Натюрморт с гарвани
Шрифт:
Бинго: гнездото на контрабандистите на алкохол. Стара маса, угарки от свещи, очукани фенери, счупени чинии и бутилки. В далечния край казанът още се издигаше в червеникавата мъгла — достатъчно голям, за да се свари в него и кон. Толкова голям, че навярно е бил внесен на части и заварен наместо — нищо чудно, че в последствие не е бил изкаран.
След като Хейзън се увери, че помещението е празно, махна с ръка и на останалите да дойдат, след което приближи казана. Във въздуха още се усещаше слаб мирис на дим, смесен с друга, по-неприятна миризма. Той се наведе над казана и погледна вътре. На дъното му имаше нещо — малко и с
Беше човешко ухо.
Обърна се, изпитваше тръпка на удовлетворение, примесено с отвращение.
— Никой да не пипа нищо.
Хейзън продължи да изследва пещерата. В един миг си помисли, че това бе краят на пещерите, които бяха празни, и Макфелти вече е избягал. Но после видя ниската арка в странична стена, едва забележимо сиво петно в по-плътния мрак.
— Изглежда има друго помещение натам — посочи той. — Да вървим. Лефти, води кучетата.
Минаха през ниската арка към следващата пещера. Очевидно някога е била боклукчийската яма на контрабандистите. Още бе пълна с разлагаща се смет, строшени бутилки, парчета хартия, празни консервни кутии и всякакви други боклуци, сметени към едната стена. Той спря. Помещението бе хладно и в още по-хладните ниши забеляза по-скорошни хранителни припаси. Своего рода килер. Насочи светлината, за да разкрие чувалчета със захар, овесени ядки, боб, торби с картофен чипс и други снаксове, самуни хляб, пакети с говеждо, буркани с масло. Имаше и сноп свещи, големи кутии кибрит, строшен фенер. В дъното купчина изхвърлени торби, опаковки, консервни кутии и угарки от свещи показваха, че Макфелти бе прекарал тук учудващо дълго време.
Като продължи да оглежда през очилата, Хейзън забеляза, че проходът продължаваше и водеше към нова пещера. Макфелти, ако изобщо бе тук, сигурно бе чул приближаването им и трябваше да е там, може би с готово за стрелба оръжие, за да ги изненада.
Сложи ръка върху лявото рамо на Лефти и заговори на ухото му:
— Пусни кучетата да проверят следващото помещение. Могат ли да го направят?
— Разбира се.
Шериф Хейзън разположи хората си около отвора на прохода, готови да заловят всеки, който излезе. След това кимна на Лефти.
Лефти разкопча карабинерите от каишките им и отстъпи назад.
— Щурм, Дранг. Претърсете.
Животните полетяха мигновено и изчезнаха в мрака. Хейзън приклекна до входа с готова за стрелба пушка. Чуваше кучетата в съседното помещение — ръмжаха, душеха, облизваха мокрите си муцуни. Минаха няколко секунди. Звуците ставаха все по-слаби.
— Извикай ги да се върнат — нареди Хейзън.
Лефти подсвирна тихо.
— Щурм, Дранг. Върни се.
Още душене и ръмжене.
— Щурм! Дранг! Върни се!
Кучетата се върнаха неохотно. През очилата изглеждаха като кучетата от ада.
Хейзън вече бе убеден, че Макфелти бе избягал. И въпреки всичко, не бяха на пълна загуба; даже обратното. Намериха сума физически улики, за да докажат, че е бил в пещерата и да го свържат с престъпленията: пръстови отпечатъци, ДНК. Несъмнено и ухото на. Стот бе страхотна находка, само заради него си струваше да слязат тук. С тези доказателства срещу Макфелти щеше да бъде адски лесно да обвини онзи тип и да „закове“ Лавъндър.
Хейзън се изправи.
— Добре, хайде де видим какво има там.
Влязоха
Господи, какво място.Хейзън бръкна в джоба си за един кемъл.
— Както изглежда, нашата птичка е отлетяла. Навярно сме го изпуснали за малко.
— Какво е това? — попита Раскович, осветявайки пещерата.
Хейзън запали цигарата си и мушна кибритената клечка в джоба си.
— Бих казал, че е останало така от контрабандистките времена.
Последва дълго мълчание. Всички се бяха сбрали на едно място и изглеждаха разочаровани.
Хейзън пое дима с пълни гърди и издиша.
— Там, в казана, е ухото на Стот — обяви тихо той. — Доказателство, че това е била базата му за опериране. Това е голям пробив в разследването.
Всички закимаха. Чуха се няколко възбудени забележки.
Кучетата заръмжаха.
— Ще докараме утре екипа за претърсване на местопрестъплението. Мисля, че нашата работа за тази вечер приключи. — Хейзън дръпна още веднъж от цигарата си, изтръска огънчето с пепелта и прибра фаса в джоба си. — Да си вървим у дома.
Като се обърна, забеляза, че Лефти се опитва да издърпа кучетата от процепа в далечната стена. Те обаче не искаха и да чуят — дърпаха се към отвора и ръмжаха гневно и гърлено.
— Какво им става?
Лефти отново ги дръпна рязко.
— Щурм! Дранг! Седни!
— Дай им да проверят, за Бога — рече Хейзън.
Лефти ги отведе до дупката. Кучетата излаяха и се скупчиха около отвора, повлекли подире си протестиращия Лефти. И в следващия миг вече ги нямаше.
Хейзън приближи и надникна през дупката. Видя, че тунелът прави завой на деветдесет градуса и се спуска стръмно надолу около метър към задънена „улица“.
Ала не, той продължаваше! Би трябвало.Чу странно изкривеният глас на Лефти да отеква някъде от невидимата тъма — викаше безполезно на кучетата си да спрат.
— Надушили са следа — рече Хейзън през рамо. — И както изглежда — гореща следа!
Петдесет и девета глава
Кори лежеше неподвижна с ръце зад гърба си. Той се бе засмял, когато тя изпищя — ужасен, писклив смях, който бе прозвучал като писукането на морско свинче. И сега правеше нещо с трупа на Тад. Тя бе извърнала глава и стискаше клепачи. Чу се шум от раздиращ се плат, след това… след това сякаш разкъсваха плът. Стисна още по-силно очи и се опита вътрешно да блокира звука. Тойбе само на метър от нея, тананикаше си и напевно си говореше нещо, докато работеше. Всеки път, когато направеше някакво движение, към нея се понасяше ужасна воня на плесен, на гнилоч, на още по-ужасни неща.