Обсадата на Лайтнинг

Пинейро Рохелио

Почти пристигнахме, помисли Кеслър, когато Джоунс се блъсна леко във вътрешната стена на отсека. Кеслър откачи двигателя на Джоунс и забута тялото му към отворения люк, който водеше към херметичната камера. Отвърза и своя двигател и притегли Джоунс вътре. Затвори люка и отново херметизира камерата. Съблече скафандъра си, махна ръкавиците и шлема на Джоунс. Очите на пилота бяха затворени. Кеслър сложи пръст на носа му. Дишаше. Забеляза рана на челото му. Сигурно е от шлема при удара в стената на отсека — тогава е загубил

съзнание.

Доразсъблече Джоунс и видя синини по ребрата. По дяволите! Счупени ребра. Намръщи се, но не беше изненадан. Джоунс се блъсна в совалката при голяма скорост. Имаше късмет, че остана жив. Кеслър облече удобния син комбинезон, стори същото с Джоунс. Отвори вътрешния люк, внимателно го издърпа на средната палуба и затвори люка зад тях.

— Хюстън, тук „Лайтнинг“. Чувате ли ме?

— Как е при теб, Майкъл? Как е Джоунс?

— Джоунс е наранен. Има рана на главата и, както мисля, счупени ребра. Диша равномерно, пулсът му е добър. Ще го превържа и няма да му позволявам да мърда.

— Разбрано, „Лайтнинг“. Внимателно със счупените ребра. Може да му пробият белите дробове.

— Разбирам. Видях също, че липсват няколко черни плочки отдолу. Сигурно са се откъртили при експлозията. Това е лошо.

— За колко точно плочки става дума?

— Ъ-ъ, май са десетина.

— Ще трябва да установим дали може да се справите сами с такава голяма повреда.

Кеслър сви рамене. Отговорът не го изненада.

НАСА обръщаше все по-малко и по-малко внимание на комплектите за ремонт още от първите дни на совалката, когато при пробите плочките падаха масово поради слаби лепила. Оттогава бяха разработени по-качествени смеси, които подобриха надеждността на термичния щит до такава степен, че при нито един полет на совалката не се наложи да ремонтират или подменят плочки в космоса. По тази причина Кеслър се съмняваше, че епоксидната пяна в ремонтния комплект на „Лайтнинг“ ще бъде достатъчна за запълването на десетина големи дупки.

— Я кажи, Майкъл, кога за последен път си спал повече от няколко часа?

— Деня преди старта.

— Почини малко. Ще те събудим след няколко часа.

— Прието, Хюстън.

Кеслър почисти раната на главата на Джоунс и я превърза. С ребрата беше по-трудно. Реши да не ги пипа засега. Стига да не се движи, дробовете му няма да пострадат.

Кеслър замъкна Джоунс до един от спалните чували, напъха го в него и дръпна ципа. Щеше му се да направи още нещо за приятеля си, но се страхуваше да не навреди повече, ако се опита.

— Приятни сънища, Текс.

Кеслър се сви на другата койка и се опита да заспи, но безуспешно. Твърде много въпроси измъчваха ума му. Първо експлозията на главен двигател номер едно, после отказът на маневрените двигатели, а сега и раничният на Джоунс. Той въздъхна. За оглед на другите ще трябва да се чака до завръщането на земята, но на раничния…

Кеслър скочи от койката, отиде в херметичната

камера и надяна скафандъра. Върна се в товарния отсек, където беше оставил двигателя на Джоунс.

Той имаше двайсет и четири отделни сопла. Дванайсет основни и дванайсет резервни. Това означаваше, че двайсет и четири тръбички излизат от резервоарите с азот, затваряни от двайсет и четири клапи. Начинът, по който Джоунс загуби контрола върху него, говореше, че сигурно повече от едно сопло е отказало. Освен това азотното гориво, което при „нормални“ условия трябваше да стигне за няколко часа, се беше изчерпало за минута. Тези два факта му подсказаха, че нещо е предизвикало бързото изтичане на сгъстения азот от резервоара. Нямаше друго обяснение. Или това, или няколко клапи са отказали едновременно.

Кеслър погледна към мястото, където се събираха всички жици, преди да се разпръснат към различните клапи.

Какво е това, по дяволите!

Кеслър примигна два пъти, когато видя малкия часовников механизъм, прикрепен към електрическата верига.

Часовников механизъм? Защо? После разбра и по тялото му пролазиха студени тръпки. Със задействуването на този механизъм веригата се стопяваше.

Боже мой!

Кеслър пое дълбоко дъх, задържа го, после издиша.

— Хюстън? Тук „Лайтнинг“.

— Майкъл? Нали трябваше да спиш.

— Хюстън, страхувам се, че имам куп лоши новини за всички ни, най-вече за нас двамата тук.

— Какво има, „Лайтнинг“?

— Някой е повредил нарочно двигателя на Джоунс.

— Какво? Повтори, „Лайтнинг“.

— Саботаж, Хюстън. Открих часовников механизъм в раничния двигател на Джоунс. Сега проверявам моя. — Посегна към него и бързо отвори задния капак. Вече знаеше какво да търси. Нищо. — Моят, изглежда, е чист, Хюстън. Мисля, че е най-добре да потегляме обратно, колкото е възможно по-бързо.

— Така мислим и ние тук долу, „Лайтнинг“, особено в светлината на онова, което току-що си намерил. Трябва да получим отговор до няколко часа по въпроса с плочките. Междувременно почивай. Това ти е необходимо.

— Разбрано, Хюстън.

— Ще те събудим след пет часа. Приятни сънища.

— Да, добре. — Кеслър се върна в херметичната камера.

Куру, Френска Гвиана

Вандерхоф запрати броя на „Ню Йорк таймс“ в стената. Първоначалният му план беше пропаднал. „Лайтнинг“ беше успяла някак си да влезе в орбита, но макар че в печата не се споменаваха никакви проблеми, той знаеше, че совалката е повредена. Сигурно е така. Не можеше да има грешка със саботажа на главния двигател. Сигурно е извън строя. НАСА много умело потулваше това. Вандерхоф беше сигурен също, че резервният вариант за повреда на маневрените двигатели е направил почти безизходно положението на совалката.