Приключенията на Незнайко

Носов Николай Николаевич

— Голяма работа — мехур! Аз пък се сдружих с момичетата.

— С кои момичета?

— Ето с тези — рече Парцаливко и показа с пръст момиченцата. — Това момиче се казва Мушица, а това — Чипоноска.

Мушица и Чипоноска стояха настрани и страхливо поглеждаха към Незнайко.

Незнайко ги изгледа изпод вежди и каза:

— Ах, значи така? Ти нали с мене дружиш?

— Аз дружа и с тебе, и с тях. Едното не пречи на другото.

—

А според мене, пречи — отговори Незнайко. — Който дружи с момичета, и той е момиче. Разсърди им се веднага!

— Защо ще им се сърдя?

— Разсърди им се, ти казвам! Или аз ще ти се разсърдя.

— Сърди се, щом искаш. Голяма работа!

— Ще се разсърдя, а на твоите Мушица и Чипоноска ще им дам да разберат!

Незнайко стисна юмруци и се спусна към момиченцата. Парцаливко му прегради пътя и го удари с юмрук по челото. Почнаха да се бият, а Мушица и Чипоноска се изплашиха и избягаха.

— Значи ти заради тия момичета ме удари с юмрук по челото — викаше Незнайко, като се мъчеше да удари и той Парцаливко по носа.

— А ти защо ги закачаш? — запита Парцаливко, размахвайки юмруци на всички страни.

— Я виж ти какъв защитник се извъдил! — отговори Незнайко и удари приятеля си по темето така силно, че Парцаливко дори приклекна и се спусна да бяга.

— Сърдит съм ти! — извика след него Незнайко.

— Твоя работа! — отвърна Парцаливко. — Пръв ще дойдеш да се сдобряваш.

— Ще видиш, че няма да дойда! Ще хвръкнем с балона да пътешествуваме.

— Ще хвръкнете вие от покрива към тавана!

— Вие ще хвръкнете от покрива към тавана! — отвърна Незнайко и отиде да събира гумен сок.

Когато бъчвата се напълни с гумен сок, Знайко го разбърка хубавичко и каза на Болтчо да донесе помпата, с която напомпваха автомобилните гуми. Той съедини тази помпа с дълга гумена тръба, края на тръбата обля с гумен сок и каза на Болтчо полекичка да напомпва въздух. Болтчо захвана да помпа и от гумения сок изведнъж почна да се образува мехур, също както от сапунена вода се образуват сапунени мехури. Знайко през цялото време мажеше мехура от всички страни с гумен сок, а Болтчо непрекъснато помпаше въздух, затова мехурът постепенно се увеличаваше и се превръщаше в балон. Знайко дори не успяваше вече да го маже от всички страни. Тогава той нареди и останалите момченца да мажат. Веднага всички се заловиха за работа. За всекиго се намери какво да прави около балона, само Незнайко се разхождаше наоколо и подсвиркваше. Той се стараеше да бъде по-настрани от балона, поглеждаше го отдалече и повтаряше:

— Ще се пукне мехурът! Ей сегичка, ей сегичка ще се пукне!

Но балонът не се пукаше, а всяка минута ставаше все по-голям и по-голям. Скоро той се наду дотолкова, че за да могат да го мажат отгоре и отстрани, момченцата трябваше да се катерят на ореха, който растеше сред двора.

Работата по надуването на балона продължи два дни и бе прекъсната чак тогава, когато балонът стана голям колкото

къща. След това Знайко завърза с връв тръбичката отдолу, за да не може балонът да издиша, и каза:

— Сега балонът ще съхне, а ние ще се заловим за друга работа.

Той превърза балона за ореховия храст с въже, за да не го отнесе вятърът, след това раздели момченцата на две групи. Едната група той накара да събира копринени пашкули, да ги размотава и да направи копринени нишки. От тези нишки той им поръча да изплетат огромна мрежа. Другата група Знайко накара да оплете голям кош от тънка брезова кора.

Докато Знайко и другарите му се занимаваха с тази работа, всички жители на Града на цветята идваха и гледаха огромния балон, който беше привързан за ореха. Всеки искаше да го пипне с ръка, а някои се опитваха дори да го повдигнат.

— Балонът е лек — казваха те, — можеш свободно да го вдигнеш с една ръка.

— Че е лек, лек е, но според мен няма да може да хвръкне — каза едно момченце на име Бърборко.

— Защо да не хвръкне? — попитаха останалите.

— Че как ще хвръкне? Ако можеше да хвърчи, той би се дърпал нагоре, а балонът не мърда от земята. Значи, макар и лек, той все пак е тежък — отговори Бърборко.

Дребосъчетата се замислиха.

— Хм! Хм! — казваха те. — Балонът е лек, но все пак е тежък. Това е вярно. Как ще хвръкне тогава?

Те почнаха да питат Знайко, но Знайко каза:

— Потърпете малко. Скоро ще видите всичко.

Тъй като Знайко не обясни нищо на дребосъчетата, те почнаха още повече да се съмняват. Бърборко обикаляше по целия град и разпространяваше нелепи слухове.

— Каква ли сила може да вдигне балона във въздуха? — се питаше той и сам си говореше. — Никаква! Птиците летят, защото имат крила, а гуменият мехур няма да полети. Той може да полети само надолу.

В края на краищата в града никой не вярваше вече на този проект. Всички само се смееха, ходеха до къщата на Знайко, гледаха балона през оградата и приказваха:

— Гледайте, гледайте! Лети! Ха-ха-ха!

Знайко не обръщаше внимание на тези подигравки. Когато копринената мрежа беше готова, той заповяда да я метнат върху балона. Разпънаха мрежата и покриха с нея балона.

— Гледайте! — завикаха дребосъчетата зад оградата. — Ловят балона с мрежа. Страхуват се да не хвръкне. Ха-ха-ха!

Знайко накара да завържат с въже балона отдолу, да преметнат въжето през един клон на ореха и да го изтеглят нагоре. Бързанко и Болтчо веднага се покатериха с въжето на дървото и почнаха да теглят балона нагоре. Това много развесели зрителите.

— Ха-ха-ха! — смееха се те. — Излезе, че това е балон, който трябва с въже да се дърпа нагоре. Как ще хвръкне той, когато трябва с въже да се издига?

— Ей тъй ще хвръкне — отговаряше Бърборко. — Ще седнат те отгоре на балона, ще почнат да дърпат въжето — и балонът ще хвръкне.

Когато повдигнаха балона от земята, мрежата повисна надолу и Знайко накара да завържат краищата й за ъглите на коша от брезова кора. Кошът беше четириъгълен. На всяка страна беше направена по една пейчица и на всяка пейчица можеха да се съберат по четири момченца.