Окото на тигъра

Смит Уилбур

Легнах на хълбок и огледах тялото си. Гледката ме ужаси, защото целият бях покрит с едри съсиреци кръв, а под мен се събираше локвичка кръв.

Забих нокти в палубата и се повлякох към каютата, добирайки се до изтривалката пред вратата. След ново върховно усилие успях да се закрепя изправен, увисвайки на едната си ръка и подпирайки се на вече немощните си и омекнали крака.

Надникнах край ъгъла на каютата към предната палуба, където тримата все още стояха, скупчени на носа.

Джими Норт се мъчеше да надене бутилките с кислород и да ги закрепи

отново на гърба си, но лицето му беше се изкривило от ужас, а гласът му се разнесе пронизително, докато викаше към Матерсън:

— Вие сте долни кървави убийци. Ще сляза да го намеря. Ще открия тялото му и с божията помощ ще ви окача на въжето…

Колкото и да бях съсипан, усетих, че ме изпълва възхищение от смелостта на младия човек. Струва ми се, че той изобщо не е предполагал, че също е бил в черния им списък.

— Това беше убийство, хладнокръвно убийство — извика той и се извърна към бордовата ограда, намествайки защитната си маска.

Матерсън погледна към Гътри — младежът беше с гръб към тях и Матерсън кимна с глава.

Опитах се да извикам предупредително, но от гърлото ми не излезе никакъв звук, а Гътри пристъпи зад Джими. Този път не допусна никаква грешка. Допря дулото на едрокалибрения пистолет в тила на Джими и изстрелът му се заглуши от неопреновата гумена качулка на леководолазния костюм.

Черепът на Джими се сплеска, натрошен на парчета от забилия се тежък куршум, който излезе през стъклената плочка на маската за гмуркане сред облаче от стъклени отломки. Мощният тласък го събори през перилата и тялото му се прекатури отвъд борда. После настъпи тишина, сред която ехото сякаш се сля с шума на вятъра и водата.

— Тоя ще потъне — спокойно съобщи Матерсън. — Беше си сложил пояс с тежести — но ние по-добре да се опитаме да открием Флечър. Хич не ни трябва тялото му да изплува някъде с оная дупка в гърдите.

— Той се гмурна — копелето се гмурна, — не можах да го гръмна както трябва… — запротестира Гътри, но повече не можах да чуя. Краката ми се подвиха и се свлякох на палубата пред каютата. Гадеше ми се от болката, ужаса и от непрекъснато капещата ми кръв.

Виждал съм всякакъв вид жестока смърт, но гибелта на Джими ме потресе както никога дотогава. Изведнъж ми се прииска да направя едно-единствено нещо, преди да е настъпила собствената ми жестока смърт.

Започнах да пълзя към капака на машинното отделение. Бялата палуба ми изглеждаше голяма колкото Сахара, а върху раменете си усещах тежката като олово огромна умора.

Чух стъпките им по палубата и шума от гласовете им. Бяха тръгнали назад към каютата.

„Само десет секунди, моля те, Господи, прошепнах аз. — Повече не искам“, но знаех, че няма никаква надежда. Те щяха да влязат в каютата много преди да съм се добрал до капака — но отчаяно се повлякох към него.

После стъпките им внезапно утихнаха, но гласовете им продължаваха да се чуват. Бяха се спрели и говореха на палубата, а аз изведнъж се успокоих, защото бях се добрал до капака за машинното.

Сега трябваше да се преборя

с резетата. Те сякаш бяха се заклинили завинаги, а пък аз разбрах колко съм отпаднал, но усетих, че яростта ми дава сили и ще надвие умората.

Задърпах и заритах резетата и накрая ги разтворих. Превъзмогнах слабостта си и се надигнах на колене. Докато се изправях над капака, бялата палуба се изпръска с прясно бликнала червена кръв.

„Пукни от яд, Чъби“, без никаква връзка си помислих аз и повдигнах капака. Той се отваряше болезнено бавно, сякаш тежеше колкото цялата земя, а аз започнах да усещам първите пронизващи болки от разкъсващите се в гърдите ми наранени нишки плът.

Капакът се отвори назад с тежък тропот и гласовете откъм палубата веднага замлъкнаха, а аз си представих как се ослушват.

Легнах по корем и бръкнах отчаяно под обшивката, докато дясната ми ръка не напипа приклада на карабината.

— Хайде! — разнесе се висок призив и аз разпознах гласа на Матерсън, последван незабавно от забързани стъпки по палубата, насочващи се към каютата.

Задърпах немощно карабината, но тя сякаш беше се омотала в ремъците и се съпротивляваше на усилията ми.

— Господи! Цялата палуба е в кръв — извика Матерсън.

— Сигурно е Флечър — изкрещя Гътри. — Дошъл е през кърмата.

Точно тогава карабината се откачи и аз едва не я изпуснах в машинното отделение, но успях да я задържа и да я измъкна.

Седнах с карабината в скута си и натиснах предпазителя с палец. Очите ми се напълниха с пот и солена вода, щом вдигнах поглед към входа на каютата.

Матерсън пристъпи три крачки в каютата, без да ме забележи, но после се спря и зина срещу мен. Лицето му беше зачервено от тичането и възбудата. Щом видя карабината, вдигна ръце и ги разпери пред себе си, опитвайки се да се защити. Диамантът на малкия му пръст ми намигна весело.

Повдигнах с една ръка карабината от скута си и се изненадах от огромната й тежест. Щом дулото се насочи към коленете на Матерсън, натиснах спусъка.

Карабината избълва внушителен залп от куршуми, придружен с продължителен страховит рев, а откатът изхвърли дулото нагоре, насочвайки плисналия огън от скута на Матерсън нагоре през корема и гърдите му. Куршумите го отхвърлиха назад към стената на каютата и го разполовиха така, както острият нож изкормя корема на риба, докато той се тресеше в странен и несигурен предсмъртен танц.

Знаех, че не трябва да изпразвам пълнителя, тъй като ми оставаше да се разправя и с Майк Гътри, но някак си не можех да отпусна пръста си от спусъка и куршумите разкъсваха тялото на Матерсън, а после се забиваха и трошаха дървената преграда на каютата.

После изведнъж повдигнах пръста си. Пороят от куршуми спря, а Матерсън падна тежко напред.

Каютата се изпълни със смрад от изгорял барут и сладникава тежка миризма на кръв.

Гътри се втурна по стъпалата към каютата, приведен напред и с изпъната дясна ръка, той стреля веднъж към мен така, както бях седнал в средата на каютата.