Окото на тигъра

Смит Уилбур

Останах обаче напълно разочарован и раздразнен, когато установих, че Джими се е погрижил да увие плячката си с брезентовото покривало за шейната. На борда се появи някакъв просмукан с вода раздърпан вързоп от брезент, увит отвсякъде с найлоново въже.

Очевидно беше тежък, защото виждах с какъв труд го измъкват, но не беше обемист — размерите му бяха на малък куфар.

Положиха го върху палубата и го заобиколиха с грейнали лица. Матерсън ми се усмихна.

— Е, добре, Флечър. Ела да хвърлиш един поглед.

Всичко беше добре изработено — той умело

си играеше с моето любопитство. Внезапно ми се прищя да разбера какво са измъкнали от морето. Захапах пурата и се спуснах по стълбата, забързан към групичката мъже на носа. Бях на средата на предната палуба, съвсем на открито, когато усмихващият ми се Матерсън тихо рече:

— Сега!

Едва тогава разбрах, че съм попаднал в клопка и мозъкът ми започна да работи толкова бързо, че всичко останало ми се струваше да става с извънредно бавни движения.

Видях в ръката на Гътри зловещото черно туловище на едрокалибрения пистолет, който се прицелваше бавно в корема ми. Майк Гътри се прицелваше разкрачен с изпъната напред дясна ръка и се усмихваше, докато примижаваше с пъстрите си очи и насочваше дебелото дуло.

Забелязах, че приятното младежко лице на Джими Норт се изкриви от ужас, видях го да посяга, за да хване пистолета, но все още усмихващият се Матерсън го изблъска грубо встрани и той залитна при поредното люшкане на „Танцуващата“.

Мислите ми бяха напълно ясни и бързи, но без никаква последователност, а представляваха просто сбор от светкавични образи. Помислих си колко ловко бяха успели да ме измамят — наистина работа на професионалисти.

Помислих си колко самонадеян съм бил, опитвайки се да се споразумея с глутницата вълци. За тях е по-лесно да те разкъсат, отколкото да преговарят.

Мина ми през ума, че сега ще се разправят и с Джими, който беше видял всичко. Намерението им сигурно е било такова още от самото начало. Съжалявах, че стана така. Бях започнал да харесвам хлапака.

Представих си мощния пръскащ се оловен куршум, изхвърлен от дулото и забиващ се в целта, блъскайки със сила от две хиляди фунта.

Показалецът на Гътри се присви върху спусъка и аз се хвърлих към бордовата ограда встрани, все още стискайки пурата със зъби, но знаех, че е твърде късно.

Пистолетът в ръката на Гътри подскочи силно нагоре, а аз видях, че дулото проблесна слабо на светлината на слънцето. Мощният трясък от изстрела и едрият оловен куршум ме застигнаха едновременно. Трясъкът ме заглуши и отхвърли главата ми назад, а пурата подскочи високо във въздуха, оставяйки опашка от искри. После ударът на куршума ме преви на две, изкарвайки въздуха от дробовете ми и ме повдигна във въздуха, запращайки ме назад върху оградата на борда.

Нямаше никаква болка, а само някакво силно зашеметяване. Чувствах го в гърдите, сигурен бях, че е там, и реших, че куршумът ме е разцепил на две. Знаех също така, че раната е смъртоносна, и очаквах, че мозъкът ми ще спре да работи. Очаквах, че ще загубя съзнание и че ще настъпи пълен мрак.

Но наместо това оградата ме посрещна в гърба и аз се превъртях през глава, политайки надолу,

където морето ме обгърна веднага със студената си прегръдка. Допирът с водата ме накара да се стегна и аз отворих очи, взирайки се през сребърните облачета от мехурчета и прозиращата през повърхността мека зеленикава светлина на слънцето.

Дробовете ми бяха без въздух, той бе изкаран от удара на куршума, а усещах подсъзнателно, че трябва да се добера до повърхността, за да поема дъх, но мисълта ми беше изненадващо бистра и знаех, че Майк Гътри ще ми пръсне черепа в мига, в който се покажа. Обърнах се и се гмурнах, ритайки несръчно. Скрих се под кила на „Танцуващата“.

Без въздух в дробовете усилието ми отне доста време, докато се промъквах бавно под белия гладък търбух на „Танцуващата“, но ритах отчаяно с крака, изненадан, че все още имам сили в тях.

Изведнъж ме обви пълен мрак сред облаче от тъмночервено и аз почти загубих ума си от ужас, решавайки, че съм ослепял напълно, докато внезапно разбрах, че тъмнината е от собствената ми кръв. Водата беше се оплескала от бликащата ми кръв. Нашарените като зебри рибки се впуснаха диво към кървавото петно и започнаха да го поглъщат алчно.

Опитах се да загреба, но лявата ми ръка не се помръдна. Тя висеше безжизнено до хълбока ми, а кръвта ме обвиваше целия като облак от дим.

Но дясната ми ръка бе достатъчно силна и успях да се промъкна под кила на „Танцуващата“, след което облекчено се измъкнах до ватерлинията й от обратна страна.

Докато изплувах нагоре, мярнах буксирното въже да виси от кърмата и сграбчих с благодарност подмятащия се под повърхността на водата край.

Изскочих над водата под кърмата на „Танцуващата“ и поех жадно въздух, усещайки дробовете си изтръпнали от болка, а в устата си — вкуса на бакър, но вдишвах дълбоко.

Мозъкът ми все още работеше добре. Бях се скрил под кърмата, глутницата вълци бяха на носа, а карабината висеше под капака на машинното отделение в каюткомпанията.

Пресегнах се колкото можах нависоко и навих найлоновото въже около китката си, повдигнах колене и достигнах с пръстите на краката си гумения стрингер покрай ватерлинията на „Танцуващата“.

Знаех, че имам сили да направя само един опит, не повече. Трябваше да успея. Чувах гласовете им откъм носа, извисяващи се ядосано, докато се караха помежду си, но не им обърнах внимание, а напънах последните си сили.

Повдигнах се нагоре, подпирайки се на двата си крака и на здравата ръка. Погледът ми се размъти от усилието, а гърдите ми изтръпнаха от болка, но се измъкнах от водата и паднах върху перилата на кърмата, увисвайки като празна торба върху ограда от бодлива тел.

Останах няколко секунди така, докато погледът ми се проясни, усещайки тънката струйка кръв, стичаща се по хълбока и корема ми. Потеклата кръв ме накара да се стегна. Разбирах, че не ми остава много време, преди да се е изцедила напълно и да загубя съзнание. Скочих рязко и се впуснах бясно към каютата, но си ударих главата в облегалката на пейката и изпъшках от новопоявилата се болка.