Обсадата на Лайтнинг

Пинейро Рохелио

Бръмченето на климатичната инсталация безпокоеше Ортис, който седеше до Зимър в ярко осветената стая за инструктажи. Зийгъл крачеше насам-натам и всяка минута поглеждаше часовника си. Целият взвод чакаше вече час служителите от ЦРУ, но ги нямаше никакви. Пред сградата, близо до входа, бяха спретнато подредени снаряженията им. Те са готови, чувствуваше Ортис. Той наистина вярваше, че денем или нощем „Мамбо“ е способен да се справи с всякаква задача.

— Доста закъсняват, братле — прошепна той на Зимър, който беше затворил очи. Жителят на Бронкс погледна, обърна глава и сви рамене.

— Така си е — отговори той. — Винаги мърморковците са тези, които трябва да чакат.

Ортис потри с ръка късо подстриганата си черна коса и напипа белега от рана, получена в бой

преди много години. На това място на черепа му коса вече не поникна. Белегът постоянно му напомняше за миналото.

Краткият инструктаж на Зийгъл час преди това беше неясен. Знаеше само, че ще тръгнат на юг, че става дума за операция в джунглите, която ще продължи до едно денонощие. Нищо повече. Никаква представа кого ще преследват, никакви сведения за числеността на противника или за оръжията му. Спасителна операция ли е това? Дали някоя партизанска групировка не е отвлякла някого, достатъчно важен за ЦРУ, за да се намеси и да го спаси? Или може би трябва да убият някого?

Ортис поклати глава. Твърде много въпросителни. Погледна часовника си. Хората от ЦРУ наистина закъсняваха.

Изведнъж вратата в дъното на стаята се отвори. Няколко души обърнаха глави. Ортис видя, че влиза командуващият базата, генерал Джак Олсън, следван от двама мъже и една жена. И тримата бяха в цивилни дрехи. Ортис не беше ги виждал досега.

— Мирно! — извика Зийгъл.

Взводът застана мирно.

— Свободно, момчета — рече Олсън, докато вървеше пред тримата цивилни, за които Франсиско подозираше, че са служители на ЦРУ. От двамата мъже единият беше много по-възрастен, едър, с оредяваща кестенява коса. Вторият беше малко по-нисък и по-слаб, но с мускулесто телосложение. Жената, изглежда, наближаваше четирийсетте, но беше много привлекателна.

— Добре, хора, сядайте и ме изслушайте — започна Олсън. — Информацията, която ще чуете, е строго секретна. Взводът на лейтенант Зийгъл е избран да изпълни много важна задача от голямо национално значение. Искам от всички вас да подкрепите изцяло вашия взводен командир и да слушате внимателно какво ще ви каже мистър Томас Пруит. Той е ръководител на тайната служба в ЦРУ. Вляво от него е мистър Кемрън Стоун. Той е оперативният агент на ЦРУ, който разкри престъпните действия, които ще бъдат предмет на инструктажа. До него е госпожа Мари Гийю. Тя е била в района, който ви интересува, и може да помогне, като отговори на някои от вашите въпроси. Искам да припомня на всички, че вие сте към отряд „Делта“ от специалните части, затова цялата информация, която ще чуете, е поверителна. С това предоставям думата на вас, сър.

Олсън отстъпи встрани. Пруит и Стоун извадиха от куфарчето няколко големи черно-бели фотографии и започнаха да ги прикрепват с карфици към една дъска, а Мари ги гледаше.

— Добър ден, господа — започна Пруит. — Ще бъда кратък, защото нямаме много време. Тук ще ви изложа основните принципи на операцията, а когато излетим, ще ви кажа подробностите и с радост ще отговоря на въпросите ви.

Той отиде до дъската и показа първата фотография.

— Точно след шест часа и двайсет минути от този полигон в Куру, Френска Гвиана, ще бъде изстреляна ракета-носител, за която се предполага, че извежда в космоса обикновен граждански спътник. — Той очерта с показалеца си кръг около градчето. — Нашите разузнавателни данни сочат, че истинската цел на ракетата е не да изведе в космоса спътник, а подобен на него робот с дистанционно управление, който трябва да се сблъска с космическата совалка „Лайтнинг“.

Ортис беше слисан. Просто не му се вярваше, че може да се случи наистина нещо такова. Преди някой да каже нещо, Пруит продължи:

— Господа, от тази база след десет минути излита един „С-145 Старлифтър“. Самолетът ще ви откара до Френска Гвиана, вие ще скочите с парашут в джунглата, ще унищожите ракетата преди изстрелването й и бързо ще се изнесете на сборния пункт. Там ще ви чака хеликоптер от самолетоносача „Блу Ридж“, който сега плава близо до крайбрежието на Венецуела. Ще уточним подробностите на операцията по пътя. Времето ни е кът.

