключето. Трябва да бъде включено, досущ като на обикновено фенерче. С просто око не можете да видите светлината, но когато сложите тези очила, ще видите червеникаво осветление. Ако инфрачервената лампа изгасне, няма да виждате нищо през очилата. Разбрахте ли?
Всички закимаха.
— Целта на тези очила е да не се превръщаме в мишени с фенерчета. Той не може да ни види. Няма да включваме светлините на шлема, ще влезем безшумно и той няма да знае колко сме.
— Има ли карта на пещерата? — попита Раскович.
— Добър въпрос — отвърна Хейзън. — Не, няма. През по-голямата част от нея са прокарани дървени пътеки. Има още няколко помещения отзад — две или три най-много. В едно от тях се намира старата спиртоварна инсталация и навярно ще открием нашият човек там. Тук не става дума за Карлсбадските пещери. Просто бъдете здравомислещи, стойте близо един до друг и всичко ще бъде наред.
Шефът по сигурността кимна.
Хейзън отиде до шкафа с оръжията, извади пушка, „счупи“ я на две, зареди я, затвори я с едно движение на китката и я подаде на Раскович.
— Всички проверихте ли оръжието си?
В отговор се чу всеобщо размърдване и тихи потвърждения. Хейзън прегледа за последно колана си в обратна на часовниковата стрелка посока: допълнителни пачки, палка, белезници, спрей с черен пипер, личен пистолет. Пое дълбоко въздух и закопча противокуршумната жилетка здраво под брадата си.