Натюрморт с гарвани

Чайлд Линкълн

В залата настъпи гузно мълчание.

— Има предупреждение за торнадо — продължи Мейси.

— Всички знаете много добре какво означава това. Разполагате с пет минути да се изметете от тук. Можете да се разберете по-късно. А пък аз сега ще спусна кепенците на прозорците и отивам в избата. И вие по-добре направете същото, ако не искате да се озовете на улицата преди нощта да е свършила.

Тя се обърна и влезе отново в кухнята, като блъсна така силно вратата, че всички в залата подскочиха.

— Намерете

безопасно място или укритие — огледа Тад събралите се, като си припомняше списъка от наръчника си.

— Слезте в избите, застанете под здрав тезгях или бетонна вана или стълбище. Избягвайте прозорците. Вземете си фенерче, вода за пиене и преносимо радио с батерии. Предупреждението е валидно до полунощ, но могат да го удължат, човек никога не знае. Тая буря навън си я бива.

Когато залата се изпразни, Тад отиде отзад и потърси Мейси.

— Благодаря — рече той.

Тя махна с ръка. Не помнеше да я бе виждал някога поуморена.

— Тад, не знам дали трябва да споменавам това, но Смит е изчезнал.

— И аз се питах защо го няма.

— Един репортер го чака снощи тук, докато не затворих. Смит не се появи и за закуска, и за обяд. Не е характерно за него да отсъства така, не и без да спомене нещо. Позвъних у дома му и във вестника, но никой не отговори.

— Ще хвърля едно око — каза Тад.

Мейси кимна.

— Може би няма нищо, но…

— Да, навярно няма нищо.

Тад се върна в ресторанта, затвори прозорците и пое към вратата. Обърна се с ръка върху дръжката й.

— А ти сега слизай в онази изба, Мейси, разбрано?

— Тръгвам — долетя отговорът на Мейси от стълбите.

Още щом Тад се върна в шерифския офис, се обади окръжният диспечер. Позвънила госпожа Фърналд Хигс. Синът й видял чудовище в стаята си. Когато изкрещял и запалил осветлението, чудовището избягало. Момчето било в истерия, госпожа Хигс — също.

Тад не можеше да повярва на ушите си и едва изчака диспечерът да свърши.

— Сигурно ме будалкаш — рече той.

— Тя поиска шерифът да отиде у тях — завърши неубедително диспечерът.

Тад не искаше да повярва.

— Имаме сериен убиец на свобода, към нас се носи торнадо, а ти искаш да ходя да проверявам за чудовища?

След кратко мълчание диспечерът отговори:

— Ей, аз само си върша работата. Знаеш, че трябва да докладвам всичко. Госпожа Хигс твърди, че чудовището е оставило отпечатък.

Тад веднага свали радиото от ухото си. Иисусе Христе!

Погледна часовника си. Осем и половина. Можеше да отиде до къщата на Хигс и да се върне за двайсет минути.

Въздъхна и пак вдигна радиостанцията.

— Добре — рече, — ще проверя.

Петдесет

и първа глава

Когато Тад пристигна в жилището на Хигсови, старият Хигс се бе върнал у дома и бе напердашил момчето си, затова хлапето стоеше обидено в ъгъла, очите му бяха сухи, а юмруците — свити. Госпожа Хигс сновеше насам-натам разтревожена, кършеше ръце, а устните й бяха гневно стиснати. Самият Хигс седеше край кухненската маса и ядеше картоф.

— Дойдох във връзка със… ъ-ъ-ъ… съобщението — каза при влизането си Тад, докато сваляше шапката си.

— Забрави за съобщението — отвърна старият. — Съжалявам, че напразно са ви обезпокоили.

Тад отиде при момчето и клекна.

— Добре ли си?

Момчето кимна, но лицето му бе пламнало в червено. Имаше руса коса и много сини очи.

— Хилис, не искам да чувам повече приказки за чудовища, ясно? — рече фермерът.

Госпожа Хигс седна, после отново се изправи.

— Съжалявам, помощник-шериф Тад, искаш ли чаша кафе?

— Не, благодаря, госпожо.

Погледна отново хлапето и запита тихо:

— Какво видя?

Момчето не отвърна.

— Не говори повече за чудовища — изръмжа фермерът.

Тад се наведе още по-близко.

— Аз го видях — рече непокорно момчето.

— Какво каза? — изрева бащата.

Тад се обърна към госпожа Хигс.

— Покажете ми отпечатъка, ако обичате.

Жената се надигна уплашена.

Фермерът каза:

— Нали не говори повече за чудовища, а? Дявол да го вземе, ще го напляскам още веднъж. Да викат полицията за някакво си чудовище!

Госпожа Хигс отведе Тад през малко салонче към задната част на къщата и отвори стаята на момчето. Посочи прозореца.

— Сигурна съм,че го затворих, преди да сложа Хил да спи, но когато изпищя и аз дойдох, видях, че е отворен. А когато отидох да го затворя, видях отпечатък в цветната леха.

Тад чу как Хигс повишава тон в кухнята.

— Адски неудобно е да се вика шерифа само заради един лош сън.

Тад повдигна прозореца. И в същия миг вятърът нахлу с писък, грабна завесите и те заплющяха. Тад подаде глава навън и погледна надолу.

Видя на слабата лунна светлина леха от грижливо гледани цинии. Няколко от тях бяха смачкани грубо от голям, продълговат отпечатък. Можеше да бъде и от крак, а можеше и да не бъде.

Върна се през коридорчето, излезе през страничната врата, привеждайки се към дървената обшивка на къщата за прикритие, докато не стигна до прозореца на момчето. Светна с фенерчето си и приклекна до лехата.

Отпечатъкът бе размазан от бурята, но наистина много приличаше на отпечатък от човешки крак.