Обсадата на Лайтнинг
Шрифт:
След две минути той погледна бензиномера.
— Добре, момчета. Смятам, че ми е достатъчно. Хиляди благодарности.
— Няма защо, „Сталиън-1“. Успех в занятието.
Кроу повдигна вежди. Занятие? Добре, значи някой е дал такова обяснение на екипажа на самолета-цистерна. Те… които и да са тези „те“, искат за това да знаят минимален брой хора. Разумно е, реши той. Така, ако нещата се оплескат, „те“ няма да обясняват на твърде много хора да си траят по въпроса. Тайните операции. Беше ги вършил достатъчно във Виетнам, за да ги подуши начаса, а тази просто вонеше.
Кроу леко отмести своя хеликоптер, за да направи място за „Сталиън-2“. Кроу нямаше втори пилот. Двамата новобранци бяха на борда на „Сталиън-2“.
„Сталиън-2“ се доближи твърде бавно. Резервоарът отиде под хеликоптера.
— Отдалечете се и се върнете малко по-бързо — нареди Кроу по шлемофона.
— Разбрано, „Сталиън-1“.
Другият хеликоптер остави резервоарът да се отдалечи на пет метра и отново се насочи към него. Този път Кроу наблюдаваше с одобрение как „Сталиън-2“ приближи по-бързо и прехвана резервоара.
— Браво.
— Благодарим ви, сър.
Кроу погледна часовника си. Оставаха им четирийсет и пет минути.
Куру, Френска Гвиана
Вандерхоф набра частния номер на генерал Шардон. Чу как телефонът иззвъня два пъти, преди от интеркома да долети дрезгавият глас на генерала.
— Oui?
— Събудете се, генерале. Имаме си неприятности и ми трябва един отряд от вашите елитни части за бързо реагиране. Може би ставам прекалено мнителен, но току-що изгубихме връзка с трима от моите хора на терена. Възможно е Стоун да е успял да се свърже със своите. Не можем да си позволим никакъв риск трийсет минути преди изстрелването.
— Прав сте, monsieur. Ще дам незабавно нареждане, под предлог, че е възможно нападение на терористи срещу комплекса.
— Това ще бъде чудесно.
На 64 километра от брега на Френска Гвиана
Кроу летеше само на три метра над зеленикаво оцветените вълни със скорост 150 възела. Видя как самолетът-цистерна „КС-97“ изчезна на север в мрака на път за базата „Хауърд“. Погледна уредите и прецени, че му остава гориво за около два часа. Точно колкото да кацне, да вземе товара и да се завърне на „Блу Ридж“, преди да започне патардията.
Намръщи се. Не само беше откачил от няколкото чашки кафе, преди да излети, но хеликоптерът му бе практически невъоръжен. Той беше предназначен главно за спасителни операции, а не за поддръжка от въздуха, както хеликоптерите „Сикорски UH-60A Блак Хок“ и други, подобни на тях. Цялата му защита се състоеше от двама въоръжени морски пехотинци отзад. Те можеха да използват картечниците „М-60“, за да осигурят донякъде прикритие за хората на земята по време на операцията. Иначе хеликоптерът беше уязвим. Кроу разчиташе на нощта, на своя летателен и боен опит, за да може той и онези долу да оцелеят.
Погледна висотомера и видя, че е мръднал малко нагоре. Не можеше да си позволи
Кроу погледна към „Сталиън-2“, който също летеше ниско над вълните. Двойка добри пилоти, помисли си той. Неопитни, но добри.
Крайбрежните светлини проблеснаха. Погледна часовника си. Петнайсет минути до срещата. Точно навреме.
Куру, Френска Гвиана
Франсиско пръв забеляза високата три метра ограда около комплекса. Видя, че по-голямата част от терена му е пресушено блато. То свършваше на петнайсетина метра от оградата. Ортис изпита огромно облекчение, щом излезе от калта на твърда земя. Залегна зад няколко палмови дръвчета. Зимър допълзя до него. И двамата свалиха очилата.
— Какво смяташ, Тито? — прошепна той.
Ортис посочи вдясно. Зимър погледна нататък и кимна. После Ортис посочи вляво. Зимър пак кимна, сетне се претърколи бавно наляво, а Франсиско надясно. Забелязаха двама часови пред оградата, с лице към мястото, където беше приклекнал Ортис. Мощните халогенни прожектори зад гърба на часовия осветяваха голямата ракета на стотина метра отвъд оградата. Прожекторите бяха добре дошли за Ортис. Той виждаше часовия, но часовият не можеше да го види.
Ортис запълзя по песъчливия терен между дърветата. На всеки три-четири стъпки спираше и замираше. Часовият не даваше никакви признаци за безпокойство. Ортис извади ножа.
Три метра.
Ортис бавно се привдигна. Погледна към Зимър, който вече го чакаше. Ортис му даде сигнал, натискайки бутона на радиотелефона един, два, три пъти. Вдигна ножа над главата си и го запрати с все сила. Ножът проблесна за миг в светлината на прожекторите, преди да се забие в гърдите на часовия.
Ортис за секунди беше до него. Часовият наведе глава изумен. Канеше се да извика, но Франсиско запуши устата му с лявата си ръка и заби дясното си коляно в слабините му. С дланта на дясната си ръка удари дръжката на ножа, забивайки го още по-дълбоко в гърдите му. Ножът спря в нещо. Може би ребро. Ортис удари отново дръжката. Този път ножът потъна целият.
Втренчи поглед в очите на часовия, докато се убеди, че са безжизнени. Измъкна ножа и отскочи встрани, когато от раната бликна кръв и часовият се смъкна на земята. Завлече трупа към храстите и го скри. Зимър направи същото с другия часови.
Ортис взе радиотелефона. Бяха установили „предмостие“.
Вандерхоф завъртя стола и погледна към ракетата „Атена V“. Поддържащата кула бавно се отлепи от нея. Пет минути до старта. Още мъничко, помисли той.
Ортис и Зимър помогнаха при изтеглянето на салчето с ракетите през палмовите дръвчета и храсталаците, докато останалите хора от „Мамбо“ заеха отбранителни позиции близо до оградата. Зийгъл разположи ефикасно хората си — три групи по петима души. Той, Ортис, Зимър и още двама остават при ракетите „Джавлин“. Група „Мамбо-1“. „Мамбо-2“ заема отбранителна позиция на петнайсетина метра от тях, „Мамбо-3“ — на същото разстояние от другата страна. Като резервен вариант Зийгъл беше избрал едно място близо до района, където кацнаха, ако работата се изпорти.