Пророчеството Венеция
Шрифт:
– Питахме се дали изваждането на черния дроб на Моника има някакво религиозно значение.
Том стои втренчен в тялото на момичето. Положено е на металната маса като парче месо на сребърен поднос.
– Може би имате предвид сатанинско значение?
– Si.
– Преди векове много общества са отдавали по-голямо значение на черния дроб, отколкото на сърцето. – Том поглежда Монтезано. – Предполагам, че причината е отчасти свързана с медицината.
– Така е – съгласява се медикът. – Черният дроб е най-голямата жлеза и вътрешен орган в тялото
Том приема последното като знак да продължи:
– Но освен медицинските съображения, на черния дроб и на сърцето отдавна се приписват свръхестествени свойства. Съществуват сведения чак от далечна Коста Рика за сатанисти, използващи кози, овчи и дори конски сърца и черни дробове в черните си литургии и церемонии за посвещаване. И те не са единствените, които придават символично значение на тези органи. Древните египтяни са балсамирали сърцето отделно от тялото, за да бъде претеглено в деня на Страшния съд. Ако сърцето е натежало от грях – или е било вече отстранено от тялото – покойникът нямало да бъде допуснат в отвъдния живот. Етруските, вашите предци, са вярвали, че черният дроб е дори по-важен от сърцето. Считали са, че при човека той е мястото, където се помещава душата, а при животните бил свещеният орган, с чиято помощ гадаели за благоразположението на боговете.
Вито се почесва по върха на носа – нервен тик, който се появява, когато е замислен.
– Защо му е на някого да вади черния дроб на Моника? – пита той.
– Сатанистите отдават голямо значение на различни телесни части както сексуално, така и символично. Обикновено сексуалното фиксиране носи непосредствено лично удовлетворение, но когато се съсредоточат върху други части, като очи, уши или вътрешни органи, това е свързано с по-стари, произхождащи от много дълбока древност ритуали и оскверняване.
Том отново поглежда раните върху голото тяло на Моника. Беше си представял, че след аутопсията патологът ще я зашие, но очевидно не става така. Вътрешностите все още са изложени на показ. Гледката е покъртителна. Тялото сега е само обвивка, загубила всякаква връзка с човека, с духа и личността му.
– Отнемането на млада душа е върховното оскърбление за Бог – продължава американецът. – Ако убиецът има връзка със сатанизма, като изважда черния дроб, той се подиграва на Бог, като осквернява човешкото му творение. Може да се предположи също, че е искал да вземе дроба за някой извратен личен или групов ритуал.
Настъпва тишина. Всички гледат Моника. Единствените шумове са бръмченето на хладилната система и пращенето на мухите, умиращи върху електрическите мрежи срещу насекоми, поставени на различни места в помещението.
Майор Карвальо сваля гумените ръкавици и казва:
– Том, знам, че Валентина ви е обещала, че тази среща ще е последната, за която ви молим...
Лицето му подсказва края на изречението. Том се досеща:
– Но не е.
Майорът
– Не, не е. Имаме нужда от помощта ви. Както за религиозните страни на разследването, така и за всичко, което можете да откриете от времето на етруските и би могло да ни е от полза.
– За колко време?
– Не за дълго. Седмица. Или две.
– Не съм сигурен, че ще съм ви полезен.
– Уви, мисля, че ще бъдете. – Карвальо поглежда трупа на масата. – Заради нея трябва да ни помогнете.
Том кимва. Майорът стиска ръката му, после се обръща към Монтезано:
– Професоре, grazie mille. – Хвърля последен поглед към трупа: – Grazie, Monica. Che Dio ti benedica5.
5 Благодаря, Моника. Бог да те благослови. – б. пр.
26
„САН БИАДЖО“, ВЕНЕЦИЯ
Вито Карвальо получава обаждане по мобилния телефон точно когато излиза от моргата. Заповядва да не съобщават новината на никой друг, особено на Валентина.
Когато пристига на местопроизшествието, водолазните екипи вече претърсват неспокойните води на лагуната за останките от старата семейна лодка на Антонио. Гледката е шокираща. Въпреки целия си полицейски опит Карвальо трудно запазва самообладание. Смъртта е поносима, стига да не те засяга лично. Антонио беше негов любимец. Майорът се гордееше с него. Понякога го чувстваше като роден син.
Карвальо сяда на кея и се опитва да осмисли информацията. Антонио е мъртъв. Експлозия на лодката. Засега никой не знае каква е причината. Да, сигурни са, че е той. Да, Вито може лично да види трупа. Не, никой не е казал на семейство Павароти. А на Валентина? И на нея никой още не е казал или поне не би трябвало да са казали. Но новината неминуемо ще се разчуе. Скоро, много скоро.
Все още замаян, Вито следва младия полицай, който го води до бялата палатка, където е сложено тялото.
Антонио е. Няма грешка.
Вито не казва нищо, само кимва утвърдително и преглъща тежко. Каква загуба! Каква ужасна загуба!
Той се прекръства и се отдалечава. Вероятно ще им е необходим целият днешен ден, а може би и голяма част от утрешния, докато съберат двигателя, електрическата инсталация и всичко друго, което би могло да им подскаже какво се е случило. Пожарите в морето са много редки, експлозиите – още повече, но Вито не вижда основание да подозира, че смъртта на младия полицай е причинена от друго освен от нещастна случайност.
Решава лично да съобщи вестта на родителите на Антонио. Не иска да я научат от чужд човек. Не иска друг да бъде до тях в най-лошия момент от живота им.
Въпреки целия си опит Вито спира пред вратата на апартамента им и си поема въздух.
Телевизорът работи. Натиска звънеца и отвътре се чува мъжки глас. През матовото стъкло вижда женски силует, който се приближава.
Майката на Антонио отваря вратата и наднича да види кой звъни. При други обстоятелства Вито би я посъветвал да сложи предпазна верига.