Олсън отново застана пред тях.

— Момчета, това

е тайна задача, затова не можем да ви принудим да участвувате. Операцията крие опасности, тъй като вероятно ще се натъкнете на известна съпротива. Каква? Все още не сме в състояние да определим точно… Може би г-жа Гийю ще ви съобщи някои подробности по пътя…, но положително ще срещнете някаква съпротива на полигона. Казвам ви нещата такива, каквито са, момчета. Повечето от вас са чували за мен. Няма да седна тук да ви галя по задниците със сладки приказки, а ще ви кажа, че вие сте една от елитните бойни части на въоръжените сили. Именно затова са ви обучавали, но ако някой от вас при сегашните обстоятелства не иска да участвува, просто може да се върне в лагера, вместо да тръгне към самолета. В това няма нищо срамно. Лейтенант Зийгъл ми каза, че всички ваши документи вече са готови. Посочените от вас наследници ще получат от ЦРУ предвидената в застраховката сума, равна на вашата военна застраховка, ако някои от вас не се върнат. Онези, които решат да участвуват, ще бъдат временно заличени от списъците на въоръжените сили до вашето завръщане. Вие не съществувате за света като цяло. Не съществувате и за американското правителство. Имате ли някакви въпроси? — Той помълча. — Добре. Продължавайте, лейтенант.

— Добре, момчета! — рече Зийгъл. — Чухте какво каза генералът! Всички навън. Онези, които ще участвуват, стройте се зад вашите снаряжения. Останалите обратно в лагера. Свободни сте!

Ортис и другите станаха и тръгнаха да излизат. Докато посягаше да сложи черните си очила, Франсиско видя, че всеки боец от „Мамбо“ беше застанал мирно зад снаряжението си. Ортис изпъчи гърди и вирна брадичката си. Той беше от „Мамбо“, най-добрите от седми оперативен отряд „Делта“ на американските специални части.

Той застана мирно до Зимър, докато Зийгъл и Олсън дойдоха навън, следвани от цивилните. Олсън погледна към Зийгъл, сетне огледа войниците.

— Гордеем се с вас, момчета. На добър час.

— Благодаря ви, сър — отговори Зийгъл, направи кръгом и огледа взвода. — Да се размърдаме. Свободно! Вземайте снаряжението и се качвайте на камиона. По-живо, момчета!

Ортис последва редицата от войници, които пресичаха настилката към очакващия ги камион. Всичко ставаше твърде бързо. Усети как го увлича общото вълнение, възможността да влезе в бой. Чувал беше, че когато настъпи такъв момент, почти нямаш време да реагираш, нито да мислиш. Вземат връх придобитите в „Мамбо“ по време на занятия и изострени докрай инстинкти. Той разбра сега защо бяха необходими изнурителните учения, непрекъснатият ад, който той и неговите войници търпяха ден след ден в негостоприемните джунгли на Панама. Всичко това го беше подготвило за този момент, за онова, което сега родината му очакваше от него да направи. Ортис се усмихна. Чувствуваше, че е готов, че има необходимите качества и е способен да изпълни задачата, но усмивката бързо изчезна от лицето му. Макар че инстинктивно се чувствуваше подготвен, логичният му ум му диктуваше да не е прекалено самоуверен, да не подценява врага. Той беше извлякъл две важни поуки от махалата. Първо, никога не подценявай врага. Винаги очаквай неочакваното. Второ, направи неочакваното, изненадай врага, не му позволявай да отгатва ходовете ти. Всеки, който последователно се придържаше към това кредо, увеличаваше десеторно шансовете си да оцелее.

Ортис скочи последен отзад в камиона и вдигна капака. Той тръгна надолу по рампата. Возиха се по-малко от минута. Ортис дори не успя да се разположи удобно.

— Слизай! — извика Зийгъл, като обиколи откъм задната част на камиона.

Ортис и Зимър свалиха задния капак и скочиха, издърпаха снаряжението си. Ортис погледна през дясното си рамо и видя неясните очертания на светлосивия „Локхийд С-141 Старлифтър“, спрял на десетина метра от тях. Горещите струи пара от четирите големи турбореактивни двигателя и нажеженият въздух над напуканата писта го превръщаха в олюляващ се мираж срещу слънцето, но Ортис успя да различи отворената врата в кърмовата му секция. Един джип на военната полиция с хората от ЦРУ профуча край тях и спря до самолета.